Решение № 74 от 22.05.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 156/2026
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 22.05.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- Вергиния Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.5 и ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.5 и ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 74 гр. Кърджали, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200156 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ ****, издадена от И. Б. Р. - **** при РУ-Кърджали, с която жалбоподателят Г. Х. Ю. е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят Г. Х. Ю. твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна, неправилна и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Същата била постановена от материално некомпетентен орган, тъй като липсвали доказателства за това.
От атакуваната заповед не ставало ясно как е установена употребата на наркотици от жалбоподателя, с какво техническо средство и дали било технически годно. Процедурата по установяване на посоченото нарушение и налагане на принудителната административна мярка не била съобразена с изискванията на закона. Не му бил връчен протокол с резултатите от теста и не било отразено, че е възразил против резултатите. Не било съобразено, че жалбоподателят за пети път бил задържан за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества, като по предните четири пъти имало постановления на прокурор за липса на извършено престъпление. Заповедта била издадена при липса на фактически и правни основания за задържането му и в несъответствие с целта на закона. В случая неправомерно и на произволен принцип било ограничено правото на свободно придвижване на жалбоподателя. Нарушен бил принципът на съразмерност по чл.6 от АПК и правата му били засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на целта.
Жалбоподателят на процесната дата не приел показанията на теста и дал проби кръв и урина за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Полицейският орган 1 издал заповедта за задържане преждевременно, без да изчака резултата от изследването на кръвната проба. Спрямо жалбоподател не били налице данни за извършено престъпление въобще и неправомерно било ограничено правото му на свободно придвижване. Моли заповедта за задържане да бъде отменена, като му се присъдят и направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че липсвали фактически основания за издаване на заповедта, а бил преписан текст от закона. За да бъде законосъобразно задържането към онзи момент, то трябвало употребата на наркотици да е установена безспорно. Жалбоподателят не приел показанията от дръг теста, а това означавало, че имало спор и той не следвало да бъде задържан. Кръвната проба показала наличие на метамфетамин, но било поискано ново изследване. Моли за отмяна на атакуваната заповед, както и за присъждане на разноски.
Представя писмена защита, в която доразвива доводите в жалбата за незаконосъобразност на заповедта за задържане.
Ответникът И. Б. Р. - **** при РУ-Кърджали, в съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата. Намира обжалвания административен акт за правилен и законосъобразен. Твърди, че заповедта съдържала задължителните реквизити, посочени били и конкретни фактически обстоятелства като основание за задържане на лицето. Не било вярно, че на жалбоподателя не е връчен протокол с резултатите от дръг теста, тъй като това било сторено. Сочи, че правото на придвижване на жалбоподателя било ограничено за един кратък срок от четири часа. Излага подробни съображения за законосъобразност на атакуваната заповед в представена по делото писмена защита и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.02.2026 г. около 15.40 часа, жалбоподателят Г. Х. Ю. управлявал лек автомобил „****“ с peг.№ **** в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, когато бил спрян за проверка от служители на РУ-Кърджали. В хода на извършване на проверката полицейските служители се усъмнили, че водачът може да е употребил наркотични вещества, поради което бил извикан за съдействие и екип от сектор ПП-Кърджали. На място пристигнал младши автоконтрольор от сектор ПП-Кърджали, който извършил проверка на жалбоподателя с техническо средство „Дръг тест 5000“ с идент. номер ARLK-0077, което отчело положителен резултат за употреба на наркотично вещество - метамфетамин. Г. Х. Ю. не бил съгласен с показанията на техническото средство и поискал да даде биологични проби за изследване.
Издаден му бил талон за изследване и в СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.Кърджали той дал кръв и урина за химическо изследване.
