Разпореждане № 155212 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 155212 гр. София, 08.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20231110165579 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на [******] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Р. Г. П..

По отношение на следните заявени вземания: за сумата 120 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата 120 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и сумата от 230 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземания с просрочие повече от 90 дни съгласно Тарифата на дружеството, съдът намира следното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:

1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

1

Видно от представения договор за потребителски кредит [******] № [******], в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ размер на 240 лв. при главница по кредита – 300 лв. От съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на [******] към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.3 комплицирани изисквания да се променят условията за връщане на кредита, при това винаги със съгласието /одобрението/ на кредитора, съдът приема, че тази услуга не осигурява възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление. Ето защо и се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. Тези възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата от общо 240 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

Аналогични съображения следва да бъдат изложени и по отношение на претенцията на заявителя за издаване на заповед за сумата от 230 лева, представляваща сбор от такси за извънсъдебно събиране на вземанията. на първо място същите се явяват свързани с управлението на кредита, а от друга страна са начислени от кредитора в нарушение на 2 императивната забрана на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК, съгласно които при забава за кредитора възниква вземане единствено за лихва за забава в размер на законната върху просрочената сума за времето на забавата. В тази част искането също следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в размер на сумата от 11,52 лева, като се отхвърли до пълния размер от 25 лева, а за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 23,03 лева, като се отхвърли за сумата до 50 лева, който размер е определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 342730/29.11.2023 г., подадено от [******] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Р. Г. П. за сумата 240 лева, представляваща сбор от неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и за вземане за такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането в общ размер на 230 лева, а в частта за разноските за сумата над 11,52 лева до сумата от 25 лева - държавна такса и за сумата над 23,03 лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.

78, ал. 8 ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя, подадена в едноседмичен срок от връчване на препис до Софийски градски съд чрез Софийски районен съд.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които съдът е отхвърлил заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3