Решение № 503 от 10.09.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Разград, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, 1 Н. ГЕНЧЕВА, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20263330101536 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК във вр. с чл.110 и чл.117, ал.2 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Я. Н. И., с която е предявен иск срещу „Водоснабдяване – Дунав“ЕООД за установяване, че ищецът не дължи на ответника вземането, обективирано в изпълнителен лист от дата 19.06.2018 г., издаден по гр.д. № 852/2018 г. по описа на РС - Разград, поради погасяване по давност. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че в периода от издаване на изпълнителния лист – 16.06.2018 г. до образуването на изпълнително дело на 07.12.2023 г са изминали повече от пет години, поради което е изтекъл 5-годишния давностен срок.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който сочи, че искът е недопустим.

Ответникът твърди, че в периода от образуване на и.д. №20179120400909, към което е присъединено и вземането по процесния изпълнителен лист до 29.09.2023 г. са постъпвали плащания по изпълнителното дело.

Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Въз основа на влязла в сила на 16.06.2018 г. заповед за изпълнение №1819/17.05.2018 г. по ч.гр.д.

№852/2018 г. е издаден изпълнителен лист срещу ищцата Я. Н. И. за задължение да заплати на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД сумата 28,06 лв. дължими суми за предоставени Ви К услуги и законната лихва от 15.05.2028 г. до изплащане на вземането, сумата 10,49 лв. лихва за периода 30.06.2017 г.

– 20.04.2018 г. и сумата 25 лв. разноски по делото. Този изпълнителен лист е издаден на 19.06.2018 г. С молба вх.№12003 на 13.07.2018 г. „Водоснабдяване Дунав“ЕООД е поискало

Въз основа на така издадения изпълнителен лист според представеното 1 удостоверение, издадено от ЧСИ Г.Стоянов с рег.№912 на Камарата на ЧСИ С молба вх.№12003 на 13.07.2018 г. „Водоснабдяване Дунав“ЕООД е поискало присъединяване към изпълнително дело №20179120400909, образувано въз основа на издадени изпълнителни листи срещу същия длъжник и в полза на същия взискател в предходния период. По това изцпълнително дело е наложен запор и в изпълнение на запора са постъпвали суми през периода 25.10.2017 г.

– 01.07.2021 г.

Това изпълнително дело е прекратено с влязло в сила постановление, издадено на 29.09.2023 г. и влязло в сила на 04.11.2023 г. Въз основа на изтеглените изпълнителни листи „Водоснабдяване Дунав“ЕООД е образувало ново изпълнително дело под №20239120400917, към която е приложен и процесния изпълнителен лист от 19.06.2018 г. По това дело е наложен запор на банкови сметки в банки на 01.11.2023 г., както и запор на трудово възнаграждение със запорно съобщение от 01.11.2023 г. В изпълнение на тези запори не са постъпвали суми.

Видно от справката от масива на Агенцията по вписванията за вземането по изпълнително дело под №20239120400917 е вписана и възбрана върху поземлен имот в м.“Арменски лозя“ в землището на гр.Разград на 02.11.2023 г.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Влизането в сила на издадената заповед за изпълнение срещу ищеца води до преклудиране на възможността същият да оспори съществуването на вземанията, за които е издадена, като се позове на фактите, съществували до стабилизирането й, съответно до снабдяването й с изпълнителна сила.

Съществуването на тези вземания може да бъде предмет на предявен пред съда иск само в изрично предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките на чл.424 от чл.439 от ГПК. Вторият от двата текста урежда специален иск, който може да се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл.416 от ГПК. В случая ищецът основава своя отрицателен установителен иск именно на такъв нововъзникнал факт - изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение погасителна давност.

Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл.117, ал.2 от ЗЗДог. / В този смисъл са решение №3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС,решение №37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение №628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о./

Съгласно ТР№2/26.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.

Тук следва да се държи сметка за тълкуването на правилото, регламентирано в 2 чл.116, б“В“ ЗЗД , възприети с ТР№2/26.06.2016 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител дължи подчинение на издадения изпълнителен лист, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. Следователно, последиците по чл.116, б“В“ ЗЗД са настъпвали периодично в периода от 13.07.2018 г. /датата, на която ответникът е поискал присъединяване към вече образувано изпълнително дело между същите страни/ до 01.07.2021 г., когато е постъпила последната сума по това изпълнително дело.

От 01.07.2021 г. е започнала да тече нова погасителна давност, който е прекъсната на 01.11.2023 г. с налагането на запора и с вписването на възбраната на следващата дата. След налагането на запора и вписването на възбраната липсват доказателства за други действия, които прекъсват давността, но към датата на приключване на устните състезания /02.09.2026 г./ , който момент е релевантен при съобразяване на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК за преценка на правото, предмет на делото, не е изтекъл срока, регламентиран в чл.117, ал.2 от ЗЗДог.

Следователно вземането, за което е издаден изпълнителен лист от дата 19.06.2018 г., издаден по гр.д. № 852/2018 г. по описа на РС - Разград не е погасено по давност, поради което така предявеният от ищеца иск е неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски, а именно 200 евро платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Я. Н. П., ЕГН ********** с адрес **************************************** срещу

„Водоснабдяване

Дунав“ ЕООД, ЕИК 826043778 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Сливница“, №3А за установяване, че ищецът не дължи на ответника вземането, обективирано в изпълнителен лист от дата 19.06.2018 г., издаден по ч.гр.д. № 852/2018 г. по описа на РС - Разград, поради погасяване по давност като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА

Я.

Н.

П.,

ЕГН

********** с адрес

****************************************

ДА

ЗАПЛАТИ на

„Водоснабдяване Дунав“ ЕООД, ЕИК 826043778 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Сливница“, №3А сумата 200 евро /двеста евро/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3