Решение № 166 от 14.11.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Ямбол, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Папас- Олио“ АД, подадена чрез пълномощника адв. Х.Х., против Решение № 290 от 03.06.2025 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 2101/2024 г. по описа на този съд, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „Хелиос“ ООД сумата от 15 682.04 лева /левовата равностойност на 8018.10 евро/, представляваща подлежаща на връщане цена по развален договор за доставка на рафинирано слънчогледово олио №2419/11.04.2024 г., сключен между ГРЕЧИИНДУСТРИЯ АЛИМЕНТАРИ– Акционерно дружество /GRECI INDUSTRIA ALIMENTARI S.P.A.,VIA TRAVERSANTE 58, 43122-RAVADESE- PR, Италия, ДДС № IT 00726380348/, в качеството на купувач и „Папас Олио“ АД в качеството на продавач, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда– 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3483.69 лева– разноски по делото.

Оплакването във въззивната жалба е за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорени са изводите на съда, че процесния договор е развален, като се поддържат твърдения, че същият представлява договор за покупко- продажба, а не договор за доставка, както неправилно и необосновано е прието от страна на първоинстанционния съд. Поради това въззивникът счита, че не може да бъде основание за разваляне на договора неосъществена от негова страна доставка и това да се приема за „неточно изпълнение на задълженията“ му по договора. Освен това се поддържа, че в процесния случай не е налице неточно изпълнение по отношение на количеството от дължимите по договора стоки, което да дава основание за разваляне на процесния договор за продажба, тъй като претендираната от ищеца сума като част от платен аванс, за който не е осъществена доставка, е крайно незначителна спрямо общата стойност на договорената престация. Като се позовава на разпоредбата на чл. 87, ал.

1

3, изр. 2-ро от ЗЗД, въззивникът счита, че дори да се приеме, че има неточно изпълнение в количеството на дължимите стоки по договора, то това неизпълнение е несъществено спрямо общото предадено количество на купувача по процесния договор и не е основание за разваляне на договора. Обжалваното решение се счита за неправилно и поради това, че съдът не е обсъдил направеното от ответника възражение, че не е в забава, както и твърденията му, че в такава е изпаднал купувачът по договора, който неоправдано не е приел доставката на стоката по уговореното местоизпълнение в гр. Ямбол. Въззивникът се позовава и на уговорената в договора клауза за доставката на стоката FCA, която не е била обсъдена от ЯРС. Поддържа се, че уговорка между страните за конкретен превозвач на стоката липсва, като те са определили единствено мястото на предаване на стоката и това е базата на продавача в гр. Ямбол. Според въззивника, дори да може да се приеме, че в договора няма уговорено място на предаване, следва да се има предвид, че предаването на родово определените вещи става по седалището на продавача по време на сключване на договора, което в процесния случай се явява също базата на въззивника в гр. Ямбол. С оглед уговореното местоизпълнение и предвид на това, че страните са уговорили предаването на стоката да се извършва по предварително съгласуван между тях график, въззивникът изтъква, че неправилно в обжалваното решение съдът е приел, че купувачът е платил в аванс повече от количеството олио, което е получил, като поради разликата от 3 тона от общо уговорените 100 тона е развалил законосъобразно договора. По отношение на тази разлика, която според въззивника е незначителна, се сочи, че може да се дължи на много фактори, свързани с превоза и доставката на стоката, за които продавача не отговаря, тъй като рискът е преминал след предаването на стоката. Оспорено е възприетото от първоинстанционния съд, че договорът е развален поради неточно изпълнение на задълженията с оглед на срока, с доводи, че срокът в случая не е съществен елемент от договора, а начина на уговорката за периода на доставката, е за улеснение на купувача, който да бъде ориентиран за възможността си да поиска изпълнение чрез предоставянето от продавача на купувача на желаното количество олио до размера на уговореното. Изтъква се, че във всеки един момент в посочения в договора период въззивникът е имал обективната възможност да предостави на купувача поисканото количество рафинирано слънчогледово олио в уговорените количества, като сочи, че и към момента същото е налично и се съхранява в базата му в гр.

Ямбол, откъдето купувачът може да го заяви и получи. Излагат се твърдения, че купувачът по договора е в неизпълнение, тъй като не е потърсил остатъка от доставките по договора, които е следвало да бъдат извършени в рамките на уговорения между страните период, не е отправил искане до продавача за предаването на претендираните количества, а също така и за последната партида от 25 метрични тона от общия размер на уговорената престация от 100 метрични тона рафинирано слънчогледово олио, като по отношение на последната партида се твърди и това, че не е направено авансово плащане, купувачът не е посочил дата, на която ще предприеме действия по извозването на партидата олио, не е налице и отказ от страна на продавача да предаде стоката на купувача. Решението на първоинстанционния съд е оспорено като неправилно и поради нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че съдът не е обсъдил всички приети по делото доказателства и не е анализирал фактите, които се установяват от тях, както и не е обсъдили всички наведени от страната доводи.

