Решение № 364 от 09.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. П., 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20261230100105 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, обективираща претенцията на С. А. Я., ЕГН ********** от с. К., общ. П., ул. „Р.“ № * действаща чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Л. с №1900017355, служебен адрес гр.

Тр., ул. „З. Ст.“, ет. *, офис №** срещу „Л." ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. Об. № **, да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 642,64 евро по Договор за кредит № 285740 поради недействителността на договора за заем.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за кредит № 285740, по силата на който ответникът й е предоставил заем в размер на 766.94 евро.

Сочи, че като страни по сделката уговорили връщане на заема в срок от 30 дни. Сочи, че съгласно постигнатите договорености като кредитополучател се задължила да предостави обезпечение - банкова гаранция или няколко поръчители, както и че в случай на неизпълнение на това задължение кредитодателят има право на неустойка. Ищцата твърди, че договорения размер неустойка по съществото си е скрита възнаградителна лихва. Сочи, че задължението за неустойка не е включено в уговорения ГПР. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

1

С гореизложеното ищецът обосновава теза, че процесният договор за заем е недействителен, поради което не дължи на кредитодателя сумата, надвишаваща размера на дадения, респ. получен кредит.

Претендира съдебни разноски, не прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който заявява позиция за неоснователност на предявения иск. Твърди, че по силата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди, че настоящият случай е именно такъв. Твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тя е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. В тази връзка, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата следва да се счита изначално за неуредена между страните, като твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР, са неоснователни.

Твърди, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма и отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Описва механизма на сключване на процесния договор за кредит от разстояние. Твърди, че потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на кредитодателя. Сочи, че кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора.

Твърди, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК.

Твърди, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Твърди, че нормативно определения лимит на ГПР към датата на сключване на договора е 59.1%, ГПР в процесния договор е уговорен в размер на 42,58%.

С посоченото обосновава становище, че в случая годишният процент на 2 разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Сочи, че кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в процесния случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, твърди, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Твърди, че ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга.

С гореизложеното обоснова осъдителната си претенция срещу кредитополучателя за неплатената част от дадения заем, в размер на 621,22 евро. Твърди, че е изправна страна по сделката, а първоначалният ищец неизправна, изпаднал в забава, при условията на сключения договор.

Твърди, че след подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 17. В тази връзка дължи на основание чл. 27 от договора неустойка. Твърди, че кредитополучателят е направил едно единствено плащане по договора на 24.09.2025 г. в размер на 145.72 евро.

Твърди, че с това плащане няма изпълнение на задължението за погасяване на главницата. Твърди, че общо дължимата от кредитополучателя по договора сума към датата на предявяване на иска е 2 274,30 евро, от които: 766.94 евро главница, 23.01 евро възнаградителна лихва, 268.43 евро договорна неустойка и 1215,92 евро такси.

С гореизложеното и в случай, че съдът приеме за доказан и основателен предявения от кредитополучателя отрицателен установителен иск обосновава правния си интерес от предявяване на иск за осъждане на кредитополучателя да върне на кредитодателя невърнатата част от чистата заемна сума, а именно чл.621,22 евро, по агрумент на чл. 23 ЗПК.

В законоустановения срок ответникът по насрещните претенции не депозира писмен отговор.

С определение по чл.140 от ГПК съдът е обявил на страните проекта на 3 доклад по делото, до съвместно разглеждане в процеса са допуснати два осъдителни искове на „Л." ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. Об. №**, действащо чрез адв. Х. М. срещу С. А. Я., ЕГН **********, да се осъди последната да заплати на „Л.“ ООД, ЕИК ******** сумата: 621,22 /шестстотин двадесет и едно евро и двадесет и два евроцента/ евро представляваща незаплатена част от даден заем в размер на 766,94 евро съгласно Договор за паричен заем № 285740/26.08.2025 г., сключен между страните по делото, поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по валидно възникналото облигационно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане – в случай, че съдът възприеме тезата на ответника за действителност на процесния договор за заем; 621,22 /шестстотин двадесет и едно евро и двадесет и два евроцента/ евро представляваща неизплатена част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 285740/26.08.2025 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане – в случай, че съдът приеме за недействителен процесния договор за заем. С акта съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването на Договор за паричен заем № 285740/26.08.2025 година между ищцата Я. като кредитополучател и "Л." ООД като кредитодател, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1 500 лева /766,94 евро/, който кредитополучателят се е задължил да върне чрез заплащане за срок от 30 дни, с краен падеж 25.09.2025 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва при лихвен процент от 36.00% и ГПР 42,58 %, и общо дължима сума по договора 789,95 евро; плащането на сума в размер на 145,72 евро на 24.09.2025 г. от страна на кредитополучателя в полза на кредитодателя, на основание сключения договор за кредит и в изпълнение на същия.

В съдебно заседание ищцата Я. не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, обективираща воля за разглеждане на делото в нейно отсъствие, поддържа предявения иск. По същество на делото пледира за уважаване на претенцията като доказана и основателна. Претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК и доказателства. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

4

За ответника "Л." ООД – редовно призован, в съдебно заседание представител не се явява. Депозира чрез пълномощник писмено становище, с което заявява воля за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Поддържа писмения отговор и предявените насрещни искове. Заявява позиция по проекта на доклад по делото. Не прави доказателствени искания. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха, че на 26.08.2025 година ищцата Я. като кредитополучател и "Л." ООД като кредитодател са сключили Договор за паричен заем № 285740, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1 500 лева /766,94 евро/. По силата на постигнатите договорености кредитополучателят се е задължил да върне заема в срок от 30 дни, с краен падеж 25.09.2025 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва при лихвен процент от 36.00% и ГПР 42,58 %, и общо дължима сума по договора 789,95 евро.

Не се спори по делото, че към датата на образуване на делото и на приключване на съдебното дирене, кредитополучателят по сделката е погасил частично задължението си по договора като е заплатил сумата от 145,72 евро на 24.09.2025 г.

Съгласно постигнатите договорености /чл.17/ страните уговорили задължение за кредитополучателя да обезпечи вземанията на кредитодателя по договора, в 3 дневен срок от сключване на същия, по следния начин: - в брой на търговските обекти на кредитора; да осигури поръчител, който да се задължи да отговаря за всички задължения на потребителя по договора; да предостави банкова гаранция. В случай на неизпълнение на това задължение страните уговорили /чл.27/ задължение на кредитополучателя да заплати на кредитодателя неустойка в размерна 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден на непредоставяне на уговореното обезпечение.

По делото не се спори, че заемополучателят не е предоставил уговореното 5 обезпечение.

Съгласно приложеното към исковата молба удостоверение за активен кредит, издадено на 26.01.2026 година от "Л." ООД, ищцата Я. дължи по процесния договор за кредит общо сумата от 2 263,86 евро.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Няма спор по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит, съгласно който ответникът /по първоначалния иск/ като кредитодател е предоставил на ищеца /кредитополучател/ заемната сума, т.е. заемът е предоставен от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството : ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Несъмнено е, че сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.

По иска за недействителност на договора за кредит:

Несъмнено се установи, че процесната клауза за неустойка от договора между страните е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновно неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заема, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът му за предоставяне създават значителни затруднения за кредитополучателя за изпълнение на договора.