Решение № 146 от 18.04.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. ХАСКОВО, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. П. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. П. Гражданско дело № 20235600100482 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Община Хасково, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД против „Златно руно“ ООД - гр.Хасково за заплащане на сумата от 102 779.98 лева, от които 95 856.98 лева главница, представляваща недължимо платена на ответника и възстановена в централния бюджет от Община Хасково, в рамките на задълженията й на трансфериращо-контролен субект, съгласно Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорт в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, за която сума е констатирано, че е отпусната на ответника по реда и условията на Наредбата и е била нецелево разходвана от същия, и 6923 лева - лихва за забава за периода от 05.10.2022 г. до 21.06.2023 г.

В исковата молба и в направените уточнения в съдебно заседание на 02.10.2023 г. ищецът твърди, че на ответника е отпусната тази сума, която не е била дължима и което е установено при извършена проверка от Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, Министерство на финансите, проверяваща предоставените средства от Общината на превозвачите за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници. В съдебното заседание, проведено 1 на 02.10.2023 г., се уточнява исковата молба и се твърди, че от точка 1 до точка 5 от исковата молба се засягат получените от ответника суми под формата на компенсации за 2017 г. по отделните точки на чл. 19 – т. 1 на стр.

2 от исковата молба - недължимо разплатени към ответника суми в размер на 674,01 лв. - означава, че са били издадени карти на лица, които след като са им издадени картите са починали в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; т. 2 стр. 2 - недължимо разплатените 5 288,34 лв. – означава, че са неоснователно изплатени, тъй като лицата не са имали постоянен адрес в Община Хасково за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; т. 3 на стр. 2 недължимо разплатените 184,70 лв. – означава, че сумата е платена неоснователно на ответника, тъй като родителите на децата не са имали нито постоянен, нито настоящ адрес на територията на Община Хасково; т. 4 на стр. 3 - недължимо разплатените 54 613 лв. - това е изплатената компенсация за издаване на абонаментни карти по чл. 19, т. 5 и т. 6 от Наредбата, като компенсацията, която е изплатена на ответното дружество е в размер два пъти по-голяма от тази, която е следвало да му бъде изплатена, понеже е установено, че с тези абонаментни карти се извършва вътрешноградски превоз, единствено с линиите на превозвача. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата следва този размер да е по-малък, когато абонаментните карти са издадени за ползване на транспортни услуги само на ответното дружество, поради което компенсацията, която следва е два пъти по-малка от тази, която им е изплатена. Сумата 54 613 лв. е сумата, която е изплатена в повече на от дружеството; т.5 на стр. 3 - предоставени в повече субсидии към ответника в размер на 35 096,83 лв. - тази сума представлява неоснователно изплатени към ответника средства, тъй като е установено в доклада, че има разлика при формиране на нетния финансов резултат и тя следва от факта, че ответното дружество начислява разумна печалба, а не е следвало да начислява такава, в резултат на което се формира в повече тази сума, която е изплатена като субсидия. В исковата молба подробно са изложени и други аргументи за недължимост на извършените плащания към ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 102 779.98 лева, от които 95 856.98 лева главница, представляваща недължимо платена на ответника сума и възстановена в централния бюджет от Община Хасково, в рамките на задълженията й на трансфериращо-контролен субект, съгласно Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешно-градски транспорт и транспорт в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, за която сума е констатирано, че е отпусната на ответника по реда и условията на Наредбата и е била нецелево разходвана от същия, и 6923 лева - лихва за забава за периода от 05.10.2022 г. до 21.06.2023 г. Моли да бъдат 2 присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Златно руно“ ООД - гр.

Хасково е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да присъди направените по делото разноски.

Основното възражение в представения писмен отговор на ответника се свежда до това, че ищецът няма основание да черпи изводи от резултатите на извършената финансова проверка от АДФИ. В случая АДФИ е изпълнила само първата от предпоставките по чл. 17 от ЗДФИ, а именно - съставянето на доклад. За разлика от акта за начет, докладът по чл. 17 от ЗДФИ не се ползвал с материална доказателствена сила, тоест позоваването от страна на ищеца само на този доклад, като основание за възстановяване на неправомерно получени суми от ответното дружество, не било правно издържано и доказано от фактическа страна. Освен това, АДФИ, респективно Община Хасково лишила дружеството от възможността да вземе становище и направи възражение по посочения доклад, тъй като същият не бил връчен, а вместо това по своя преценка е възстановила в бюджета средствата за субсидиране.