На 06.02.2026 г. в 16.05 часа по повод ЗМ № **** по описа на РУ-Кърджали за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, жалбоподателят Г. Х. Ю. бил задържан със Заповед за 2 задържане на лице с рег.№ ****, издадена от И. Б. Р. - **** при РУ-Кърджали. Последният от 28.09.2023 г. бил преназначен на длъжност **** в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Кърджали. Заповедта била връчена лично на задържаното лице, което било освободено на 06.02.2026 г. в 20.00 часа. По повод задържането, на Г. Ю. бил извършен обиск, който е документиран в Протокол за обиск на лице от 06.02.2026 г., освидетелстван бил в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ гр.Кърджали, обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 06.02.2026 г., както и бил уведомен за правата му по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15, ал.2. Задържането на Г. Ю. било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ № **** за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Още същия ден било образувано досъдебно производство **** по описа на РУКърджали за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК - управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В хода на разследването била назначена токсикохимична експертиза, която в Протокол № **** от 27.02.2026 г. дала заключение, че в предоставената за изследване кръвна проба, взета от Г. Х. Ю. е установено наличие на метамфетамин, а в пробата урина е установено наличие на метамфетамин и амфетамин, които са наркотични вещества. По посоченото досъдебно производство с постановление на разследващ орган от 21.04.2026 г. Г. Ю. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 06.02.2026 г. в гр.Кърджали престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства – Заповед за задържане на лице с рег.№ ****; Протокол за обиск на лице от 06.02.2026 г.;
Декларация за правата на задържано лице от 06.02.2026 г.; Карта за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане; Докладна записка от 06.02.2026 г.; Акт за установяване на административно нарушение от 06.02.2026 г.;
Удостоверение от 06.03.2026 г. на ОД МВР-Кърджали; Уведомление за започнато досъдебно производство от 09.02.2026 г.; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 06.02.2026 г.; Протокол за сервизна проверка на техническо средство от 14.11.2025 г.; Постановление на РП-Кърджали от 05.04.2022 г. за прекратяване на наказателно производство; Постановление на РП-Кърджали от 16.06.2022 г. за прекратяване на наказателно производство; Постановление на РП-Кърджали от 14.07.2023 г. за прекратяване на наказателно производство; Постановление на РП-Кърджали от 09.10.2025 г. за прекратяване на наказателно производство; Справка на РП-Кърджали от 29.04.2026 г.; Протокол № **** от 27.02.2026 г. за извършена токсикохимична експертиза;
Постановление на РП-Кърджали от 29.04.2026 г.; Удостоверение на РП-Кърджали от 16.12.2025 г.; копие от Експертно решение.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща 3 право и интерес от обжалването, и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.
При проверката за законосъобразност на оспорената заповед, съдът констатира, че същата е издадена от компетентно длъжностно лице - И. Б. Р. - **** при РУ-Кърджали. Като полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР той разполага с правомощия да издава заповед за задържане в случаите по чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР.
При постановяване на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт, съдържа и реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73; правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането и др. На лицето са разяснени правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Правата по чл.72 и чл.73 от ЗМВР не само цифрово, но и словесно като съдържание на законовите текстове, са изписани в самата заповед, която жалбоподателят е получил и прочел. Следва да се отбележи още, във връзка с оплакването относно съдържанието на заповедта, че мотивите може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/. В случая административният орган не само, че се е позовал на ЗМ № **** по описа на РУ-Кърджали, който е дал основание да се предприеме задържане, но в заповедта са изложени и фактите и обстоятелствата, налагащи предприемане на мярката, а именно престъпление по чл.343б, ал.3 от НК - управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е напълно достатъчно.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесната заповед се явява издадена при наличие на фактическо и правно основание за това. Задържането е осъществено в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, допускаща задържане на лице при наличие на данни, че е извършило престъпление. Посочените в заповедта обстоятелства, установени по регистрирания ЗМ № **** по описа на РУ-Кърджали за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, обосновават прилагането на визираната разпоредба от ЗМВР. В случая данни за извършено престъпление са били налице и именно затова още на процесната дата 06.02.2026 г. е образувано досъдебно производство **** по описа на РУ-Кърджали, при условията на неотложност по чл.212, ал.2 от НПК, с действие по разследване оглед на местопроизшествие. Освен това, за реализиране на основанието по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни за извършено престъпление, от които да може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в извършеното престъпление, достатъчно е да 4 сочат на обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето. Задържането като принудителна административна мярка е предприето от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, с оглед преценката за наличие на връзка между жалбоподателя и извършеното престъпление.
По правната си същност задържането по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Както вече се посочи, за прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, да са установени преди извършване на задържането, което условие в случая е налице. Законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитата, че употребата на наркотични вещества към онзи момент не била безспорно установена. Резултатите от проверката с техническото средство не са опровергани и впоследствие от заключението по извършената токсикохимична експертиза, а напротив, потвърждават се данните за употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установен в кръвна проба, и метамфетамин и амфетамин, установен в пробата урина. Експертизата е установила в пробата урина и наличие на кветиапин и негов метаболит, който е активна съставка на лекарствения продукт „Хедонин“, за какъвто жалбоподателят е съобщил.