Решение № 45 от 27.03.2023, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 874/2022
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 27.03.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Зорница Донкова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. Търговище, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20223530200874 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „КЕНТА“ АД –гр.Омуртаг, ЕИК 125001812, представлявано от изпълнителния директор Ц. М. Н. против Наказателно постановление № 38 - 0000573 от 16.03.2022 г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе. Считайки НП за незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. В съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата против НП и искане обжалваното НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 21.01.2022 г. контролни органи от РД „АА“ – Русе извършили комплексна проверка в пункт за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС на „КЕНТА“ АД – гр.Омуртаг, 1 притежаващо разрешение за извършване на периодични прегледи на техническата изправност на ППС № 1227 от 12.10.2017г.
Пунктът се намирал в гр.Омуртаг, ул.“Цар Освободител“ № 35. В хода на проверката контролните органи установили, че е налице промяна в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/ 06.12.2011г. на МТИТС - издадено ново свидетелство за проверка с № ГП21/ 191 от 16.11.2021г. на димомер ОРА -100, с който била оборудвана линия в пункта. В тази връзка и след направена справка в информационната система на ИААА било установено, че „КЕНТА“ АД не е изпълнило задължението си - в 7 -дневен срок писмено да уведоми изпълнителния директор на ИААА чрез ръководителя на съответното регионално звено за настъпилата промяна в обстоятелствата. С оглед констатираното, инспектор от РД „АА“ – Русе съставил на „КЕНТА“ АД
АУАН № 316740 / 24.01.2022 г. за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32/06.12.2011г. на МТИТС. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение.
Приемайки същото за неоснователно, въз основа на съставения АУАН, Директорът на РД „АА” – гр.Русе издал Наказателно постановление № 38 0000573 от 16.03.2022, с което за нарушение на чл. 24, ал. 1 във вр. с чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите И. С. и И. Д..
Според обжалваното НП наказаното лице е извършило нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, което е описано по следния начин: „На 21.01.2022г. около 13:00ч. в административната сграда на ОО АА –Търговище, като лице по т.16 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТС не е уведомил писмено в 7 –дневен срок изпълнителния директор на ИААА, чрез ръководителя на съответното регионално звено за настъпилата промяна, удостоверена с документите по чл. 18, ал. 1, т.10 от Наредба № Н-32 на МТС – издадено ново свидетелство за проверка с № ГП218191 от 16.11.2021г. на димомер ОРА-100, с който е оборудвана линия в пункта." При така изложените данни, съдът намира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото 2 на защита на наказаното лице. Наличието на задължителните реквизити по чл.57, ал.1, т.1-13 от ЗАНН е основание за законосъобразност на НП от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно с оглед строго формалния му характер. В конкретния случай, съдът намира, че не са изпълнени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е осъществено. От описанието на нарушението в обжалваното НП не става ясно за промяната на какви обстоятелства е следвало да бъде уведомен изпълнителният директор на ИААА чрез ръководителя на съответното регионално звено - това не е посочено словесно, а само е отбелязано : "за промяна в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н32/16.12.2011 г. на МТС – издадено ново свидетелство за проверка с № ГП218191 от 16.11.2021г. на димомер ОРА-100, с който е оборудвана линия в пункта." Отделно от това, граматическото тълкуване на нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата изисква да е налице промяна в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредбата, а от цитираното съдържание на НП следва, че е налице промяна в самите документи ("издадено ново свидетелство за проверка с № ГП218191 от 16.11.2021г.").
От друга страна, в НП е посочено, че наказаният субект „не е уведомил писмено в 7 –дневен срок изпълнителния директор на ИААА….“ за съответната промяна в обстоятелствата. Нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата обаче предвижда, че този 7-дневен срок за уведомяване тече от извършването на промяната или от нейното узнаване. В този смисъл остава неясно от кога според наказващия орган е започнал да тече 7-дневния срок в случая – кой момент, респ. коя дата е приета за начало на срока, като това не е посочено изрично в НП. Не е ясно и защо като дата на нарушението в НП е посочена датата 21.01.2022г., имайки предвид, че бездействието на съответния субект става протИ.правно след изтичане на срока за изпълнение на задължението. Посочената дата не кореспондира с датата на последващата проверката на димомера, извършена на 16.11.2021г. Ако за начало на 7дневния срок е приета последната, то датата на нарушението не би следвало да е 21.01.2022г. Датата на нарушението е основен признак от състава на 3 нарушението и е абсолютно необходим, задължителен реквизит на НП.
Липсата или неправилното й изписване поставя наказания субект пред невъзможността за правилна организация на защитата, а в определени случаи препятства проверката относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Този порок препятства съдебния контрол за законосъобразността на НП, доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено именно съответствието на твърденията, обективирани в НП, с обективната действителност и доказателствената съвкупност, налична по преписката.
Датата на нарушението е определяща и за приложимия закон, съгласно чл.3 от ЗАНН. Същата не може да се извежда тълкувателно, а и в случая това е невъзможно, доколкото не са налице данни – дали датата на проверката на димомера и датата, на която задълженото лице е узнало за резултата от нея съвпадат и респ. от кой момент според наказващия орган е започнал да тече срока по чл.24, ал.1 от Наредбата. Неправилното изписване на датата на нарушението е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото НП и е самостоятелно основание за отмяната на последното. Основателно е и възражението, че в НП не са посочени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства – също задължителен реквизит на НП, съгласно чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Не е посочен и съдът, пред който НП подлежи на обжалване, въпреки изискването на чл.57, ал.1, т.13 от ЗАНН.
Съдът намира, че деянието е квалифицирано правилно в НП, но независимо от неоснователността на това възражение, посочените по –горе пропуски в съдържанието на НП /които в по-голямата си част са налице и в АУАН/ водят до извод за допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказаното лице и които не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на процеса. Естеството на констатираните пороци препятства проверката на НП по същество, включително по отношение евентуална маловажност на деянието, като същите се явяват основание за отмяна на НП.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН е основателно. От материалите по делото е видно, че направените от жалбоподателя разноски са в размер на 360лв. – за адвокатско 4 възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност е неоснователно. Предвид това, ИААА следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото
Поради горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление
№ 38 – 0000573 от
16.03.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на „КЕНТА“АД – гр.Омуртаг, ЕИК 125001812, представлявано от Ц. М. Н. с ЕГН ********** на основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София да заплати на „КЕНТА“АД – гр.Омуртаг, ЕИК 125001812, представлявано от Ц. М. Н. с ЕГН ********** сумата от 360лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд –Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5