Решение № 315 от 21.12.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Варна, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов

Членове:

С. В. Даскалова

Румяна П. П.а при участието на секретаря Елвира М. Ботева като разгледа докладваното от Румяна П. П.а Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233100601257 по описа за 2023 година Предмет на въззивна проверка е присъда по НЧХД № 728/2021г. по описа на ВРС, 15-ти състав, с която подс. И. П. И. е признат за виновен в това, че е осъществил състав на престъпление по чл.130ал.1 от НК, а именно на 11.04.2020г. в гр. Варна причинил лека телесна повреда на Ж. В. Й., изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, като на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца, както и по чл.144ал.1 от НК, за това, че на 11.05.2020г. в гр. Варна се заканил на Ж. В. Й. с престъпление против нейната личност, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание три месеца Лишаване от свобода. На основание чл.23ал.1 от НК за двете деяния е наложено едно общо наказание в размер на най- тежкото от тях, а именно Три месеца Лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият И. е признат за невинен да е осъществил деяние по чл.146ал.1 от НК, като за същото е отхвърлен и предявеният граждански иск за неимуществени вреди в размер на 1000лева. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата Й. обезщетение за неимуществени вреди от 1 престъплението по чл.130ал.1 от НК в размер на 3000лева, както и сумата от 1000лева за престъплението по чл.144ал.1 от НК. Осъден е да заплати и разноските по делото.

Срещу тази присъда е постъпила жалба от адв. Н. Б., защитник на подсъдимия И., с която се изразява становище за неправилност на присъдата в наказателната и гражданско- осъдителната част, като постановена в нарушение на материалния закон, при неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства и неизяснена фактическа обстановка, и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че тя е необоснована, а наложеното наказание явно несправедливо. Моли на основание чл.334т.4 във вр. с чл.24ал.5 от НПК същата да бъде отменена и да бъде прекратено наказателното производство. Алтернативно се иска на основание чл.334т.2 във вр. с чл.336ал.1т.3 от НПК присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимият И. П. И. да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения. Защитникът моли присъдата да бъде отменена и по отношение на уважените граждански искове, които да бъдат отхвърлени като недоказани по основание и размер.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника, който счита, че частната тъжба е била подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.81ал.3 от НПК във всичките й части. В този смисъл счита, че в депозираните до Варненска районна прокуратура жалби няма каквито и да е конкретни данни за престъпленията по чл.144ал.1 и по чл.146ал.1 от НК и те не са били предмет на проверката, видно от постановлението за отказ на ВРП.

Счита, че производството по делото следва да бъде прекратено и по отношение на престъплението по чл.130ал1. от НК, тъй като частната тъжба била подадена след изтичане на срока по чл.81 от НПК. В допълнение се излагат събражения, досежно недоказаност на обвиненията, за които е бил осъден подсъдимият, тъй като първоинстанционният съд при постановяване на своя съдебен акт е възприел фактическа обстановка въз основа показанията на майката на тъжителката и нейния приятел, които счита, че били непоследователни, вътрешно противоречиви и противоречащи на останалите събрани по делото писмени доказателства, поради което моли неговият подзащитен да бъде оправдан.

С жалбата от своя страна частната тъжителката Ж. Й. атакува присъдата в 2 осъдителната част за престъплението по чл.130ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия наказание намира за явно несправедливо. Счита, че по отношение на деянието по чл.146ал.1 от НК са налице достатъчно доказателства, които съдът не е анализирал, а е игнорирал. Моли да бъде увеличено наказанието на подсъдимия И. за причинената й лека телесна повреда, както и да бъде осъден за това, че на 11.04.2020г. и на 01.05.2020г. е казал нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие, както и да бъде уважен за това престъпление предявеният от нея граждански иск.

Претендира да й бъдат присъдени обезщетенията за претърпените неимуществени вреди, както и внесеният депозит за експертизи и адвокатски хонорар, както и разноските за внасяне на държавна такса, като бъдат заплатени ведно със законната лихва, считано от 11.04.2020г. до окончателното им изплащане.

До даване ход на делото във въззивната инстанция са депозирани допълнителни писмени изложения от повереника на частния тъжител Й. против присъдата, в които са доразвити доводите по отношение неспрадевливо наложеното на подсъдимия наказние и за двете деяния, за които е бил осъден от първоинстнанционния съд. Моли за увеличаване на наказанията по чл.130ал.1 и по чл.144ал.1 от НК на Шест месеца Лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок. Повереникът е изложил съображения относно неправилността на присъдата за престъплението по чл.146ал.1 от НК, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника адв. И. и жалбоподателката на наведените в нея основания.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежн и страни, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява т процесуално допустими.

Първоинстанционният съд в хода на съдебното следствие е установил 3 следната фактическа обстановка, която се възприема инстанция: и от настоящата

Подс.И. П. И. и Ж. В. И./сега Й./, сключили граждански брак на 17.11.2017 г. По време на брака се родило детето И. И.ов И., роден о на 20.07.2018г. Още от самото начало на бременността си пострадалата била подлагана на насилие -физическо и психическо. Детето им И. И. бил с поставена диагноза Гастроезофагинална рефлуксна болест /ГЕРБ/ със синдром на Сандифер, поради което се нуждаело от постоянен прием на медикаменти и спазване на съответен хранителен режим.

