Решение № 3740 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3740 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20251110138351 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. К. Я[1]- Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 1181,97 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, у**********, аб. № 328863 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 277,01 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 12.04.2025 г., сумата 25,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 8,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2022 г. до 12.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.05.2025 г. по ч.гр.д. № 25756/2025 г. по описа на СРС, 179 състав.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че 1 съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответникът К. К. Я[1]- Д. подава отговор на исковата молба ИЗВЪН срока по чл. 131 ГПК. Оспорва да е страна по облигационно правоотношение, въз основа на което да придобие качеството „потребител на топлинна енергия“. Относно конкретния имот твърди, че нито тя, нито нейния наследодател е имал качеството „потребител“. Оспорва сумите за дялово разпределение. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва исковата молба. Заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесния апартамент в съответствие с действащите за съответния период нормативни разпоредби.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По делото не спорно, че процесния имот е бил топлофициран през процесния период и че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорният по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните 2 ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото не са представени категорични доказателства ЖСК „Захари Алексиев“ да е прекратена след снабдяването на всички членове с нотариални актове, нито находящото се във вх. 2, ателие да е придобито от ответника К. К.

Я – Д.. Представените от ищеца Списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ул. Персенк № 7- 9, вход А и Б, Молба-декларация от дата 18.01.1995 г. от Крум Янев за откриване на партида при ищеца за жилище на адрес гр. София, ул. Персенк 7, вх. 2, ап. 24 /ателие/ и Удостоверение за родствени връзки на ответника не са достатъчни в тази насока.

С оглед изложеното следва да се приеме, че от страна на ищеца не е установено при условията на пълно и главно доказване и предвид направеното изрично възражение в тази насока, че ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия през исковия период. Ето защо предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

При този изход на спора право за разноски възниква за ответника. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се присъдят посочените от ответника в списъка по чл. 80 ГПК разноски в размер на 400,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна своевременно /с исковата молба/ е противопоставила възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за неоснователно. Заплатената сума е съобразена с фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу К. К. Я – Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 604,33 евро /1181,97 лева/, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес 3 гр. София, у**********, аб. № 328863 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 141,63 евро /277,01 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 12.04.2025 г., сумата 13,24 евро /25,90 лева/, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 4,14 евро /8,09 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2022 г. до 12.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.05.2025 г. по ч.гр.д. № 25756/2025 г. по описа на СРС, 179 състав като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА К. К. Я[1]- Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.

********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 204,52 евро /400,00 лева/ – разноски в производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4