Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 429 от 09.05.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 591/2024
Вид
Решение № 429
Подписан
09.05.2024
В сила
09.05.2024
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 282 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 282 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Пр

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Бургас, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100500591 по описа за 2024 година Производството е по чл. 435 ал.1 вр.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е образувано по повод жалбата на процесуалния представител на „Къмпинг Южен бряг“ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Черноморец, против действията на ЧСИ Трифон Димитров ,изразяващи се в отказ за прекратяване производството по изп.д. № 20168010400197/2016 г. по описа му на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК . Твърди се в жалбата ,че неправилно е прието ,че не са налице предпоставките за перемпция ,тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години –от 2017 г. ,когато е влязло в сила решението ,въз основа на което е издаден изпълнителния лист.Моли се за отмяна на отказа за прекратяване и продължаване на изпълнителните действия .

Ответникът по жалбата –взискател по изпълнителното дело-„Хелио-турс“АД ,чрез процесуалния си представител ,оспорва жалбата и счита ,че изпълнителното дело все още е спряно и по него не могат да се извършват никакви изпълнителни действия.

Приложено е становище от частния съдебен изпълнител по чл. 436 ал. 3 от ГПК,в което се сочи ,че жалбата е допустима ,но неоснователна ,като се 1 излагат подробни съображения .

След преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Изпълнителното дело е било образувано на 27.07.2016 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по в.гр.д. № 1879/2015 г. по описа на БОС ,с решението по което „Къмпинг Градина „ЕООД ,със седалище гр. софия , е осъдено да предаде на дружеството „Хелио-Тур-С“АД ,гр. Созопол ,владението на следните сгради : апартамент 16 кв.м., съставляващ едноетажна полумасивна постройка , строена през 1971 година ,битова къща с площ 67 кв.м.-едноетажна масивна постройка , строена 1971 година , санитарен комплекс No 2 с площ от 114 кв.м.-едноетажен , масивен строен 1988 година , санитарен комплекс No 3 с площ от 84 кв.м. построен 1985 година , административна сграда с площ от 102 .5 кв.м.едноетажна , масивна , построена през 1968 година, всичките находящи се в поземлен имот No *** по КК на гр.Черноморец,общ.Созопол,с обща площ от 63192 кв.м.

С определение Nо 232 от 18.08.2016 година, постановено по гр.д. № 3565/2016 г. по описа на ВКС по искане на длъжника на основание чл. 282 ал. 2 ГПК е спряно изпълнението на въззивно Решение Nо 127/ 15.01.2016 година по гр.д. Nо 1879/ 2015 година на ОС-Бургас , в частта , с която „Къмпинг Южен бряг“ЕООД е осъдено да предаде на дружеството „Хелио-Тур-с“АД владението на описаните сгради .

Изпълнението на решението е било спряно поради атакуването му по реда на касационното обжалване ,доколкото все още то/решението /не е било влязло в сила .Както се сочи в определение № 165/20.07.2017г. постановено по гр.д. № 3565/2016г. на ВКС изпълнението на решението е спряно по реда на чл. 182 ГПК ,с който „законодателят е предвидил ред за спиране изпълнението на невлезлите в сила осъдителни решение на въззивната инстанция,които са обжалване пред ВКС.

Цитираната разпоредба на ГПК визира постановяване на съдебен акт имащ характера на временна обезпечителна мярка, охраняваща страната, което е осъдена да изпълни определено действие/ плащане на сдума , предаване владението на недвижим имот и др./ но само в рамките на касационното обжалване . Касае се охранителен съдебен акт на касационния съд , който е необжалваем / за разлика от определението за налагане на същинска обезпечителна мярка по чл. 389 и сл. ГПК / , както и неоттегляем поради 2 ограниченото действие ., което се прекратява/ преустановява/ eх lege с приключване висящността на делото пред касационния съд, както когато същото приключва с решение по същество, или спорът приключва с влизане в сила на решението по същество, ако делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция“.

С влизане в сила на Определение № 261 от 27.05.2016 г. по ч.гр.д. № 209/ 2016 год. на АС-Бургас , с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против Разпореждане № 1442 от 10.03.2016 г. по в. гр. д. № 1879/2015 г. на ОС-Бургас, с което е върната касационната жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № V-127 от 15.01.2016 г., въззивното осъдително решение е влязло в сила/в резултат на връщане на касационната жалба, послужил като предпоставка за да се постанови определението по чл. 282 т.2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение по иск по чл.

