Решение № 737 от 09.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20265300500494 по описа за 2026 година

Против решение № 4981/17.11.2025г. на Пловдивския районен съд,XХV-ти гр. с., поставено по гр. д. № 5507/25г. в частта, с която е указано, че по отношение на притежаваната от съделителя Д. П. К. ½ ид. ч. от поделяемия имот е запазено право на пожизнено и безвъзмезно ползване в полза на П. С. К., ЕГН ********** в обем от 1/12 идеална част от имота.

Жалбоподателят Д. П. К., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което се посочи, че П. С. К. притежава запазено право на пожизнено и безвъзмезно ползване върху процесния обект в размер на 1/6 ид. ч.

Въззиваемата страна С. И. Ш., ЕГН ********** чрез адв. Г. счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Спорът пред въззивния съд е концентриран върху въпроса какъв е обемът на запезеното в полза на П. С. К. право на пожизнено и безвъзмезно ползване върху допуснатия до делба апартамент.

При преценка правата на П. К. следва да се съобразят следните обстоятелства: С две продажби извършени на ***.2015г. Д. К. е придобил от своите родители П. С. К. и 1

М. К. К. собствеността върху процесния апартамент. По силата на едната продажба Д.

К. се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от правото на собственост, а с втората продажба е получил собствеността и на останалите 5/6 ид.ч. Продавачите са си запазили пожизненото право на ползване върху съответната продадена идеална част от имота.

С влязло в сила на 16.02.2021г. решение № 3051/2019 г. по гр.д. № 20316/2018 г. по описа на ПдРС, по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД предявен от „ЕКОЛАБ“ ЕООД срещу М. К. К. и Д. П. К., двата договора за продажба са обявени за относително недействителни спрямо кредитора досежно отчуждената от М. К. ½ ид.ч. от правото на собственост, както и по отношение на запазеното право на ползване от продавача М. К., което е посочено в диспозитива на решението.

На основание чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, но също така и всички ограничения на правото на собственост, каквото е правото на ползване. Следователно С. Ш. е придобила необременената с вещни тежести 1/2 ид.ч. от правото на собственост след успешно проведения Павлов иск спрямо М. К. и Д. К. в изпълнително производство, инициирано от ищеца по Павловия иск и за удовлетворяване на правата на този ищец – „ЕКОЛАБ“ ЕООД в обема посочен в съдебното решение. Тук следва да се вземе предвид представената нотариално заверена декларация, вписана под акт № ****, том 2, вх.рег. № ***/2019 г. по описа на СВ – ****, с която П. К. и М. К., са се отказали от правото си ползване върху имота, запазено с нот. акт №****, том 45 от ***.2015г., което е в обем от 5/6 ид.ч. С уважаването на Павловия иск от останалата 1/6 ид. ч. от правото на ползване, запазено при продажбата, за която е съставен нотариален акт № ***, рег. № 1621 на ***.2015г.

П. К. е титуляр на това право в размер на половината – 1/12 ид. ч., защото запазеното право на ползване за другата 1/12 ид.ч., притежавана от М. К. е недействително по отношение на Д. К. като страна по иска по чл. 135 от ЗЗД и затова искането му да се отрази в решението, че върху процесния имот е учредено право на ползване върху още 1/12 ид. ч. е неоснователно, тъй като това е обемът от правото на ползване, който е притежавала М. К., което право с посоченото по – горе решение е признато за относително недействително за жалбоподателя в настоящето производство.

От изложеното се налага изводът, че П. К. притежава право на ползване върху процесния апартамент в размер на 1/12 ид. ч.

Като е достигнал до същия правен извод и о посочил, че П. К. притежава 1/12 ид. ч. от правото на ползване районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 евро.

2

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4981/17.11.2025г. на Пловдивския районен съд, XХV-ти гр. с., поставено по гр. д. № 5507/25г. в частта, с която е указано, че по отношение на притежаваната от съделителя Д. П. К., ЕГН ********** ½ ид. ч. от поделяемия имот е запазено право на пожизнено и безвъзмезно ползване в полза на П.

С. К., ЕГН ********** в обем от 1/12 идеална част от имота.

ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН **********, от гр. **** да заплати на С. И. Ш., ЕГН **********, от гр. **** сумата 1 200 (хиляда и двеста) евро разноски.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3