Определение № 2712 от 08.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2712 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502452 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, чрез пълномощник юрк. И. Н., против разпореждане № 22273/01.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 12072/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XIII гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Ф. К. А..

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят намира за неправилни мотивите на заповедния съд, като в подкрепа на това сочи съдебна практика. Неправилно не била приложена и разпоредбата на чл. 23 ЗПК в производството по издаване по издаване на заповед за изпълнение. Съгласно решение на Съда на ЕС от 30.06.2022г. по дело С-170/21г., съдът бил длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, на която се основавало част от предявеното вземане. Съдът могъл да отхвърли частично заявлението, в случай че договорът може да продължи да действа без други изменения. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да се произнесе по същество.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Заповедното производство е инициирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Предмет на заявлението е парично вземане, съставено от следните компоненти: 3033,18 лева – главница за периода от 15.05.2023г. до 15.08.2024г., обявена за предсрочно изискуемо, считано от 11.06.2024г.- датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; договорна лихва за периода от 15.05.2023г. до 11.06.2024г. в размер на 505,22 лв.; сумата в размер на 422,25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда (като съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС не е начислявана лихва за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.), както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Посочено е, че вземанията произтичат от договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-19854844, сключен на 25.02.2023г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" и Ф. К. А.. Вземанията са цедирани от "БНП Париба Пърсънъл Файненс 1

С.А., клон България" в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение №1 от 22.11.2023г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г.

От представения със заявлението на основание чл. 410, ал.3 ГПК договор за кредит за покупка на стоки или услуги е видно, че като размер на кредита страните са уговорили сумата от 3373,66 лв., а общата цена на стоките е в размер на 2949 лв. Лихвеният процент е фиксиран на 22,47 % , а ГПР е в размер на 24,94 %.

С разпореждане № 20461/15.07.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя в едноседмичен срок от съобщението да посочи има ли плащания от длъжника по кредита, в полза на стария или на новия кредитор са плащанията, както и в какъв размер са същите.

Съдът е указал и санкцията от неизпълнение на указанията в срок.

Указанията не са изпълнени от заявителя. Вместо това в предоставения му срок той е подал до първоинстанционния съд молба, в която е изложил подробни съображения относно липсата на необходимост да се изпълняват дадените указания.

Районният съд е приел, че поради неизпълнение на указанията и невъзможност за преценка по приложението на чл. 23 от ЗПК заявлението следва да се отхвърли. Изложил е и допълнителни аргументи в подкрепа на извода за отхвърляне на заявената претенция, а именно, че в договора за кредит следвало да бъдат посочени допусканията и отделните разходи, които се включвали в ГПР, което в настоящия случай не било сторено. Неясно било и защо застрахователната премия била включена към главницата на кредита, а не била отразена в ГПР.

Предмет на проверка от въззивния съд в настоящото производство е законосъобразността на постановеното разпореждане, при което контролната инстанция действа при условията на пълен въззив и не е ограничена от оплакванията в частната жалба – така изрично се прие в Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Пловдивският окръжен съд намира, че проверката на законосъобразността на разпореждането е обусловена от преценка дали е необходимо заявителят да посочи плащанията и погашенията, за да се уважи искането му за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията, на които следва да отговаря и исковата молба (чл. 127, ал. 1 от ГПК). Стандартът за индивидуализация на вземането и ясното посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането, е еднакъв за заявлението по чл. 410 от ГПК и за исковата молба. Целта на това законово разрешение е двояка: от една страна – да може длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането, а от друга – да може да се направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението, и вземането, предмет на иска с правно основание чл. 422 от ГПК, ако такъв бъде предявен. Идентичността между двата предмета следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба (в този смисъл определение № 744 от 28.10.2010 г. по ч. т. д. № 731/2010 г. на ВКС).

С оглед на изложеното, явен е изводът, че заявителят следва да посочи изрично какво представлява вземането, което се претендира, какви са основанията за възникване на задължението и формиране на претендирания му размер. При извършени плащания от длъжника по заявлението следва да се посочи как са разнесени те по различните компоненти на вземането (разноски, лихви, главница), тъй като това е обуславящ въпрос по приложението на императивната разпоредба на чл. 76 от ЗЗД. Това не е сторено от заявителя, въпреки дадените конкретни указания на съда.

Законът забранява да бъде издавана заповед за изпълнение на основание вероятно неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Това означава, че при наличие на съмнение за неравноправност на договорни клаузи и наличие на основание за приложението 2 на чл. 23 от ЗПК, е необходимо в заявлението да бъде ясно посочено как е формиран размерът на вземането (включително като се вземат предвид погашенията по кредита).

Единствено по този начин, в рамките на служебните си правомощия по чл. 411 от ГПК, заповедният съд може да приложи посочената разпоредба, като прецени дали да бъде издадена заповед за изпълнение за цялата чиста стойност на кредита, или за част от нея.

Настоящият съдебен състав счита, че с молбата, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД след получаване на указанията на районния съд, не са изложени всички обстоятелства, на които се основава вземането. Не е налице необходимата индивидуализация на вземането, включително по отношение на начина на формиране на размера му. С оглед горното следва да бъде прието, че заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК.

Видно е също така, че заявителят се легитимира като кредитор въз основа на твърдения за сключен договор за цесия. Въведени са и твърдения, че този договор е съобщен на длъжника. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени. Този състав приема, че по аргумент от мотивите към т. 4г от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, и при заявления, подадени по реда на чл. 410 от ГПК, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Това разрешение е приложимо, тъй като съображенията на ВКС в тази насока са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство (по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК). При липса на такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно.

По изложените съображения заявлението следва да се отхвърли.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 22273/01.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 12072/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XIII гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4