Твърди се, че съдът е приел, че процесния договор е развален, но не е изложил мотиви въз основа на кои от приетите доказателства прави този извод и в коя от хипотезите на чл. 87 от ЗЗД приема, че договорът е развален, като излага доводи, че в случая разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД е неприложима, като поддържа, че е налице действащ договор, по който купувачът е в забава. Жалбоподателят сочи противоречие в изводите на съда, тъй като от една страна приема, че договорът е развален поради неизпълнение с оглед на срока, а от друга страна посочил, че поради намаляването на средната пазарна цена на олиото от м. май 2022 г. за доставката за купувача по договора е настъпила безполезност, без да обсъди възраженията на ответника, че намаляването или увеличаването на цената на стоката не е 2 основание за настъпване на безполезност от изпълнение по договор за търговска продажба, а разваляне на договор поради безполезност поради промяна в цената не е уредено в ТЗ, който като специален дерогира общите правила на ЗЗД. Решението е оспорено от въззинвника като необосновано и поради това, че съдът не е обсъдил свидетелските показания в пълнота и във връзката им останалите доказателства по делото, в резултат на което е извел неправилен изводи. По тези съображения се моли за отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, с присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

С подадения писмен отговор въззиваемото дружество „Хелиос“ ООД гр. София, чрез пълномощника си адв. С., е оспорило въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Излага, че неточното именуване на договора от страна на районния съд и разглеждането му като договор за доставка, вместо договор за покупко- продажба, не се е отразило върху правилността на решението, тъй като в действителност съдът е приложил правилата за договора за търговска покупко-продажба. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че процесния договор е развален, тъй като реалното му изпълнение е станало безполезно за купувача и е без значение каква е частта на неизпълнението, с оглед разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД, съгласно която водещ е интересът на кредитора, а в случая той няма интерес да купува рафинирано олио на цени, които са повече от два пъти по-високи от пазарните. Въззиваемият оспорва да е в забава, като сочи, че този извод следва от естеството на предмет на договора, в който страните са уговорили, че купувачът следва да организира за своя сметка получаването на стоката от предприятието на продавача, но в случая е следвало да бъде отчетено и това, че за получаването на процесната стока е необходимо предварително съгласие, каквото не е било постигнато, като твърди, че праводателят му не е изпаднал в забава, тъй като изпълнението на задължението му да получи предмета на договора са били в пряка зависимост от оказване на съдействие от страна на продавача. Въззиваемият поддържа, че от страна на районния съд не са допуснати процесуални нарушения, тъй като са били уважени всички доказателствени искания на страните, а в обжалваното решение са обсъдени всички техни твърдения и възражения ведно с доказателствата по делото, при което правилно от районният съд е прието, че договорът е прекратен. Изтъква се, че за прекратяването на действието на процесния договор съществува повече от едно основание- първо поради изтичането на срока му, а ако това не се приеме поддържа, че договорът е развален поради неизпълнението на основно задължение в уговорения срок от страна на продавача. Наред с това счита, че са налице основания купувача да иска разваляне на договора поради съществената промяна на цените на предмета на процесния договор, поради отпадането на интереса й. По изложените в отговора съображения въззиваемият моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от пълномощника на въззивника- адв. Х.. Претендират се разноски по делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения се излагат в представена по делото писмена защита.

Въззиваемото търговско дружество чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски по делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. В представена по делото писмена защита се излагат подробни доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.

Ямболският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

3

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

Производството пред първоинстанционния Ямболски районен съд е образувано по искова молба на „Хелиос“ ООД- гр. София против „Папас-Олио“ АД – гр. Ямбол, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.55 от ЗЗД сумата от 15 284,22 лв. /левовата равностойност на 8018,10 евро/, недължимо получени от ответника по развален Договор за доставка на рафинирано слънчогледово олио №2419 от 11.04.2022 г. сключен между праводателя на ищеца Гречи- Индустрия Алиментаре- Акционерно Дружество и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Исковата си претенция ищецът обосновал със сключен на 11.04.2022 г. между „Папас- олио“ АД и Гречи- Индустрия Алиментаре- Акционерно дружество Договор за доставка № 2419 на рафинирано слънчогледово олио, по силата на който ищецът поел задължение да достави на насрещната по договора страна 100 тона рафинирано олио на цена 2 655,00 евро на тон. Съгласно договора, получателят на доставките е следвало да заплати дължимата цена авансово. Плащанията и изпълнението на доставките по договора било осъществено в периода м. април- м.май 2022 г. След изпълнението на последната доставка било установено, че стойността на доставената от ответника стока е с 8 018,10 евро по-малко от платената от ищеца авансово сума. Във връзка с това между страните по договора е била осъществена кореспонденция, но ответникът не е върнал на купувача сумата от 8018,10 евро, респ. не е осъществил допълнителна доставка на стоката. С оглед на неточното изпълнение на договора от страна на доставчика за купувача е възникнало правото да иска връщане на надплатената сума, която се претендира да е дължима на отпаднало основание, тъй като договорът е бил развален поради продължителния период, в който доставчикът не е изпълнил в цялост задължението си и поради отпадналия интерес на купувача от реалното изпълнение. На 12.03.2024 г. Гречи- Индустрия Алиментаре - Акционерно Дружество е прехвърлило вземането си спрямо ответника на ищеца, на основание договор за цесия.