Решение № 2323 от 22.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2323 гр. Пловдив, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330107309 по описа за 2021 година

Предявени са обективносъединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД както и чл. 92 от ЗЗД от от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК 205680303, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез: адв. В.Г., срещу Й. И. Ч., ЕГН ********** с Адрес гр. ********, ул ******* № *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 86,79 лв. -незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.08.2017-22.12.2017 г. по договор от 13.12.2016 г. с *********, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ответника и ********** е налице договор от 13.12.2016 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер *********** с план и абонамент от 7,99 месечно за 24 месеца до 13.12.2018 г. Услугите са използвани, но не са заплатени за периода м. 09/2017-12/2017. Общата стойност на задължението е 86,79 лв. Абонамента е деактивиран на 04.01.2018 г. Вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г. Задълженията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 14398/2020 г. на ПРС. Издадената заповед за изпълнение е връчена по чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор особения представител на ответника адв. Л. оспорва исковете.Отрича наличие на основание за пораждане на задължението-сключен договор и доставени услуги. Оспорва цесията. Твърди, че не е съобщена на длъжника. Оспорва съдържанието на представените писмени доказателства. Притендира изтекла давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед 1 наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 14398/2020 г. по описа на ПРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане от 86,79 лв.-главница и 24,38 лв. мораторна лихва, произтичащи от договори за цесия от 16.10.2018 г.; 01.10.2019 г. и договор за предоставени далекосъобщителни услуги от 13.12.2016 г. Заповедта е връчена по чл. 47 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

От приложените към делото писмени документи-договор за далекосъобщителни услуги от 13.12.2016 г.; фактури от 22.09.2017 г.; 22.10.2017 г. ;22.11.2017; 23.12.2017; 22.01.2018 г.; договор за цесия от 16.10.2018; 01.10.2019 г. ; извлечение от приложение 1; уведомление за цесия, е видно, че на 13.12.2016 г. между ответника и ********* е постигнато споразумение за предоставяне ползването на мобилна услуга за 24 месеца при цена от 7,99 лв. на месец.

Издадени са фактури за периода 22.08.2017 -21.01.2018 г., с които са определени задължения на ответника в размер от по 41,99 лв. за периода 22.08.2017-21.10.2017 г. и от 4,98 лв. за периода 22.10.2017-21.11.2017 г.; 2,01 лв. за периода 22.11.2017-21.12.2017 г. Вземането е прехвърлено от кредитора на *************, който го е прехвърлил на ищеца.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съдът приема за доказано, че между ********* и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 13.12.2016 г. като за периода 22.08.2017-22.12.2017 г. оператора е начислил на ответника задължения от 86,79 лв. - за ползвани далекосъобщителна услуга. По делото не се представят доказателства, какви вземания и в какъв размер са прехвърлени на трето лице ************* на 16.10.2018 г., които от своя страна последния да е цедирал на ищеца на 01.10.2019 г. Доколкото от особения представител на ответника се оспорва съществуването на вземането по основание и размер, за да се уважи иска е необходимо ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата по определяне на задължението и начина на формиране на неговия размер, както и придобиването му чрез заявените цесии.

По делото не се ангажираха доказателства в тази насока, въпреки указаната доказателствена тежест, поради което съдът намира за неустановени фактите сочещи дължимост на притендираните вземания, което налага отхвърляне на предявения иск по чл. 422 от ГПК.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника. Предвид липсата на искане и представени доказателства за осъществяването им съдът намира, че не следва да се присъждат такива.

На ищеца разноски не се дължат.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК 205680303, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез:

2 адв. В.Г., срещу Й. И. Ч., ЕГН ********** с Адрес гр. *********, ул . ****** № *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 86,79 лв.(осемдесет и шест лева и 79 ст.) -незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.08.2017-22.12.2017 г. по договор от 13.12.2016 г. с *********, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14398/2020 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________

3