Определение № 1544 от 18.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1544 гр. Варна, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900676 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 21803/26.08.2024 г. на „Некст Лоджистикс“ЕООД, ЕИК 201476011, с която се отправя искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 340/26.07.2024 г. чрез увеличаване на присъдените в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение по насрещния иск от 4459.36 лева на 10826.71 лева, при съобразяване на Наредба 1/2004 г. в изменената й редакция (обн. ДВ, бр.

88/04.11.2022г.), действаща към момента на сключване на договора за правна помощ.

В отговора, постъпил в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, се изразява становище за неоснователност на молбата, по съображения, че липсва представен договор за правна защита по насрещния иск. Твърди се, че по делото не е доказано, че по насрещния иск е заплатен хонорар, тъй като представеното платежно нареждане не съдържа информация, че сумата е заплатена във връзка с конкретното дело. Оспорва се факта, че ищецът е узнал за предявения срещу него насрещен иск едва с връчването на насрещната искова молба, като се обосновава с депозираната срещу Определение 1272/17.08.2022г. частна жалба по ч.т.д. 560/2022г. на ВОС.

В срока по чл.248 от ГПК е постъпила молба 23644/25.09.2024г. и от насрещната страна „Агро Плант Инвест“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез отхвърляне на искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение поради лисата на доказателства за сключен договор за правна помощ и за реалното им заплащане.

В предоставения срок е депозиран отговор на „Некст

Лоджистикс“ЕООД, в който се поддържа, че представените по делото фактури следва да бъдат приети за договор за правна защита и съдействие. В платежните нареждания е описано кои фактури се заплащат, а основанието за издаването на самите фактури е изрично.

Съдът намира, че депозираните от страните молби за изменение на постановеното решение в частта му за разноските са процесуално допустими.

1

Същите са депозирани от легитимирана страна с правен интерес в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по обективираните в тях искания.

При разглеждането им по същество съдът намира за основателна молбата на ищеца, а тази на ответника за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Договорът за правна помощ е неформален по своя характер, поради липсата на предвидена в закона форма за действителност. В случая същият е материализиран в представените по делото фактури 832/09.08.2022г. и 941/22.05.2023г. В тях са обективирани всички елементи от същественото му съдържание – предмет, страни, възнаграждение, начин на плащане, дата, място на издаване. Посоченото във фактурите основание за издаването им не поражда съмнение, че фактурираното адвокатско възнаграждение е във връзка именно с осъщественото процесуално представителство по настоящото производство. Във фактура 941/22.05.2023г. изрично е отразено, че се отнася за възнаграждение по насрещния иск по т.д. 676/2023г. на ВОС. Във фактура 832/09.08.2022г. не е посочен номер на дело, но при липса на наведени твърдения за наличието на други производства между страните, достатъчна се явява обосновката, че фактурата се издава за процесуално представителство за предявяване на иск срещу ответника. В този смисъл фактът на сключен между ищеца и процесуалния му представител договор за правна помощ следва да се приеме за доказан.

Досежно размерa на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение по насрещния иск следва да бъде съобразена Наредба 1/09.07.2004г. в редакцията й от ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г., при действието на която е осъществено сезирането на съда и уведомяването на ищеца за предявяването му. След влизане в сила на измененията в наредбата е сключен и договорът за правна помощ и съдействие по насрещния иск, обективиран във фактура 941/22.05.2023г. на стойност 10826.71 лева. Направеното от ответника преди края на устните състезания възражение за прекомерност се явява неоснователно, доколкото претендираният размер не надхвърля минимума по Наредба 1/09.07.2004г. – 11726.71 лева, при прилагане на чл.7, ал.9 за увеличаване на възнаграждението с 250 лева за всяко следващо заседание след второто. Не са налице основания за редуцирането му по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, доколкото делото се характеризира с висока правна и фактическа сложност, проведени са множество съдебни заседания, в които са предприети многобройни процесуални действия, повечето от които свързани с процеса по доказване именно по насрещния иск.

По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.248 от ГПК за ревизиране на постановеното по делото решение в частта за присъдените в полза на ищеца разноски чрез увеличаването им по размер със сумата от 6367.35 лева, представляваща разлика над присъдените 4459.36 лева до дължимите 10826.71 лева разноски за адвокатско възнаграждение по насрещния иск.

Депозираната от ответника молба с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, съдът 2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение №340/26.07.2024 г., постановено по т.д. № 676/2022 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „Агро Плант Инвест“ ЕООД с ЕИК 203861461, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“3, ет.6, ап.16, ДА ЗАПЛАТИ на „Некст Лоджистикс“ЕООД, ЕИК 201476011, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Рогошко шосе № 36, допълнително сумата от 6367.35 лева, представляваща разлика над присъдените 4459.36 лева до дължимите 10826.71 лева разноски за адвокатско възнаграждение по насрещния иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба №23644/25.09.2024г. от „Агро Плант Инвест“ ЕООД с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №340/26.07.2024 г., в частта за разноските, чрез отхвърляне на искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3