Решение № 282 от 21.10.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Монтана, 21.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231630200212 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № BG30062022/4000/Р8-790/ 19.12.2022г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ град София на Г. Х. Х. от село Б., ул.“П.Х.“ № 3а, със съдебен адрес село Казичене, обл.София-град, ул.“Цар Борис III“ № 29 е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800.00 лева на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.

Х. Х., който чрез АД „Лалова и партньори“, адв.К. А., АК-София обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание редовно призовани не се явяват наказания и пълномощникът му, но представят писмено становище.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП-законосъобразно.

Представя и писмено становище.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Актът за установяване на административно нарушение от 30.06.2022г. е издаден за това, че на 18.06.2022г. в 07.29 часа, по път I-1, км 110 + 539 е установено пътно превозно средство (ППС) „С.ХХХХХХХХ с ДК№ ХХХХХ, с обща технически допустима максимална маса над 12 т., брой оси - 5, управлявано от Г. Х. Х.-жалбоподател в настоящето производство, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово- ферибот, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Въз основа на този акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл.187а ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП, му е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача жалбоподателя.

АУАН и НП отговарят на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“.

Правилно е квалифицирано деянието и осъществения състав на административно нарушение. АУАН е съставен вследствие на установено нарушение, което е заснето с контролно устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, като 2 в електронната система съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП е създаден доклад с приложени към него статистични изображения във вид на снимков материал, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Предвид посочената разпоредба, представените по делото доклад за нарушение и снимки се явяват годни доказателства в процеса. От същите се установяват мястото, времето, превозното средство, с което е извършено нарушението, както и техническото средство, с което е установено нарушението. Поради това събраните по делото писмени доказателства потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка за извършеното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.9 от ЗДвП по административната преписка може да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. Във връзка с цитираната правна норма, описаните по-горе и надлежно приложени доказателства се ползват с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, тъй като не е реализирано предвиденото от законодателя обратно доказване и съответно - „противното не е доказано“.

Статичните изображения във вид на снимков материал, удостоверяват разположението на процесното превозно средство върху посочения пътен участък на дата 18.06.2022г. в 07.29 часа, както и конкретния брой оси на пътното превозно средство - 5 оси.

Съдът намира за неоснователти възраженията изложени в жалбата, че при издаването на АУАН наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.

При съставянето на АУАН водачът не е оспорил констатацията, че е управлявал ППС на датата на нарушението. По делото е представен пътен лист, в който се сочи че точно жалбоподателя Г. Х. Х. е управлявал ППС с peг. № ХХХХХХ. Предвид на това съдът намира, че правилно е определен субекта на отговорността.

Относно техническата изправност на електронната система следва да се 3 има предвид, че тол системата представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние, като тази система не представлява автоматизирано техническо средство, поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и одобрение от Българския институт по метрология, тоест тя не е обект на проверка от БИМ. В жалбата са наведени доводи, че докладите и статичните изображения от електронната система за събиране на пътни такси не могат да се използват като годни доказателства в процеса, съдът намира за неоснователно. В този смисъл е и Решение № 25/24.01.2022 г. на АдмС Монтана по КАНД № 546/2021г, а именно „относно твърдението на касатора, че административният орган не е представил доказателства за техническата годност на устройството, с което е установено спорното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че такива не следва да бъдат събирани“.

Неоснователно е възражението за липсата на предоставяне на възможност за предеклариране на недекларирана пътна такса и като правно основание за обсосноваването му е посочена разпоредбата на чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение 2020/204. Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 е създаден в изпълнение на изискването на чл.5, ал.11 във вр. с чл.29 и 30 от Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент, чиято цел е да се допълни и хармонизира законодателната рамка за осигуряване на оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване във всички държави членки. Формално хипотезата на чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 от Регламента не съдържа задължение за предоставяне на възможност за предеклариране на пътни такси, т.е. поисканото предоставяне на такава възможност представлява разширително тълкуване на текста, което е недопустимо. Разпоредбата касае регламентирането на европейската услуга за електронно пътно таксуване.

Съгласно чл.1, пар. 4 от Директива ЕС 2019/520 европейската услуга е допълнителна по отношение на националните услуги за електронно пътно таксуване в държавите членки, т.е. не се припокрива с нея и текстовете, касаещи европейската услуга и не са приложими към националните доставчици на услуги. От друга страна, към настоящия момент в България 4 няма регистрирани доставчици на европейска услуга за електронно пътно таксуване към дейността, на които да се приложи нормата на чл.2, пар.7 от Регламента.

Дори и да се приеме, че Регламента следва да се прилага към националните доставчици, то следва да се има предвид, че същата съдържа задължение към доставчиците - да предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава възможност е предвидена съгласно националното законодателство. Това задължение е поставено под условие-„когато такава възможност е предвидена съгласно националното законодателство“.

В тази връзка следва да се има предвид, че в действащото към момента на извършеното нарушение българско законодателство не е била предвидена и не е била регламентирана нормативна възможност за предоставяне на опция за нарушителите за предеклариране на недекларирани пътни такси, вместо да понесат предвидената в закона санкция.

Неоснователно е твърдението за нарушение, както конкретно на чл.9а от Директивата 1999/ЕО, така и като цяло на правото на Европейския съюз.

Директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която всички страни от ЕС трябва да постигнат. Отделните страни членки обаче могат да приемат свои собствени закони с оглед постигането на тези цели.

По отношение на изложените доводи, че при движението на процесното ППС в района на установеното нарушение, стационарните устройства са спрели да засичат преминаването му следва да се отбележи, че стационарните устройства разположени по протежение на платената пътна мрежа не отчитат преминавания с цел акумулиране на тол такси. Тези устройства имат за цел контрол върху заплащането на пътни такси, те установяват само дали за отделното ППС е заплатена съответната такса към момента на използване на съответния пътен участък. В процесния случай жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство, за което декларираните данни са чрез бордово устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Съгласно чл.14 ал.3 на Наредбата за условията, реда и правилата за 5 изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории превозни средства на база време и на база изминато разстояние данните относно географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа, събрани от доставчика на декларирани данни, се предават и обработват от доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни. В конкретния случай доставчикът на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние обработва данните за процесното ППС и подава обобщена информация към електронната система. Съгласно данните, предоставени от доставчика, движението на ППС с peг. № Е4149КР на 18.06.2022 г. е отчетено в електронната система като нарушение, въз основа на което е съставен АУАН. За процесното пътно превозно средство на посочената дата няма подадени тол декларации и закупена валидна маршрутна карта за преминаване през сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението.

Надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ не е постъпвало.

С оглед на гореизложеното и от приложените по делото доказателства се доказва по безспорен и категоричен начин извършеното административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид горното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение.

При този изход на делото жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 120.00 лева.