Подробно навежда доводи защо не се дължат претендираните суми по отношение на абонаментните карти, издавани с намаление, по отношение на претендираните суми за връщане на субсидии и другите, уточнени в съдебно заседание от ищеца. Твърди, че по делото няма данни съответният превозвач да е уведомен за това кога е починало едно лице и както и нямало данни – кога /на коя дата/ и как са вписани постоянен и/или настоящ адрес, извън територията на Община Хасково, в съответния регистър, за да се приеме, че същите не са били правоимащи към момента на издаване на съответните превозни документи. Ответникът твърди, че стриктно е упражнявал контрол за спазване на изискванията за издаване на такива карти. В същото време не получавал данни от Общината за настъпило събитие, което да е основание да се прекрати използването на отпуснатите карти. Картите се издавали в края на м. декември или до края на м. януари и имали действие до 31.01. на следващата година, т. е ако едно лице е починало след издаването на абонаментната карта,без да бъдат изрично уведомени, това нямало как да бъде установено от тях. Освен това ежемесечно представяли справки за резултатите, отчети, които били приемани от Община Хасково и въз основа на които било извършено ежемесечните плащания. По нито един от тези отчети и справки Община Хасково не е имала възражения и не е посочила липса на основания за плащане на някои от сумите.

В писмено становище третото лице –помагач Държавата, чрез МФ изразява становище за недопустимост на конституирането на трето лице помагач, т.като в случая ищецът нямал основания за упражняване на регресна претенция спрямо държавата. Между Община Хасково и Държавата не съществували материалноправни отношения, които да ангажират отговорността на третото лице при неблагоприятно решение по иска.Счита,че единствено в правомощията на съответната община е да определи размера на 3 полагащата се за месеца субсидия на превозвачите, с които е сключен договор, на базата на ежемесечно представяни от превозвача справки за финансовите резултати от извършените превози.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител юрк.П. поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът „ Златно руно“ ООД гр. Хасково, чрез пълномощника си юрк. Милтенова, оспорва предявените искове. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание третото лице – помагач не изплаща представител.

Представя писмено становище вх. №2668/18.03.2024 г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по- специално на ВКС, според която и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.

55, ал. 1 от ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащането на сумата, чието връщане се претендира. Поради това в доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от тези правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника – доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.

Между страните няма спор, относно сключените между тях договори, тяхното съдържание, действие и изпълнение. Няма спор и относно това, че ответникът е получил плащане на компенсации и субсидии в размери, предмет на исковата претенция. Спорен е въпросът дали тези суми са се дължали нему и съответно дали тези суми, в случай,че не се дължат – подлежат на връщане.

Претенцията на ищеца произтича главно от констатациите на АДФИ, направени в доклад № ДИД5-ХС-1/16.06.2021 г. за извършена финансова инспекция на Община Хасково. По този доклад Община Хасково не е представила писмено становище, каквато възможност дава чл.17 ал.2 от ЗДФИ. Не са представени доказателства, а и не се твърди,че този доклад е бил представен на ответника „ Златно руно“ ООД , който съгласно чл.17 ал.3 от същия закон, може да предостави писмено становище и доказателства към него. По този начин ответникът е бил лишен от възможността да упражни правата си, поради което и направените в доклада фактически констатации за неоснователно получени субсидии и компенсации не са му противопоставими и ищецът не може да черпи права от тях. Изготвянето на доклада по чл.17 от ЗДФИ е първата част от административното производство по ревизия и 4 проверка, регламентирано в ЗДФИ, предшестваща съставянето на актовете, които подлежат на обжалване по реда на ЗАНН и АПК. Едва след издаването на акта за начет и стабилизирането му, фактическите констатации в него ще се считат за истински до доказване на противното- чл.22 ал.5 от ЗДФИ. В случая това ревизионно производство не е приключило с издаването на акт за начет, ищецът не е упражнил правото си по чл.17 ал.1 и което е по съществено – на ответника не е била предоставена възможност да се запознае с този доклад и да реализира правата си по чл.17 ал.3. Ето защо този доклад, както се посочи по-горе, не се ползва с доказателствена сила, констатациите в него са непротивопоставими на ответника и съдът не следва да гради своите изводи въз основа на този доклад.

По претендираните от ищеца суми :

Недължимо разплатени към ответника суми в размер на 674,01 лв., произтичащи от издадени карти на лица, които след като са им издадени картите са починали в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Претенцията по това перо е неоснователна.

Разпечатката съдържа 26 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe92f75e-5310-447c-89b6-3b58b561eb18