Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5718 от 09.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1128/2023
Вид
Решение № 5718
Подписан
09.11.2023
В сила
09.11.2023
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Виктория Мингова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5718 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100501128 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13568/27.11.2022 г., постановено по гр.д. № 25219/2021 г. на СРС, ГО, 90 състав, ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* е осъден да заплати на И. М. Ш., ЕГН ********** сумата от 200 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди в следствие на противоправното поведение на лица, които се намират в трудови и служебни правоотношения с ответника, които въпреки констатирането на допуснатите грешки в издаден изпълнителен лист са подали молба за образуване на изпълнително дело срещу ищеца, а именно изп.дело №20208410405069/2020г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. №841 съгласно регистъра на КЧСИ, по което незаконосъобразно от него принудително е събрана сумата от 625,99 лв., изразяващи се в причинено неудобство, като искът е отхвърлен за горницата над 200 лв. до 1250 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди в следствие на противоправното поведение на лица, които се намират в трудови и служебни правоотношения с ответника, които въпреки констатирането на допуснатите грешки в издаден изпълнителен лист са подали молба за образуване на изпълнително дело срещу ищеца, а именно изп.дело №20208410405069/2020г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. №841 съгласно регистъра на КЧСИ, по което незаконосъобразно от него принудително е събрана сумата от 625,99 лв., изразяващи се в причинени неудобство, срам, стрес, влошаване на здравословното му състояние и 1 назоваването му с имена и епитети граничещи с обиди и думи опозоряващи неговия безупречен обществен статут, както пред работодателя му, приятели и колеги, така и пред семейството му. Със същото решение е отхвърлен предявеният от И. М. Ш., ЕГН ********** иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.52 и чл.53 ЗЗД, за осъждането на Софийския районен съд да заплати на ищеца сумата от 1250 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди в следствие на противоправното поведение на лица, които се намират в служебни правоотношения с ответника, и които погрешно са изписали в постановено съдебно решение и изпълнителен лист имената и ЕГН на ответника, вместо тези на действителния ответник и длъжник, в следствие на което е образувано изп.дело №20208410405069/2020г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. №841 съгласно регистъра на КЧСИ, по което незаконосъобразно от него принудително е събрана сумата от 625,99 лв., изразяващи се в причинени неудобство, срам, стрес, влошаване на здравословното му състояние и назоваването му с имена и епитети граничещи с обиди и думи опозоряващи неговия безупречен обществен статут, както пред работодателя му, приятели и колеги, така и пред семейството му.

Депозирана е въззивна жалба вх. № 275715/12.12.2022 г. от ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу решението в частта, в която е уважена исковата претенция на ищеца И. М. Ш. с правно основание чл. 49, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 200 лв. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при депозиране на молбата за издаване на изпълнителния лист е било представено и определение № 20253063/16.11.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист. Твърди се, че вредите са настъпили не в резултат на неправилно подадената молба до съдебния изпълнител, а в резултат на разпореждането на ЧСИ за образуване на делото и насочване на делото срещу фиктивния длъжник. Ответникът поддържа, че съдебният изпълнител е следвало да извърши проверка на редовността на подадената молба за образуване на изпълнително дело и да констатира допуснатата грешка, т.е. налице е опосредяване на причинно – следствената връзка от действията на съдебния изпълнител. Отделно се твърди, че настъпилото неудобство за ищеца пред съпругата му била в резултат на наложения запор и защото тя смятала, че крие пари от семейството си, а не в резултат на подадена молба от служител на дружеството за образуване на изпълнителното дело. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне в цялост на предявения иск, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. М. Ш.. В жалбата са изложени доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба и се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Срещу решението е постъпила втора въззивна жалба вх. № 277817/13.12.2022 от И. М. Ш. в частта, в която предявеният иск срещу 2

„Топлофикация София“ ЕАД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 200 лв. до предявения размер от 1 250 лв., както и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният иск срещу ответника Софийски районен съд.

Поддържа се, че определеният размер на обезщетението от 200 лв. е несъответен на причинените неимуществени вреди. По отношение иска срещу Софийски районен съд се поддържа, че съдът е следвало да „анулира“ погрешно издадения изпълнителен лист и да издаде нов такъв, като вредите са настъпили в резултат на неспазване на законовата процедура от съда. Моли се отмяна на обжалваното решение и уважаване в цялост на предявения иск.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от ответниците Софийски районен съд и „Топлофикация София“ ЕАД, в които се излагат доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Между страните не се спори, че по гр.д.№ 58131/2015г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, с диспозитива на постановеното по него решение, касаещ разноските по делото, е допусната очевидна фактическа грешка, като в него погрешно в качеството на длъжник е посочен с три имена и ЕГН ищецът, която е отстранена след сезирането на съда от страна на ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД с молба от 14.07.2017г., като е постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 21.11.2017г., с което имената и ЕГН на ищеца Ш. са заменени с верните имена и ЕГН на ответника по спора. Решението за поправка на очевидната фактическа грешка е влязло в сила на 16.12.2017г., но на 06.01.2020г. е издаден изпълнителен лист, в който са посочени погрешно отново имената и ЕГН на ищеца Ш.. На 10.11.2020г. от страна на „Топлофикация София“ ЕАД е подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка относно имената и ЕГН посочени в издадения изпълнителен лист. С определение №20253063/16.11.2020 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на имената и ЕГН 3 посочени в изпълнителния лист с посочването на верните имена и ЕГН на длъжника Р.П. М..

