Решение № 33 от 02.03.2020, Окръжен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 02.03. 2020 г. гр. Търговище,

В името на народа

Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение

На десети февруари 2020 година в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

АНГЕЛ ПАВЛОВ

Секретар Жоржета Христова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело

№7, по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 671 от 14.11.

2019 г., по гр.д. № 911/ 2017 г. на РС Търговище, съдът е отхвърлил предявените от Е.А.Д., ЕГН **********, чрез съдебен адрес ***, офис 14, адв. Ц.И. *** против Л.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез съдебен адрес ***, адв. Д.Т. *** и „Е ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Татяна Василева Димитрова, чрез съдебен адрес ***, адв. Д.Т. ***, иск за унищожаване на упълномощителна сделка от 19.02. 2016 г. поради неспособност да се разбират и ръководят действията, с правно основание по чл. 31 от ЗЗД и иск за нищожност на договор за продажба, сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том I, рег.№ 621, дело № 42 от 25.02.2016г. по описа на нотариус Г. Георгиева /съответно Вх.рег.№ 865, акт № 194, том II, дело №404 от 25.02.2016г. , парт.кн. стр.73082 по описа на Служба по вписванията-Търговище/, като прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, с правно основание по чл. 152 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

На ответниците са присъдени и разноски по делото.

Срещу това решение е постъпила жалба от адвокат И., пълномощник на ищцата, в която посочва, че решението е необосновано и неправилно. Иска същото да бъде отменено и на негово място да се постанови ново, с което ответникът да бъде осъден според петитума на първоначалната искова молба. В съдебно заседание поддържа жалбата, като посочва, че никога не са твърдели с доверителката му, че тя била невменяема, а само това, че първата ответница се е възползвала от състоянието й и е предприела действия, които са били подвеждащи, за да се стигне накрая до този резултат.

От ответниците е постъпил писмен отговор на жалбата, чрез пълномощника им, адвокат Д. Т.. В него жалбата се оспорва и се иска съдът да потвърди решението на РС. В съд.зас. не се яви представител. Постъпи молба от адв. Т., в която моли решението да се потвърди и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо, а по същество, отчасти неправилно.

На първо място следва да се посочи, че въззивната жалба се разглежда в условията на чл. 294 от ГПК, след като ВКС е обезсилил първоначалните решения на районния и окръжния съд. Дадени са конкретни указания във връзка с правната квалификация на двата обективно съединени иска. Произнасянето на съда е в рамките на така посочената правна квалификация – иск по чл. 31 от ЗЗД – за унищожаване на упълномощителна сделка за продажба на недвижим имот и за обявяване недействителност на самата сделка, на основание чл. 152 от ЗЗД.

Какви са фактите по делото, които въззивният съд приема за установени.

Е.А.Д. *** исковата си молба и в съдебно заседание при връщане на делото за ново разглеждане, че сключила с „ВСК Популярна Каса Армеда“- Разград договор за заем за сума в размер на 3000 лв. - на 19.02. 2016 г. и втори такъв, в размер на 7000 лв. на - 08.06. 2016 г., като уговорката на ищцата с първата ответница Л.И.Я. била, с втория заем да бъде погасен остатъкът от първия. По повод отпускането на заема ищцата с първата ответница посетила нотариална кантора и подписала набор от документи, в кантората на нотариус Галя Георгиева. Подписът и почеркът на пълномощното с нотариална заверка на подписа и съдържанието от дата 19.02. 2016 г. са на ищцата. Не отрича, но тъй като й били дадени за подпис няколко документа, набор от документи, не видяла, че подписала пълномощно. Не е решавала да подписва такова пълномощно за Л.Я., тъй като се е запознала с нея същия ден, за първи път я видяла. Запознал ги Лилян Иванов Господинов. Изобщо не е решавала да упълномощава Л.Я. за действията, посочени в пълномощното от дата 19.02. 2016 г. Към момента на 19.02. 2016 г. е могла е да разбира и ръководи действията си, когато е и изтеглила кредит. Към датата 19.02. 2016 г. ищцата е употребила болкоуспокояващото лекарство „Оксиконтин“, изпила сутринта едно хапче около 7-8 часа и е била в нормално състояние. Никой не ѝ е прочел, нито е дал тя да прочете лично какво е подписала на 19.02. 2016 г. в кантората на нотариус Галя Георгиева. Ищцата пропуснала няколко вноски от заема. Освен пенсията си, имала и едно жилище, за което била притеснена. След консултация ищцата направила справка в Имотния регистър и установила, че първата ответница като неин пълномощник продала на втория ответник собственото ѝ жилище за сумата от 5000 лв. Продажбата е извършена на 25.02. 2016 г. Ищцата не е упълномощавала първата ответница и не е давала съгласие за продажба на жилището и. Тъй като има нелечими заболявания ищцата е с постоянен прием на болкоуспокояващо „Оксиконтин“. На 15.05. 2017 г. получила нотариална покана да освободи жилището. По отношение на втория иск ищцата Е.А.Д.

