Решение № 817 от 03.06.2021, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 817 03.06.2021г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия:

Димитър Гальов

Секретар: Кристина

Линова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2482 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по

„искова молба“ с характер на жалба, подадена от Г.И.Т., с адрес: ***, против Заповед № 8-Z-1227 от 13.10.2020г. на Кмета на Община Созопол, с която е наредено, както следва: 1. да бъде премахнат незаконният строеж „едноетажна жилищна сграда“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори *и **в местността „Митков мост“, землището на гр.Черноморец; 2. След влизане в сила на заповедта, да се отправи до Г.И.Т. покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл.277 от АПК; 3. При неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на община Созопол за сметка на Г.И.Т..

В сезиращата жалба се описва хронология по придобиване на поземления имот, в който е изграден строежът. Сочат се намерения на община Созопол за промяна предназначението на земеделска земя за изграждане на вилна зона, във връзка с което жалбоподателят изготвил и входирал в общинската администрация архитектурен проект на вилна сграда. Твърди се още, че в имота съществувала сграда, която жалбоподателят променил конструктивно и доизградил преди 14 години, през 2006г., но в този период същият не бил уведомен, че строежът му е незаконен. Изтъква още, че в съседните парцели също имало строежи, но те не били засегнати от предвижданията за път, поради което следвало планът да се промени така, че да не засяга и неговия строеж. Иска се съдът да отмени заповедта. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован лично и чрез упълномощения процесуален представител- адв.К. *** (л.124), поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта. Ангажира доказателства. Претендират се разноските по делото.

Ответникът – Кмета на община Созопол, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен процесуален представител- адв. Б. от АК–Бургас. Оспорва се жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за нея. Това е така, защото оспорващият се легитимира като собственик на строежа, предмет на заповедта, поради което е налице правен интерес от обжалването. Депозирана е в преклузивния 14-дневен срок за оспорване на индивидуалния административен акт, считано от връчване на заповедта на 26.10.2020 г. (л.5-6), тъй като била подадена на 05.11.2020г. (чрез ответния орган – издател), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане по СЪЩЕСТВО, при което съдът намери следното:

По фактите:

С жалба от Стамо Стамов и Петър Костадинов (л.68) бил сезиран кмета на община Созопол с твърдения за незаконно изграден строеж, който навлиза в собствен на подателите на жалбата имот.

На 27.07.2020 г. служители на община Созопол, извършили проверка на строеж „едноетажна жилищна сграда“, находящ се в ПИ ***, ***, м.Митков мост, землище на град Черноморец. Бил съставен констативен акт № 68 (л.65 от делото), в който е посочено, че ПИ е собственост на Г.И.Т., съгласно нотариален акт № 38, том 8, рег.№ 2386, дело 1433 от 23.03.2009г. от служба по вписванията- Бургас (л.13), а имот **– общинска частна собственост (НТП за селскостопански, горски, ведомствен път). Като собственик и извършител на установения строеж е посочен Г.И.Т.. За строежа не били представени строителни книжа. Строежът бил описан като едноетажна жилищна сграда от стоманобетонова конструкция, тухлена зидария и двускатен покрив с керемиди. Югозападната част на строежа е разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор **– общинска частна собственост с начин на трайно ползване – път/улица. Приблизителни размери 15,00/13,50м. Отразено е, че към момента на проверката сградата е в завършен вид с външна мазилка, монтирана дограма и ел.инсталации.

Проверяващите посочили установените нарушения – строеж без необходимите строителни книжа, нарушен чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт е съобщен на жалбоподателя с писмо (л.63-64) на 14.08.2020г.

С писмено възражение и приложени доказателства (л.56-62), Г.Т. оспорил констатациите на проверяващите. Посочил момента и начина на придобиване на имота с предназначение – земеделски и трайно ползване за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ). След покупката Т. се установил трайно да живее там в съществуващата сграда. Сезирал община Созопол с искане да бъде променено предназначението на земеделската земя, тъй като искал да построи масивна сграда. Общинският съвет допуснал извършване на исканата промяна.

Жалбоподателят възложил изготвяне на архитектурен проект на вилна сграда, който проект по-късно бил внесен в община Созопол и се снабдил с всички необходими книжа за издаване на разрешение за строеж.

Въпреки депозираното възражение, което било преценено като неоснователно, кметът на общината издал процесната заповед, с която разпоредил премахването на незаконния строеж. Заповедта е надлежно съобщена на Г.Т. на 26.10.2020 г. (л.5-6).

По делото е представено заверено копие на декларация, според която Г.Т. декларирал процесната постройка с декларация по чл.14 от ЗМДТ № 489/27.03.2009г./л.180 и сл/, от която дата е плащал местен данък, видно от заявеното в писмото на ответника (л.121). Съгласно друго писмо на община Созопол /л.135 от делото/,строежът не е деклариран в сроковете и по реда на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ.

В хода на съдебното производство, за изясняване на факти от значение за решаването на спора е извършена съдебно-техническа експертиза по въпроси, поставени и от двете страни.

Видно от заключението на експерта, планът на новообразуваните имоти в м. Митков Мост е одобрен със заповед № РД-09-68/07.06.2007г. на Областния управител на област Бургас (л.143). Този план бил изменян по отношение на ПИ ***; ПИ ***, като е одобрен и ПУП, парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура за улица – въведен в кадастралната карта с идентификатор ***. За ПИ *** бил изработен и влязъл в сила ПУП ПРЗ за смяна на статута на земеделската земя и отреждането му „за вилно застрояване“ (л.144-146). За ПИ *** е извършена промяна на границите по плана на новообразуваните имоти съгласно цитирани решения на ВАС на РБ (л.147). Изготвен е ПУП, ПП за улична регулация, одобрен с решение № 384 на общински съвет Созопол, по Протокол № 18 от 08.02.2013г. (л.148-150).

