Определение № 15444 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15444 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506370 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК, вр. чл.64 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Й. Б. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.02.2026г. по гр.д.№ 25502/2024г., № 30613/26.11.2024г., с което е отхвърлена молбата й за възстановяване на срока за посочване на доказателства.

Доводите в жалбата са, че страната е била в тежко здравословно състояние към момента на провеждане на първото по делото заседание, на което ес явила, но не могла да участва активно, да прави доказателствени искания и да въвежда твърдения, като съдът й разрешил да седне, но по този начин не могла да чува и участва, а адвокатът, който я представлявал на заседанието не поискал допускането на свидетели, като заявил на страната, че „не можело“, а делото ще се реши в зависимост от приключването на преюдициален спор по друго дело. Едва след приключването му предходния адвокат уведомил страната, че срокът за посочване на доказателства е бил до приключване на първото по делото заседание.

Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И.

Б., насочена срещу Алианц Банк България АД, с която се предявява иск за отмяна на уволнение, извършено на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ.

Твърденията са, че преди оспорваното уволнение ищцата била уволнена на друго основание, като поискала отмяна на уволнението, а след завеждане на делото ответникът отменил предходната заповед за уволнение и уволнил ищцата на ново основание, а именно поради неявяването й на работа след 1 възстановяване след предишното уволнение.

Ответникът депозирал отговор на исковата молба, като оспорил правния интерес на ищцата, както и допустимостта на производството поради наличие на преюдициален спор относно законността на първото извършено уволнение, а по същество оспорва исковете при твърдения, че първото уволнение, поради съкращаване на щата, е извършено без работодателят да знае факти относно съществуване на основание по закрила, след узнаването на които е оттеглил заповедта и поканил ищцата да се върне на работа, което тя не сторила, поради което я уволнил повторно на основанието по чл.325, ал.1, т.2 КТ, вр.чл.345 КТ, тъй като след признаване на уволнението за незаконно и възстановяването й не се е явила да заеме длъжността.

Отговорът е връчен на ищцата И. Б. на 29.07.2024г. чрез упълномощения от нея адвокат, който е подал и исковата молба, като й е предоставена възможност за становище преди насрочване на делото.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2024г., на което заседание ищцата се е явила лично и с упълномощения от нея адвокат И., делото е докладвано, страните и техните представители не са направили искания и възражения, допуснато е събиране на гласни доказателства по искане на ответника в отговора на исковата молба и делото е спряно до приключване на производството по оспорване на предходна заповед за уволнение.

На 31.07.2025г. по делото е постъпила молба от адвокат Е. И. с искане да бъде освободена от процесуално представителство ,за което е уведомила ищцата. Делото е възобновено с определение от 25.08.2025г. и насрочено за разглеждане в открито заседание на 28.10.2025г., като с молба от 23.09.2025г. ищцата, чрез нов упълномощен от нея адвокат, е изложила нови факти във връзка с твърденията на ответника в отговора, които касаят проведени разговори и срещи между ищцата и служители на ответника в периода от първото й уволнение и второто такова, и е поискала възстановяване на срока за събирането на гласни доказателства, което искане е отхвърлено с обжалвания акт.

Въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно, като споделя доводите на районния съд, че изложените съображения в молбата за възстановяване на срока се основават не на невъзможност страната да организира защитата си, а на нейното несъгласие и неудовлетворението с предприетата от първоначално избрания от нея адвокат защита.

Възстановяването на срока се иска във връзка с въвеждане на нови твърдения и доказването на факти, които са се осъществили преди подаване на исковата молба и много преди първото по делото заседание, като е следвало да бъдат посочени още в исковата молба, ищцата е упълномощила адвокат, който е действал от нейно име при подаване на исковата молба, получил е отговора на ответника много преди насрочване на делото, в който отговор са изложени твърденията на ответника относно действията му и тези на ищцата, 2 предхождащи уволнението, като са посочени и доказателствените искания за свидетели. Ищцата се е явила на първото заседание лично и заедно с адвоката си, като в протокола за съдебното заседание не се съдържат удостоверявания относно здравословното й състояние и невъзможност да участва в заседанието, на това заседание ответникът не е въвеждал нови твърдения и пояснения, нито е искал нови доказателства, поради което и няма основание да се приеме, че по отношение на ищцата са били налице непреодолими пречки да посочи всички относими факти и да поиска необходимите за доказването им доказателства преди или по време на заседанието. Както е посочено в жалбата – това не е направено по преценка на избрания от страната адвокат. Изборът на адвокат, неговите качества, респективно доверието и споделянето на информация между него и клиента му или липсата на такива, не представляват уважителни причини за възстановяване на срока за въвеждане на факти в процеса, нито за посочване на доказателства за такива факти, като тези процесуални действия се упражняват спрямо насрещната страна и са относими и към нейното право на защита.

С оглед предмета на частната жалба въззивният съд не обсъжда относимостта на фактите, за които са поискани доказателства, към предмета на доказване, тъй като счита, че тези въпроси да излизат извън преценката за уважителни причини за пропускане на срока за представяне на доказателства.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Й. Б. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.02.2026г. по гр.д.

№ 25502/2024г., № 30613/26.11.2024г., с което е отхвърлена молбата й за възстановяване на срока за посочване на доказателства.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3