Решение № 7702 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7702 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100501695 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по подадена от ГД „Гранична Полиция“ въззивна жалба срещу Решение 20071736/16.12.2022г. по гр.д.

63084/2019г., с което са уважени исковете на С. И. по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.

5 т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 2186,27 лева - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 01.07.2016г.30.10.2019г. при преизчисляване с коефициент от 0,143 и за явяване за инструктаж преди началото на всяка работна смяна, ведно с лихва от 31.10.2019г. и ведно с изтекла за законна лихва в размер на 287,32 лева върху тази главница.

Изложени са аргументи за неправилност поради нарушаване на материалния закон (ЗМВР). Не било посочено как в получен извънредния труд според СЧЕ. Счита, че положения от ищецът труд не е извънреден. Счита изводите на СРС за празнина в закона и за приложимост на наредби издадени по Кодекса на труда за неправилни.

Посочва, че са приложими са само ЗМВР и наредбите издадени по ЗМВР и съответните заповеди на министъра и не следва да има приравняване на нощен труд към дневен и плащането му като извънреден, както се предвижда по Кодекса на труда.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете, като няма доказателствени искания.

Постъпил отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на 1 събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Фактическата обстановка е безспорно установена по делото и няма спор за нея.

Ищцата е служител на ответника за исковия период. СЧЕ безспорно установява броя работни смени, както и отчетените часове извънреден труд. Безспорно установява и, че не е платено възнаграждение за часове труд за явяване за инструктаж преди всяка работна смяна –половин час преди всяка смяна, положен от ищцата. Спорът по делото е правен и е свързан с въпросите дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ - в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, както и дължи ли се възнаграждение за времето в което ищцата се е явявал преди всяка смяна за инструктаж.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, /доп. ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5- дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /ал. 3, изр. 3/.

Съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР в приложимата редакция /сега ал. 7 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

През исковия период на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР са издадени и приложими Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, отменена с решение от 10.12.2019г. по адм. д. № 8601/2019г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020г. с ДВ, бр. 4/, и Наредба № 8121з36/07.01.2020г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., изм., бр. 41 от 08.05.2020г., отм., бр. 93 от 30.10.2020г./. И в двете наредби фигурира разпоредба в чл. 3, съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 часа, като работните 2 часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

През релевантния по делото период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР са издадени и действали Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018г., в сила от 14.08.2018г., отм., бр. 78 от 04.10.2019 г., в сила от 04.10.2019г./ и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г. / за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22, 00 до 06, 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична и е разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з- 1059/26.09.2019г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г./, възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.

В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такова правило е било регламентирано в чл.

31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи действала в периода 19.08.2014г. - 02.08.2016г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., в сила от 11.07.2016г./ и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗН, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ /обн. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012г., в сила от 01.07.2012г./, поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з3 776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, която обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент.

Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателя т е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.

178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл. 69 КСО/ и др. В мотивите на тълкувателното решение е изразено становище, че това разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело /т. 49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Не е налице противоречие и с определение на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/23, което потвърждава направеното вече тълкуване на правото на ЕС с решението по дело С-262/20 относно допустимостта на разликата в третирането, когато тя се основава на разумен и обективен критерий. В мотивите си СЕС посочва, че преценката дали разликата в третирането е основана на допустима от закона цел е правомощие на националния съд на държавата членка, а по отношение на този въпрос е налице задължително за българските съдилища тълкувателно решение, което не противоречи на разпоредби от първичното и вторичното право на ЕС. Следва да се посочи и че служителите в МВР, полагащи нощен труд, не са дискриминирани спрямо останалите служители от тяхната категория, неполагащи нощен труд, доколкото първите получават допълнително възнаграждение за нощен труд, определено за процесния период със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. По силата на тези заповеди за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22: 00 часа и 06: 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лева на час, т. е. не е налице неравно третиране между двете категории служители, доколкото полагащите нощен труд получават компенсация за тази потежка форма на труд под формата на възнаграждение в увеличен размер.

Разпечатката съдържа 31 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe990023-5869-40d2-a4c2-af332be7303f