На 11.04.2020г. сутринта, подс. И., частната тъжителка и детето им И. били в дома си, находящ се в гр. Варна, ул. Дебър 31. И. заявил на И./ сега Й./, че трябва да отидат до КК „Албена“, където неговите родители имали имот, защото щели да се събират негови роднини. Тъжителката му отказала, тъй като синът им бил болен и в това състояние детето не можело да пътува, а и било с висока температура. След отказа й подс.И. станал агресивен и започнал да блъска тъжителката към входната врата на жилището, като я влачил, хващайки я за гърлото. Душейки я той е издигал от земята, отворил входната врата с едната си ръка, а с другата продължил да я стиска силно за гушата. В този момент подсъдимият се изплашил от това да не чуят съседите писъка на И. и затова я завлякъл в коридора, като отново я хванал за гушата и продължил да я стиска. Започнал да я блъска в стените на коридора, повалил я на земята, нанесъл й удари по лицето с шамари. В един момент подсъдимият преустановил действията си, което дало възможност на тъжителката да се обади от ползвания от нея телефон с номер *** на тел. 112, за да потърси помощ. На оператора, който отговорил на обаждането й обяснила, че съпругът и я души и че иска да я изгони от жилището. Подаден бил сигнал и в полицията, като подсъдимият дал възможност на тъжителка да напусне жилището и да се изнесе от там. След това той напуснал семейното жилище и затова на адреса не пристигнали полицейски служители.

От изисканата от НС- 112-МВР справка и диск с два броя аудио записи от 11.04.2020г., е установено, че от телефона на пострадалата са постъпили два сигнала- първият в 09,53ч. и вторият в 11:06ч., с които тя е съобщила за посегателствата спрямо нея. При втория разговор на И. било разяснено как и къде да потърси медицинска помощ и да се снабди със съответните 4 медицински документи за уврежданията си.

Същевременно тъжителката се обадила на своята майка-св.М. , като я помолила за помощ. Св.М. се обадила на св.Д.-неин приятел, когото помолила да я откара до дома на дъщеря й. След около половин час двамата пристигнали пред дома на тъжителката, находящ се в жилищна кооперация на ***. Св. Д. паркирал автомобила си пред входа на блока, за да слезе св.М. и в този момент двамата забелязали, че подс.Иванов излиза от входа на кооперацията, видимо афектиран . Св.М. слязла от автомобила и се качила в жилището при дъщеря си, а св.Д. останал отвън пред жилищната сграда. След като св.М. влязла в жилището, в което живеела дъщеря й, същата видяла в какво състояние е тя- с раздърпани дрехи и с видими следи от увреждания- зачервявания по лицето, шията и други. Тъжителката разказала на своята майка какво се е случило, след което оставила при нея малолетното дете и отишла в спешния център за оказване на медицинска помощ. При излизането от сградата тя видяла св.Д., който също видял какво било състоянието и възприел уврежданията по тялото й. На него също споделила какво се е случило, но го помолила да остане там, а тя отишла сама в Спешното отделение при МБАЛ „ СВ.Анна". В 12,05 часа И./ сега Й./ била прегледана, извършени й били изследвания и назначена терапия. Съставен бил Лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок на Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна -Варна" АД, като била насочена за преглед в Отделение Съдебна медицина. След прегледа в Спешния център, тя се прибрала в семейното жилище и споделила с майка си, че иска да напусне подсъдимия. Тъй като детето било болно и имало висока температура, св.М. я посъветвала да изчака, още повече, че съпругът й казал, че няма да се прибира в семейното жилище няколко дни, което частната тъжителка сторила.

На следващият ден св.Д. отвел тъжителката в МБАЛ „СВ.Анна", където същата била прегледана от лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна - Варна" АД. Било издадено Медицинско удостоверение № 300/12.04.2020 г. От извършения преглед били установени следните увреждания: по лявата странична повърхност на шията, в горна трета се установяват две мораво-червеникави кръвонасядания, разположени едно под друго, с кръгловата форма и диам. около 1,5-2 см. По външната повърхност на дясната мишница, в средна трета, се установява синкаво кръвонасядане с 5 овална форма и размери около 5/4 см. По задно-вътрешната повърхност на дясната предмишница, в долна трета се установява синкаво кръвонасядане с овална форма и размери около 2/1,5 см. По предната повърхност на дясното коляно се установява синкаво кръвонасядане с гръгловата форма и диаметър около 3 см. Заключението от извършеният преглед е, че се касае за контузия на шията, кръвонасядания по шията, дясната мишница, дясната предмишница, дясно коляно, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Преди да отиде в съдебна медицина на 12.04.2020г., И. се срещнала със св.Б., на която разказала за случилото се. При срещата им св.Б. видяла, че по И. имало видими следи от уврежданията.

На 13.04.2020г. тъжителката напуснала семейното жилище и се установила при своята майка, а няколко дни по-късно, тъй като там нямало необходимите условия, се преместила да живее в жилището на сестрата на своята майка, находящо се в жк"Чайка". Майка й -св.М. ежедневно посещавала И., за да й помага.

На 01.05.2020г., около обяд, докато И. приготвяла храната за малолетното си дете, подсъдимият И. позвънил по телефона й, като тя го включила на високоговорител, за да може и нейната майка да чува разговора. По време на проведения разговор, подсъдимият отправил към И. следните изрази :" Тъпа, проста, ще ти взема детето, знам как да се оправя с теб, като вървиш по улицата, оглеждай се, няма да можеш да гледаш дете, утайка, ще ти еба майката, путка", които предизвикали у частната тъжителка страх и притеснения. Във връзка със случилото се тя посетила Второ РУ -ОД на МВРВарна, като на 01.05.2020г. за времето от 15,20ч. до 16,30 й били снети сведения, като била изготвена и докладна от лицето, снело сведенията.