Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9404 от 22.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57246/2023
Вид
Решение № 9404
Подписан
22.05.2025
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 360 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 243 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 249, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 249, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал. 2, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 287 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 76 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9404 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110157246 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. И. С. срещу Х. Е. и О. Т..

Ищцата твърди, че на 20. 03. 2004 г. въз основа на писмено споразумение с третото лице А. Е., в качеството му на собственик на недвижимия имот, й предал безвъзмездно и безсрочно владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и адрес на имота . (.), обект магазин 1, със застроена площ 135 кв.м., състоящ се от търговска част с площ 119 кв.м., складова част с площ 31 кв.м. и обслужваща част с площ 13 кв.м. Тя осъществявала владение върху въпросния недвижим имот до октомври 2023 г.

На 05. 10. 2023 г. частни охранители, работещи въз основа на договор между ,,.” ЕООД, собственост на ищцата и ,,СОТ - Сигнално охранителна техника” ООД, посетили недвижимия имот. Там те констатирали, че адвокат К. Т. се опитала с ключар да взломи вратата на имота и да смени патронника, така че да лиши ищцата от владението върху недвижимия имот. След проведен разговор между частните охранители и адвокат К. Т., тя и ключарят се оттеглили без да сменят патронника. След това на 15. 10. 2023 г. (неделя) към 19:00 ч. адвокат К. Т. отново посетила недвижимия имот с ключар, като този път те сменили патронника на вратата и по този начин отнели владението на ищцата, за което ищцата била уведомена по телефона от частните охранители.

Адвокат К. Т. била представила на частните охранители и повиканите от тях служители на 09 РУ - СДВР (район ,,.”) констативен нотариален акт, с който се легитимирала като представител на собствениците, които живеели в Турция.

Адвокат Т. отрекла да има връзка с ищцата и да е могла да се свърже с нея 1 чрез домоуправителя и частните охранители. Ищцата прави извод, че по този начин адвокат Т. неправомерно нарушила владението й над имота, което било продължило непрекъснато, несмущавано и явно повече от шест месеца. Иска от съда да осъди ответниците да възстановят и върнат на ищцата владението върху недвижимия имот, както и да обезсили констативния нотариален акт и да наложи глоба на ответника на основание чл. 360 ГПК за възстановяване на нанесените материални вреди относно възстановяване на владението.

Ответниците оспорват исковата молба като неоснователна. Отричат да са взломявали лично или чрез представител входната врата и да са отнемали на ищцата достъпа до имота чрез смяна на патронника. Твърдят, че са собственици на въпросния недвижим имот в качеството им на наследници на А. Е., който починал на 19. 11. 2012 г. Отричат адвокат Т. да е правила каквито и да били опити да смени патронника на входната врата на недвижимия имот на 05. и 15. 10. 2023 г. Твърдят, че са изпратили до ищцата нотариална покана, с която развалят сключеното между нея и наследодателя им споразумение и канят ищцата да им предаде владението върху недвижимия имот, както и че при отказ да им предаде владението ищцата ще им дължи, считано от 01. 10.

2024 г. обезщетение за ползуването му в размер на 2 000 лева месечно. Ищцата обаче не им предала владението. Искат от съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и след отстраняване на нередовност по отношение на внесената държавна такса, се явява редовна съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК. От страна на ответниците освен отговор на исковата молба, е постъпила и насрещна искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС във връзка с чл.

59 ЗЗД. Тъй като настоящото производство е инициирано въз основа на владелчески иск за възстановяване на отнето владение, то следва да се разглежда по особените правила на глава тридесета ГПК. Доколкото исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД се разглеждат по реда на общия исков процес (глава тринадесета ГПК), процесуалният закон налага последните да бъдат отделени в отделно производство.

Съдът е сезиран с владелчески иск с правно основание чл. 76 ЗС.

Шестмесечният срок за предявяването му е преклузивен – ако бъде пропуснат, то правото на иск се прекратява. Освен това срокът е обективен – той започва да тече от момента на отнемането на владението, а не от момента, в който ищецът е научил за отнемането на владението (определение № 80 от 24. 02.

2021 г. на ВКС по гр. дело № 3946/2020 г., II г. о.). В разглеждания случай в исковата молба се твърди отнемане на владение по скрит начин на дата 15. 10.

2023 г. чрез смяна на патронника на процесния имот. Искът е предявен на 18.

2

10. 2023 г. Следователно преклузивният срок е спазен. В тежест на ищцата е да докаже получаването на фактическата власт върху идентификатор *** и адрес на имота . (.), обект магазин 1, със застроена площ 135 кв.м., състоящ се от търговска част с площ 119 кв.м., складова част с площ 31 кв.м. и обслужваща част с площ 13 кв.м., че е упражнявала тази фактическа власт постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

Ищцовата страна следва да докаже в условията на пълно и главно доказване също така, че на 15.10.2023 г. адвокат К. Т. и ключар са отнели владението върху процесния имот чрез смяна на патронника на входната врата, както и че адвокат К. Т. е действувала в качеството си на представител на ответниците. В тежест на ответната страна е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ищцата всъщност продължава да владее недвижимия имот.

На 20.03.2004 г. между ищцата в настоящото производство Н. И. С. и наследодателя на двамата ответници А. Е. е сключено споразумение, въз основа на което последният предоставя ползването на обект, находящ се в . и представляващ магазин № 1 (лист 15 от делото). Н. И. С. притежава правото на собственост върху съседния обект - магазин, който се намира в топла връзка с процесния обект и твърди, че още от момента на сключване на споразумението тя упражнява фактическата власт върху двата магазина.