75/76 ЗС , нямаме развито същинско касационно производство / .“ Това решение се ползва, като осъдителен титул, с изпълнителна сила/ наред със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение/ и въз основа на него може да се предприеме надлежно принудително изпълнение. Определението за спиране по чл. 282 т.2 ГПК , без надлежно висящо касационно производство, не може да препятства изпълнителната сила на влязлото в сила осъдително решение“

Следователно след влизане в сила на осъдителното решение ,въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист и е образувано изпълнителното производство ,не е имало пречка същото да продължи и да бъдат предприемани изпълнителни действия.Затова и неправилно е становището на ЧСИ ,както и на представителя на взискателя ,че изпълнителното производство все още е спряно ,доколкото няма изричен акт на съда за отмяна на определението за спиране на изпълнението .Както е посочил ВКС в цитираното си определение :“ Определението за спиране по чл. 282 т.2 ГПК , без надлежно висящо касационно производство, не може да препятства изпълнителната сила на влязлото в сила осъдително решение , поради което и законодателят не е предвидил нито неговата обжалваемост , нито възможността , съдът който го е постановил да го отмени“.Затова и с определението си от 20.07.2017 г. ВКС е оставил без уважение искането на длъжника за отмяна на определението за спиране на изпълнението на въззивното решение по реда на чл. 282 ал. 2 ГПК .Неправилно обаче това е тълкувано от ЧСИ ,че изпълнителното производство все още е спряно ,щом няма изричен акт на съда за отмяна на определението за спиране.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на 3 изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според мотивите по т.1 на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява настъпилото прекратяване. В решение № 37/24.02.2021г., 2 постановено от ВКС по реда на чл.290 от ГПК по гр. д. № 1747/2020г. и в последващо решение № 126/28.06.2022г., постановено от ВКС по гр. д. № 3409/2021г. са разгледани условията и началният момент, от които настъпва перемпцията. Според ВКС перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици, но общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение за осъществяването им. Давността изключва принудителното изпълнение, но длъжникът не може да се позове на нея пред съдебния изпълнител, а перемпцията предполага неудовлетворено принудително изпълнение, но съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Перемпцията е без правно значение за давността. Единствената правна последица от настъпването й е, че съдебният изпълнител трябва да образува ново изпълнително дело, когато е сезиран с искане за изпълнителен способ, извършено след настъпването й. Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило успешно или безуспешно или поисканите способи не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е отказал необходимото съдействие и така неговото прилагане.

Доколкото прекратяването на изпълнителното производство поради перемция настъпва по силата на закона ,не е необходимо изричен акт на съдебния изпълнител за прекратяване ,той само прогласява настъпилото прекратяване .Единствената последица от перемцията е ,че съдебният изпълнител не може да предприема нови принудителни действия по това дело,а да образува ново ,когато е сезиран с искане за изпълнителен способ ,извършено след настъпването й.В случая няма такова искане от страна на взискателя ,поради което липсва правен интерес от атакуването на двата акта ,с които ЧСИ е отказал прекратяване на изпълнението/по повод искания от длъжника/ –съдържащи се в писмо от 19.05.2023 г. /лист 101 от делото /,получено от длъжника с обр. разписка на 22.05.2023 г. ,и писмо от 4

14.03.2024 г. ,получено на 19.03.2024 г.

Независимо от това отказът за прогласяване на прекратяването на изпълнителното дело поради настъпила перемция на осн.чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК следва да бъде отменен ,тъй като няма спор ,че от 2017 г. ,когато е влязло в сила въззивното осъдително решение ,въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист ,до настоящия момент не са били поискани от взискателя никакви изпълнителни действия.

Ето защо Бургаският окръжен

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ОТКАЗА на ЧСИ Трифон Димитров ,постановен с писмо изх. № 1035/14.03.2024 г. да прогласи прекратяване на производството по изп.д. № 20168010400197/2016 г. по описа му на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПКпоради настъпила перемция и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ПРОГЛАСЯВА настъпилото прекратяване изп.д. №

20168010400197/2016 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров,рег. № 801,с район на действие –БОС, на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК-поради настъпила перемция и ВРЪЩА делото на ЧСИ Димитров за прилагане на следващите се по закон правни последици от прекратяването .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5