Според вещото лице, планът за новообразуваните имоти на м. Митков мост не бил променян по отношение на ПИ ***.

Експертизата изяснява, че посочените промени на плана на новообразуваните имоти в м. Митков мост не били извършвани с цел промяна „заобикаляне“ на съседни имоти или съседни сгради. Изместване на улица принципно е възможно, но само с изготвяне на проект за изменение на ПУП ПП – план за улична регулация. Сочи се, че в конкретния случай, предвидената улица не засяга сграда, която е изградена в обособен частен имот, а сграда, частично изградена в ПИ – общинска собственост.

При справка в община Созопол, експертът не открил надлежно одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, респективно документ за откриване на строителна площадка, строителна линия и заповедна книга.

В заключението на експертизата се сочи, че не са налични конкретни данни за точния момент на изграждане на процесния строеж, но доколкото същият не е отразен в кадастралната карта, одобрена на 24.04.2007г., както и видно от ПНИ за м. Митков мост, където била заснета сграда (паянтова жилищна) около 35 кв.м. експертът приел, че сградата е изградена след 2007г. (точна дата не е възможно да се установи).

Установеният строеж е с площ около 202 кв.м., а съгласно изработен проект (неодобрен) – 205 кв.м. Площта на ПИ, собствен на жалбоподателя била 267 кв.м.

Експертът сочи, че строежът бил изграден частично извън границите на този имот, като попадал върху имот частна общинска собственост и имот публична общинска собственост – плажна ивица.

Експертът сочи, че процесният строеж е V-та категория, но не може да направи изчисления относно показатели за застрояване, именно защото строежът е изграден върху три поземлени имота, единият от които е отреден за улица, другият – публична държавна собственост, а третият – за вилно строителство, не може въобще да се говори за спазване на показатели, респективно да се изчислява допустимото застрояване.

Сочи се още, че заповед № 8-Z-924/13.09.2011г. на кмета на община Созопол касае допускане изработване на ПУП ПРЗ за ПИ *– обособяване на самостоятелен имот. В тази заповед били посочени устройствени показатели валидни за зона А и зона Б с условие да се определят граници на зоните. Експертът преценил, че в случай, че сградата е била изградена изцяло в ПИ ***, който попада изцяло в зона А, то за него биха били валидни следните показатели: Плътност 20%, Кинт зона 0,5 и озеленяване мин. 70%. При тези показатели, дори сградата да е била построена изцяло в ПИ ***, същата отново би надвишавала коефициента за плътност на застрояване, който би бил 77% и коефицинта за интензивност, който би бил 0,77.

Уточнява, че точното навлизане в общинския и държавния имот можело да се установи само чрез снимка от правоспособен геодезист, но сравнявайки размерите на сградата и размерите на ПИ по приложените по делото чертежи, изводът е, че голяма част от сградата попада в ПИ *** и ПИ ***. В община Созопол не са налични данни за деклариране на строежа по реда на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ.

В открито съдебно заседание на 14.04.2021г. експертът уточнява, че през 2007г., когато бил одобрен плана на възстановената собственост, в имота е нанесена сграда (приложение 1 от заключението), но е нанесена една сграда, разрешена по постановление 11 с размер 35 кв.м.

Процесната сграда не е с площ 35 кв.м., а с площ 202 кв.м. и не се намирала на мястото на заварената сграда. Заварената сграда била в широката част на парцела. Планът се изготвял въз основа на снимки с дрон, който следвало да заснеме съществуваща сграда, ако е била там.

В допълнителното заключение на вещото лице /л.171 от делото/ се сочи, че при извършена справка в община Созопол експертът установил, че предходен на плана на новообразуваните имоти в м. Митков мост е кадастрален план на местността одобрен със заповед № РД-02-14-709/07.12.1995г. (л.172).

Този имот е бил с площ около 380 кв.м. Между границите на бившия имот 123 и настоящия 135 не е налице пълна идентичност. Експертът отразил това в комбинирана скица (л.173). За онагледяване на изпълнения строеж, експертът е представила и комбиниран модел между сателитна снимка на строеж и кадастралната карта на м. Митков мост, с илюстративна цел (л.174).

При изслушване на вещото лице в с.з. на 12.05.2021г. изрично се сочи, че отбелязаната сграда, съгласно извадката на предходния план от 1995г. и процесната сграда- предмет на заповедта за премахване на незаконен строеж, са две различни сгради и между тях няма съвпадение нито по размери, нито по очертание.

Правни изводи:

В случаят, издател на индивидуалния административен акт е именно кметът на община Созопол, който материално и териториално компетентен да издаде такъв административен акт, с оглед категорията на строежа и неговото местоположение, в рамките на община Созопол, поради което същата се явява издадена от компетентен административен орган.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма.

Между страните по делото не се спори, а и от доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице се установява, че в конкретния случай се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, V-та категория, изграден в посочените в заповедта поземлени имоти. Строежът е описан в Констативен акт № 68 от 27.07.2020г., както следва „едноетажна жилищна сграда от стоманобетонна конструкция, тухлена зидария и двускатен покрив с керемиди“. При тези констатации, които и въобще не са оспорени от жалбоподателя, съдът приема, че процесната сграда е именно строеж, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и приема, че същият е V-та категория.