Решение № 487 от 05.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330119348 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът К. П. У., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***” бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, чрез адв. С. Ж. П., със съдебен адрес: гр. ***, **. „***” № *, ет. * офис ***, в исковата си молба против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1463, район Триадица, бул. «Витоша» № 146 сграда А, ет. 4, бизнес ценър «България», представлявано от С. Р. Я., е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от 800,00 лева, получена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 09.02.2023 г. сключил договор за кредит № *** с „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК 175330437, като към момента е погасено задължението по договора. Предмет на договора било отпускане на паричен заем в размер на 1300,00 лева, със срок от 12 месеца.

Съгласно условията по договора, лихвеният процент на кредита бил 40,00%, а Годишния процент на разходите /ГПР/ бил 48,21%. Дължимата обща сума по договора била в размер на 1603,04 лева. При сключване на договора за кредит и с оглед отпускането на кредита бил задължен да сключи друг договор за предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД свързано дружество с „КРЕДИСИМО” ЕАД, което да обезпечи задълженията му по договора за кредит срещу възнаграждение за поръчителя в размер на 1000 лева. Така реално с възнаграждението за поръчителство трябвало да заплати сумата от 2 603.04 лева при 1 отпуснат кредит от 1300 лева, или два пъти от дадената в заем сума.

Тъй като изпаднал в неплатежоспособност, след получаване на сумата от 1300 лева в заем от „КРЕДИСИМО” ЕАД, не бил заплащал месечни вноски.*** П. У. на *** г. решил да му помогне, като погаси в негова полза задължението към „КРЕДИСИМО” ЕАД. Така представители на дружеството поискали сумата от 2 603.04 лева. След преговори с тях се съгласил да заплати сумата от 2100 лева, на „КРЕДИСИМО” ЕАД. В случая възнаградителната лихва по договора била 303,04 лева, а разликата от 496,96 лева била е за поръчителство. В случая цялата сума в размер на 2 100,00 лева, била заплатена на „КРЕДИСИМО” ЕАД от неговия баща.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит. Не са спазени и императивните изисквания на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК, в договора за паричен заем да е разписан действителния размер на ГПР. Уговореното възнаграждение за фирмата - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Твърди, че в нарушение на императивните изисквания, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 48,21% разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. По този начин посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 48.21%, съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 48.21% ГПР.

ОТВЕТНИКЪТ„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, гр. София, заявява, че не оспорва сключването на договор за потребителски кредит №*** г., между ищецът, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД (Кредисимо), като кредитодател. По силата на договора е предоставил на ищеца кредит в размер на 1 300,00 лв. Кредитът следвало да бъде върнат на 12 месечни погасителни вноски в срок до 20.02.2024 г. ведно с начислена договорна възнаградителна лихва в размер на 303,04 лева, при ГПР от 48,21% и ГЛП от 40,00%. Не оспорва, че кредитополучателят е погасил договора за кредит предсрочно, не оспорва, че ищецът е направил плащания в посочения в исковата молба размер. Въпреки това, счита, че направените плащания са дължими и не подлежат на връщане по реда на чл.

55 ЗЗД. Твърди, че„Кредисимо“ ЕАД не е пасивно материално легитимиран да отговаря като страна по претенцията на ищеца по процесния иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателствма, се установява, че между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски кредит №*** г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД, е предоставил на ищеца кредит в размер на 1 300,00 лв. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 месечни погасителни вноски в срок до 20.02.2024 г., ведно с 2 начислена договорна възнаградителна лихва в размер на 303,04 лева, при ГПР от 48,21% и ГЛП от 40,00%.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,21 %. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, 3 чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидено плащане възнаграждение на фирмата – поръчител. Посоченият в договора размер на ГПР от 48,21% е неверен относно действителния размер на разходите, които ще следва да направи по време на действие на договора.

С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност, съдът намира, че е налице недйствителност на целия Договор за потребителски кредит № *** от***г., поради което ищецът дължи връщане единствено на сумата по главницата – 1 300,00 лева.

По делото ответното дружество не спори, че е заплатена цялата дължима сума по договора за кредит.

С оглед представените писмено доказателство – разписка за заплатена сума от 2 100,00 лева от бащата на ищеца за погасяване на кредита и свидетелските показания на същия в тази посока, съдът намира, че се доказа твърдението за заплащане на сума без основание. След като съдът е обявил договора за кредит за нищожен, то ищецът е следвало да върне единствено сумата по главницата – 1300,00 лева.

След като е заплатена сума в размер на 2100,00 лева, то платеното над нея, се явява платено без основание – 800,00 лева и следва да бъде върнато.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че сумата е била заплатена на поръчителя по кредита - „***“ЕООД и затова не се дължи връщане. Сумите по договора за поръчителство са включени в месечните погасителни вноски по договора за кредит. Същото е предпоставка за оскъпяване на кредита и прикрива заплащането на сума, която е нерегламентирана в самия договор за кредит.

От друга страна, видно от твърденията в исковата молба и от показанията на св. П. Б. У., се установява, че сумата от 2100,00 лева, е била заплатена след преговори, на ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД. Дори и да се приеме, че същата е била дължима на дружеството поръчител „***“ ЕООД, то „Кредисимо“ ЕАД е получило същата без основание и дължи връщането й.

По отоншение на разноските:

С оглед изхода на спора, при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 450,00 лева, от които 50,00 лева за държавна такса и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1463, район Триадица, бул. «Витоша» № 146 сграда А, ет. 4, бизнес ценър «България», представлявано от С. Р. Я., да заплати на К. П. У., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***” бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, чрез адв. С. Ж. П., със съдебен адрес: гр. ***, *** № *, ет. * офис ***, сумата от 800,00(осемстотин) лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № *** от ***г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1463, район Триадица, бул. «Витоша» № 146 сграда А, ет. 4, бизнес ценър «България», представлявано от С. Р. Я., да заплати на К. П. У., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, ж.к. „***” бл. ***, вх.*, ет. *, ап. ***, чрез адв. С. Ж. П., със съдебен адрес: гр. ***, ***” № *, ет. * офис ***, сумата 450,00(четиристотин и петдесет)лева представляваща направени по делото разноски.