Решение № 1473 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330205336 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 1030 – 006168 от 29.08.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на З. М. М. на основание чл. 175а, ал. 1, пр.

2 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б т. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата 1 отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 22.07.2025г., в 23,40 часа в град Пловдив на бул. „Пещерско шосе“ до № 135 жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** – лична собственост, участвайки в нерегламентирано състезание по пътища, отворени за обществено ползване с лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от свид. Б..

Движението на двата автомобила на бул. „Пещерско шосе“ било възприето от изпълняващите служебните си задължения служители на МВР – Пловдив - свид. Х. и свид. Н.. Двамата се движели по бул. „Пещерско шосе“, когато забелязали на кръстовището с ул. „Орфей“ сигнала на светофарната уредба да преминавал от забранителен червен сигнал на разрешителен зелен, като в този момент спрелите един до друг два автомобила „БМВ 530 Д“ с рег.

№ *** и „БМВ“ с рег. № *** тръгнали, подавайки рязко газ и движейки се успоредно един до друг с висока скорост. Двата автомобила подминали бензиностанция „Лукойл“, като в даден момент полицейските служители забелязали как двата автомобила забавили ход, изчаквайки да се изравнят един с друг и отново подали рязко газ. В момента в който двамата водачи забелязали полицейския автомобил намалили, продължавайки движението си в посока изток към ул. „Рая“. Двамата полицейски служители тръгнали след тях, като подали светлинен и звуков сигнал и спрели двата автомобила на бул.

„Пещерско шосе“.

Двамата полицейски служители се легитимирали, като пристъпили към проверка в хода на която установили самоличността на двамата водачи - на лек автомобил с рег. № *** жалбоподателят М. и на лек автомобил с рег. № *** – свид. Б.. И двамата водачи съдействали за установяване на самоличността им и за установяване на случилото се, като и двамата изразили съжаление за поведението си на пътя. Впоследствие, разбирайки какви санкции се предвиждат са извършеното от тях нарушение и двамата водачи изразили несъгласие с констатациите на полицейските служители.

Така на жалбоподателя М., в негово присъствие и в присъствието на свидетеля – очевидец – Н., свид. Х. съставил АУАН Серия G A № 3266205/22.07.2025 г. за извършено от него нарушение на чл. 104б, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал, посочвайки, че има възражения, като такива били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН. АУАН бил съставен и на свид.

Б..

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Х. и свид. Н., които съдът 2 кредитира изцяло като достоверни и добросъвестно дадени. Съдът анализирайки показанията на двамата свидетели намира, че същите са годен доказателствен източник, като свидетелите възпроизвеждат коректно и пълно възприятията си относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си, още повече, че двамата възпроизвеждат преките си и непосредствени впечатления от случилото се. Невъзможно е да се пренебрегне, че заявеното от посочените свидетели представлява пряк доказателствен източник относно участието на двамата водачи в извършването на процесното административно нарушение. Отделно от това показанията на двамата свидетели изхождат от лица, които са незаинтересовани от изхода на спора и по отношение на които липсват каквито и да било индикации будещи съмнение в добросъвестността и достоверността на дадените от тях показания. Последните си кореспондират и с приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело. Съдът намира за изцяло неоснователни възраженията на защитата за това показанията на двамата полицейски служители да съставляват негоден доказателствен източник, тъй като същите страдали от множество и съществени противоречия. Съдът не е съгласен с този довод.

Действително се наблюдават противоречия в показанията на двамата полицейски служители касателно твърденията им на какво отстояние са се намирали от процесното кръстовище на което за първи път са видели двата автомобила, как са били разположени – кой от ляво, кой от дясно, скоростите им на движение какви са били. Коментираните разминавания са мними и несъществени. Те са и логични предвид изминалия немалък период от време от момента на нарушението до датата на съдебното заседание, а и относно скоростта на движение на двата автомобила и разстоянието на което са се намирали полицейските служители, когато за първи път са забелязали състезаващите се МПС, са все възприятия с подчертано субективна преценка, поради което и няма как да бъдат споделени доводите на защитата в обратна насока. Същественото при оценката на посочените доказателствени 3 източници е тяхната абсолютна еднопосочност по основните интересуващи процеса факти и съответствие с останалите писмени и гласни доказателства, кредитирани от съда.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП , според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

В аспект на горното следва изрично да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва на посочените в АУАН и НП ден, час и място да е управлявал собствения си лек автомобил. Същият оспорва при управлението на автомобила си да е участвал в нерегламентирано състезание. За установяване на посоченото твърдение от страна на жалбоподателя беше допуснат до разпит свид. Б. – другият участник в състезанието.