*** твърди, че тя лично е подписала на 19.02. 2016 г. около два и половина часа след обяд този писмен Договор за паричен заем № 01000000492 19/02/2016 г.

/приложен на л.8 по делото/, за сумата 3000 лева. Ищцата като заемател, договаряла клаузите на посочения Договор за паричен заем № 01000000492 от 19.02. 2016 г. с Я., за която Лилян Иванов Господинов и е казал, че тя е човека, който дава кредити. Във връзка със сключването на Договор за паричен заем № 01000000492 19/02/2016 г. изобщо не и е искано никакво обезпечение. Л.Я. е искала да погледне нотариалния акт, за да види дали има нещо зад гърба си, като собственост ищцата, като заемател. Изобщо не е ставало дума между ищцата, като заемател и заемодателя „ВСК Армеда“ за заем, не е ставало дума за договорка или някакво обезпечение на паричния дълг, ищцата да прехвърли собствеността си чрез упълномощаване на ответницата за недвижимия имот в гр. Търговище.

Ответниците са подали отговори в законовите срокове.

Оспорили са исковете. Подробно обясняват случилото се според тях.

Какво съдът приема за установено от събраните писмени и гласни доказателства и от назначените експертизи, както и от обясненията на самите страни в процеса.

Ищцата Е.Д. е бивш учител, пенсионирана по-рано по здравословни причини, с 91% неработоспособност. Страда от тежка форма на спондилоза, артроза, с продължително обездвижване, пареза и други заболявания, като тези поражения са в областта на гръбначния стълб. Претърпяла е 17 операции и има изключително силни болки. Нужни са й силни болкоуспокояващи, като най-ефикасно за нея е лекарството“Оксиконтин“. Цената му обаче е много голяма за нейните възможности и са налагало то да бъде заменяно с други, не толкова ефикасни. Много често е изпадала в материални затруднения и се налагало да търси помощта на свои приятели, за да си набави средства за лекарства. По тази причина решила да потърси средства назаем. Обърнала се за помощ към свидетеля Л.Г., с когото се познавала и който имал личен опит в това. Свидетелят бил взел заем от ответницата Я., познавал я като лице, което отпуска заеми. Обадил ѝ се по телефона, казал, че познава човек, който има нужда от заем и завел Е. в офиса на Я.. Запознал ги, като останал малко време с тях. Докато е бил там ответницата попитала ищцата дали има други заеми и дали има жилище, което да стои насреща, като в последствие разбрал, че заемът е отпуснат.

Договорът за заем е сключен на 19.02. 2016 г., в писмена форма, в офиса на ответницата Я.,***, в центъра на града срещу БТ. Ответницата Я. предоставила на ищцата лични свои средства, но представила нещата да изглеждат така, че договорът се подписва с ВСК“Популяна каса Армеда“ гр. Разград.

Ответницата била член на тази каса, а майка й – свид. А.Я. – член на УС. И двете притежавали бланки на касата и имали пълномощия да сключват договори за заем, като съответно следвало да осчетоводяват финансовите операции по надлежния ред. И въпреки че договорите в писмен вид са сключени с касата, на практика ответницата Я. предоставя свои лични средства на ищцата. Това се отнася и за двата договора, които са подписани от ищцата с касата, която е била представлявана и в двата случая от майката на ответницата – А.Я..