Посоченото споразумение е приобщено като доказателствен материал. Въз основа на него ищцата твърди, че е придобила ползването и владението на процесния имот. В действителност в споразумението е посочено, че А. Е. предоставя на Н. И. С. ,,безвъзмездно ползването и владението”.

Процесуалният представител на ищцата поддържа, че това съглашение е основанието, въз основа на което нейната доверителка е владелец на имота още от 2004 г. Излагат се разсъждения досежно обстоятелството, че ищцата е манифестирала волята си да владее съответния имот трайно, необезпокоявано, явно и спрямо наследодателя на ответниците именно поради факта на сключеното споразумение и че ищцата е плащала всички сметки към електро и топло разпределителни дружества, които са снабдявали процесния имот.

Наследодателят на ответниците е знаел за тези обстоятелства и не се е противопоставил в качеството си на собственик. По делото са представени множество фактури за заплатени сметки към Топлофикация София ЕАД, ЧЕЗ Електрохолд България АД. Като получател по част от фактурите са посочени ,,.” ЕТ - предишният собственик на процесния магазин (видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том I, рег. № 4003, дело № 26 от 10.03.2004 г., вписан в АВ към СВ с вх. рег. № 7143 от 2004 г., акт № 186, том XXI, дело № 5315 от 2004 г.), както и дружеството ,,.” ЕООД, за което дружество обаче няма данни да е притежавало правото на собственост върху обекта, респективно няма причина партидите в имота да са на негово име. По тази причина фактурите, по които като получател е посочено ,,.” ЕООД, не следва да бъдат приобщени като годен доказателствен материал.

След смъртта на А. Е. неговите наследници и ответници в настоящото производство са се снабдили с констативен нотариален акт за притежаване на 3 правото на собственост върху процесния магазин. Нотариалното производство по издаване на този акт е инициирано по молба на Силвия Севдалинова Колева, която е описана като упълномощено от ответниците лице по силата на пълномощно, удостоверено в Истанбул, Турция с апостил № 31755/29.09.2020 г. В приложенията към констативния акт не е налице подробно описание на номера на пълномощното, а единствено е посочено, че последното е ,,описано’’. Въз основа на тези обстоятелства ищцата твърди, че издаденият констативен нотариален акт е нищожен поради липса на воля, тъй като молителката - пълномощник не е упълномощена по надлежния ред с правото да иска издаването на титул за собственост. При преценка на тези твърдения следва да се има предвид, че макар и упълномощителната сделка, въз основа на която Силвия Севдалинова Колева се легитимира като лице, което може да инициира производство по чл. 587 ГПК, да е извършена в Турция, самото нотариално производство се извършва пред български нотариус по правилата на българското материално право. При осъществяване на нотариалното удостоверяване нотариусът е компетентният орган, който следва да извърши проверка за дееспособността и представителната власт на лицата, които участват в нотариалното производство. Той изготвя и проверява проекти на документи, прави справки, набавя документи, книжа и други (чл. 22 ЗННД).

Следователно в хода на производството по издаване на констативен нотариален акт въз основа на документи задължение на нотариалния орган е да удостовери верността, автентичността и истинността на представените пред него писмени доказателства, които удостоверяват правото на собственост върху имота, за който се иска издаване на титул за собственост, както и да се убеди в наличието на надлежно учредена представителна власт. Също така, дори и да се приеме, че молителката не е разполагала с пълномощно, което по правилата на националното законодателство да съдържа необходимите за възникване на представителна власт реквизити, следва да се има предвид, че лицата, в чиято полза е издаден процесният удостоверителен нотариален акт, са също наследници на починалия собственик на имота. Х. Е. е син на А. Е., тоест наследник от първи наследствен ред, а О. Т. е съпруга на А. Е., като към момента на смъртта на последния бракът не е бил прекратен и преживялата съпруга също придобива качеството призован наследник. Тоест дори и да се приеме, че констативният нотариален акт в полза на ответниците в настоящото производство, е издаден по молба на лице, което не е надлежно упълномощено, това не променя положението, че ответниците са наследници на починалия бивш собственик на имота, с когото ищцата има сключено споразумение. От това следва, че дори и при нищожност на констативния нотариален акт поради обстоятелството, че молителката в нотариалното производство няма надлежно учредена представителна власт, правата на Х. Е. и О. Т. не следва да се считат невъзникнали изобщо или отпаднали с обратно действие, тъй като дори и при липсата на този удостоверителен нотариален акт ответниците имат права върху процесния имот въз основа на осъщественото универсално правоприемство.

4

Към книжата по делото са приобщени също изпратена от ответниците нотариална покана, с която последните уведомяват ищцата, че считат сключеното между последната и техния наследодател споразумение ,,за предоставяне на ползването и владението” за нищожно поради неспазване на законовата форма (без да посочват конкретно основание и да мотивират в какво се състои релевираният порок). Изложено е също така, че дори и споразумението да е произвело действие, то е било прекратено на 19.11.2012 г., когато една от страните по него, а именно А. Е., е починал. И на последно място заявяват, че дори и смъртта на наследодателя им да не е правопрекратяващ юридически факт по отношение на действието на процесното съглашение, с изпратената нотариална покана те изразяват волята си за разваляне на последното, искат ищцата да им предаде ключовете и да преустанови фактическата си власт върху имота, като в противен случай претендират обезщетение за ползване в размер на 2000 лева. В отговора на така изпратената нотариална покана ищцата Н. И. С. поддържа, че лицето, чийто подпис е удостоверен от нотариуса при изготвяне на поканата, е адвокат К. Т., която не е надлежно упълномощена, тъй като към самата нотариална покана не е представено пълномощно, по силата на което последната може да извършва действия от името и за сметка на наследниците на А. Е..