В тази връзка, при обсъждане на показанията на свид. Б., съдът отчете обстоятелството, че същият е пряко заинтересован от изхода на делото предвид обстоятелството, че също е санкциониран с издаването на АУАН и впоследствие на НП за процесното нарушение, което НП е обжалвано и по повод на него е образувано съдебно производство.

На първо място по отношение на свид. Б. съдът намира, че показанията на същия следва да бъдат кредитирани единствено в частта в която свидетелят не отрича управлението на двата автомобила по маршрута и на посочените в АУАН и НП време и място, както и факта на извършената полицейска проверка. В тази им част показанията на свидетеля заслужават доверие, доколкото са в синхрон с останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Не така стоят нещата обаче по отношение на показанията на свид. Б. в останалите и части в които същият описва различна от приетата от администрацията, а и от съда фактическа обстановка. Заявеното в тази връзка от свидетеля не следва да бъде ценено като годен доказателствен източник, тъй като се намира в ярко противорочие с показанията на двамата полицейски служители и кредитираните от съда писмени доказателства. Очевиден е стремежа на свидетеля да обслужи защитната версия на жалбоподателя, която освен всичко останало е и житейски нелогична, предвид заявеното от 4 свидетеля, че се е движел съвсем правомерно и изненадващо е бил спрян за проверка. Посоченото е логически неиздържано, тъй като поставя под въпрос мотивацията на двамата полицейски служители да последват двата автомобила, още повече, че в случая движение извършено по начина описан от страна на свид. Б., поставя под въпрос дали въобще е налице извършването на каквото и да е административно нарушение. Ето защо съдът не кредитира показанията на свид. Б. в обсъжданите им части и не базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

След запознаване с приложените по делото АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г. и Заповед № 8121к – 2836/ 11.03.2024 г. относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.

Противно на възраженията на жалбоподателя, п ри съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, каквито всъщност е депозирал. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Неоснователни са доводите, че в актовете на администрацията е необходимо да присъства подробно описание на възприетото движение на двата автомобила, скорост на движение и т.н. Това не са елементи от фактическия състав на вменененото административно нарушение поради което и липсата им не може да доведе до целените от жалбоподателя 5 последици.

По отношение на квалификацията на деянието и правилността на санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено от обективна и субективна страна деяние, с което жалбоподателят М. виновно е нарушил разпоредбата на чл.

104б, т. 1 ЗДвП, за това, че 22.07.2025г., в 23,40 часа в град Пловдив на бул.

„Пещерско шосе“ до № 135 жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** – лична собственост, участвайки в нерегламентирано състезание по пътища, отворени за обществено ползване с лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от свид. Б..

Това се установява от доказателствата по делото, анализирани по-горе, като годни такива в обратна насока, както вече беше посочено, не бяха ангажирани от страна на жалбоподателя. В тази връзка неоснователен е според съдебния състав доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност от страна на наказващият орган на вмененото за извършено от санкционираното лице М. административно нарушение п о чл. 104б т. 1 от ЗДВП . Както вече беше посочено при анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност, конкретно показанията на двамата полицейски служители описващи действията на жалбоподателя като водач на МПС, участвало в нерегламентирано състезание с друг водач на МПС. Възприемането от тези свидетели - очевидци на движението с превишена скорост на двата автомобила, единият от които с водач М., движещи се в една посока и ускорявайки, разположението им върху пътното платно успоредно един до друг, конкретната пътна обстановка /късно вечерта, на прав и добре осветен участък, ненатоварен с движение на други МПС, с начална стартова точка – процесното кръстовище с ул. „Орфей“/ според съда са все обстоятелства, насочващи към единствено възможен извод – че с поведението си на посочените в АУАН и НП дата, час и място, като водач на моторно превозно средство санкционираното лице е участвало в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване, въпреки забраната за това.