В същия ден, на 19.02. 2016 г., ищцата носела със себе си и акта за собственост на притежаваното от нея жилище – апартамент в гр.

Търговище, с площ от 40 кв.м., на ул.“Брегалница“ № 4. Във връзка с отпускането на заема ищцата се съгласила да подпише необходимите документи при нотариус. В същия ден сутринта тя е взела предписаната й доза от лекарството „Оксиконтин“, но е била в пълно съзнание и напълно е разбирала какво върши. Лекарството не е можело да повлияе негативно на нейното поведение. Ищцата обаче е била притеснена, имала е нужда от пари и целта е била да ги получи по-бързо.

Подписала е пълномощно, в което упълномощава ответницата Я. да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба, дарение, замяна или друг възмезден способ, включително и да договаря сам със себе си или отделно с лица, от които е упълномощен на друго основание, съгласно чл. 38 от ЗЗД, относно недвижим имот – описания вече апартамент, както и я упълномощава да декларира от нейно име в нотариалния акт, че посочената там продажна цена е действителна цена по сделката, като заявява, че е получила продажната цена напълно от упълномощената. На същата дата и по това време са подписани и декларациите по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.

На 25.02. 2016 г. – шест дни след отпускането на първия заем, имотът е продаден на „Е център“ ЕООД с. Пчелник, община Долни чифлик, представляван от адвокат Д.Т. – пълномощник на ответниците и по настоящото дело, за сумата от 5000 лв., която сума щяла да бъде изплатена на пълномощника напълно, по банков път, в срок до 31.03. 2016 г. Данъчната оценка на имота е била 10 924,40 лв. – два пъти по висока от продажната.

Преди продажбата на имота нито един от ответниците не го е посещавал и не е имал реална представа за действителната му цена.

Всъщност ответницата Я. притежава фирма, „Лемар транс“

ЕООД, която се занимава и с недвижими имоти. Самата тя посочва в отговора на исковата молба, че от няколко години работи с ответника „Е център“ ЕООД с.

Пчелник, като това е фирма, която има свободен капитал по всяко време и инвестира на пазара на недвижимите имоти, като се интересува от изгодни сделки.

Няма каквито и да било доказателства, че сумата от

5000 лв. е заплащана от втория ответник по сметката на първия. Съдът приема, че сума за продажбата не е била изплащана.

При подписването на договора за заем ищцата е подписала и запис на заповед в полза на ВСК, получила е погасителен план и е започнала да изплаща заема си, като са й давани разписки за получените суми, пак от името и на бланки на ВСК. След това ищцата сключила втори договор за заем, на 08.06. 2016 г., за сумата от 7000 лв., пак по същия начин като при първия. Следващите разписки за изплатени суми са и по двата договора, с погасителни вноски от 210 и 490 лв. Всички документи са подписвани в офиса на първия ответник.

Парите обаче не са били на ВСК, а на самата Я., което се установява от протокола за разпита й като обвиняем, както и от саморъчно дадени от нея обяснения по воденото досъдебно производство, от протоколите за очна ставка – в частта на нейните обяснения.

През месец ноември 2016 г. ищцата отново взела заем от

Я., но този път не подписали нищо писмено, а получила само погасителен план.

Сумата била 20 000 лв., като с нея били погасени предишните задължения, удържани са авансово вноски по 2800 лв. и реално е получена сумата от 6790 лв.

След месец януари 2017 г. ищцата спряла да погасява задълженията си, поради липса на парични средства. Продължила да живее в жилището си. Ответницата Я. по това време започнала да става напориста и да намеква на ищцата, че трябва да напусне жилището си, да отиде в старчески дом, защото е болна и има нужда от грижи. След това ищцата е направила справка в имотния регистър и установила с помощна на адвокат И., че имотът й настина е продаден. Тя се е считала измамена и подала жалба до ОД на МВР гр. Търговище.

Разпечатката съдържа 46 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe91fd1c-0434-4a13-95b4-0c8212912efc