Не е спорно също така, че на 21.12.2020г. представител на „Топлофикация София“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист, като в нея е посочено, че тя е за образуване на изпълнително дело против И. Ш., спрямо който бил издаден и изпълнителния лист първоначално, а не срещу Р. М., както е посочено в определението на съда за поправка на очевидна фактическа грешка. Към молбата е приложен и препис от определение №20253063/16.11.2020 г., с което е извършена поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист. Въз основа на така подадената молба с разпореждане от 18.12.2020 г. на ЧСИ Н.М. е образувано изп.дело №20208410405069/2020г. по описа на ЧСИ Н.М., като делото е образувано срещу ищеца И. Ш. вместо срещу действителния длъжник - Р. М..

На 12.02.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение на И. Ш. срещу неговия работодател – „Метрополтиен“ ЕАД. На 17.03.2021г. И. Ш. е депозирал молба до съдебния изпълнител, в която е посочил, че длъжник по издадения изпълнителен лист е друго лице - Р. М., като е поискал възстановяване на удържаната сума по изпълнителното дело. На 23.03.2021 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал молба по изпълнителното дело, в която е посочил, че изпълнението следва да се насочи срещу Р.П. М., като производството бъде прекратено срещу И. М. Ш.. С разпореждане от 25.03.2021 г. изпълнителното производство спрямо ищеца е прекратено, а удържаната сума от трудовото му възнаграждение възстановена.

Очевидна фактическа грешка представлява порок на съдебното решение и е всяко едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението (Решение № 34/14.02.2012 г., по гр.д. № 684/2011 г., на ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), както и при случаите на очевидна техническа грешка (Решение № 629/26.02.82 г., по гр.д. № 92/82 г., на I г.о.; Решение № 16/03.02.2010 г., по гр.д. № 135/2008 г., на IV г.о.). Т.е. очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението си тези свои изводи (Решение № 2192/28.12.84 г., по гр.д. № 1124/84 г., на II г.о.; Решение № 475/26.10.2010 г., по гр.д. № 881/2010 г., на II г.о.). Очевидна фактическа грешка е налице когато има противоречие между формираната в мотивите на решението воля и тази, която е отразена в диспозитива на решението (Решение № 89/10.06.2010 г., по гр.д. № 387/2009 г., на I г.о.), т.е. когато грешката в диспозитива не е резултат от мисловна дейност на съда, и от мотивите е ясно, че мисълта на съда е една, а в диспозитива е изразена друга (Решение № 3202/29.10.82 г., по гр.д. № 2762/82 г., на II г.о.; Решение № 232/01.11.2011 г., по гр.д. № 1449/2011 г., на IV г.о.).

4

По изложените съображения и съдът намира, че решението по гр.д.№ 58131/2015г. по описа на СРС, ГО, 26 състав съдържа очевидна фактическа грешка предвид формиране на воля за дължимост на сумите за разноски от ответника Р. М. и посочването в диспозитива на съдебния акт ищеца И. Ш..

Този порок обаче своевременно е отстранен с постановено по делото решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 21.11.2017г., като в резултат на порока на съдебния акт в патримониума на ищеца не са настъпили никакви вреди.

Издаденият изпълнителен лист следва да възпроизвежда точно съдържанието на произтичащото от изпълнителното основание притезание.

Същият легитимира правоимащото лице в рамките на изпълнителното производство и доколкото отразява признато право за принудително изпълнение, оправомощава съдебния изпълнител да предприеме действия, обезпечаващи реализацията на изпълняемото право. На властта на съдебния изпълнител кореспондира задължението на длъжника да понесе въздействие върху своята правна сфера, доколкото това е необходимо за удовлетворяване на зачетения от закона и удостоверен в изпълнителния лист интерес на кредитора.

Изпълнителният лист определя личните и предметни предели на изпълнителното производство, дори и когато се различава по съдържание от изпълнителното основание. В случая е налице допусната очевидна фактическа грешка при издаването на изпълнителния лист от 06.01.2020г., доколкото са посочени погрешно отново имената и ЕГН на ищеца Ш., респ. налице е несъответствие с изпълнителното основание /поправеното решение по гр.д.№ 58131/2015г. по описа на СРС, ГО, 26 състав/. Подобно несъответствие сочи на порок на съдебния акт, който може да бъде отстранен единствено от издалия го съд – чл. 406 ал. 4 ГПК, като съгласно цитираната норма производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен лист.