Присъда № 33 от 07.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към присъда № 33 от 07.07.2022 г., постановена по НОХД № 500/2022 година по описа на Окръжен съд-Бургас

Съдебното производство по делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас, с който против подсъдимия ИВ. Д. Х.

ЕГН ********** от гр. Бургас, е повдигнато обвинение за това, че на 25.04.2021 г., на второкласен път II - 99, км. 34 + 500, в района на природен резерват „Ропотамо“, землището на община Приморско, обл.Бургаска, при управление на моторно превозно средство /МПС/ лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № А 32 06 ММ, в посока от гр.Созопол към гр.Приморско, нарушил правилата за движение, визирани в: чл.37 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, както и в чл.37 ал.2 от ЗДвП: „Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.“, като завивайки наляво за навлизане по друг път, не пропуснал и блъснал с предната част на автомобила насрещно движещия се по второкласен път II - 99 мотоциклет „Априлия СЛ 1000 Фалко“ с рег. № ТХ 48 85 А, с водач АНДР. Р. КР. и пътник Пл. В. Г., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и телесна повреда на друго лице, а именно:

1. смъртта на Пл. В.Г., настъпила вследствие на получената при пътнотранспортното произшествие тежка черепномозъчна травма с многофрагментно счупване на черепа и черепната основа, както и

2. средна телесна повреда на АНДР. Р. КР., изразяваща се в открито счупване на лява предлакътница, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от около 14-18 седмици - престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. „б“ предлож. първо вр. ал.1 б. „б“ и б.“в“ вр. чл.342 ал.1 предлож. трето от НК, вр. чл.37 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

По искане на подсъдимия и неговия защитник в разпоредителното заседание, съдебното производство е разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, тъй като счита, че то безспорно се доказва от обективна и субективна страна чрез събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателствени източници. Предвид добрите характеристични данни, оказаното съдействие на разследващите органи и необремененото му съдебно минало, наказанията на подсъдимия следвало да се определят при известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като наказанието „Лишаване от свобода“ бъде определено в размер на 4 години и 6 месеца, което съобразно разпоредбата на чл.58 ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, до окончателен размер от 3 години, търпимо ефективно, при първоначален „общ“ режим. По отношение размера на кумулативно предвиденото за деянието наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, държавното обвинение предлага то да бъде за срок от 3 години.

Повереникът на частните обвинители Г.Г. и В.Г. – адв. Вихър Найденов, предлага на подсъдимия Х. да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години, намалено впоследствие по реда на чл.58а от НК с 1/3 до окончателен размер от 4 години, което да се изтърпи ефективно. По отношение на наказанието „Лишаване от право да 1 управлява МПС“, повереникът счита, че неговата продължителност следва да бъде 6 години.

Частните обвинители Г. и Г. се присъединяват към пледоариите на прокурора и на повереника им.

Защитникът на подсъдимия не оспорва обективната и субективната съставомерност на деянието, за което е обвинен подс. Х.. Предлага той да бъде признат за виновен и наказан с наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 години и шест месеца, което да бъде намалено с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК до окончателен размер от 3 години, чието изпълнение да бъде отложено по чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 години.

Подсъдимият И.Х. не оспорва обвинението и безусловно признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума изразява съжаление за стореното и моли да му бъде наложено справедливо наказание.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, съдът прие за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:

Подсъдимият ИВ. Д. Х. ЕГН ********** е роден в гр. Бургас и живее в същия град, на адрес: *************************************************************** Х. е правоспособен водач на моторно превозно средство, категории „В, М и АМ“, за което притежавал свидетелство за управление на МПС № 284177658, издадено на 02.12.2019 г. и валидно до 02.12.2029 г. От приложената на л.230, том 2 от досъдебното производство справка за нарушител/водач е видно, че преди извършване на настоящото деяние той е бил санкциониран 5 пъти (един път с наказателно постановление и четири пъти с фишове) за допуснати от него нарушения на правилата в ЗДвП, за което му били наложени съответните административни наказания.

На 25.04.2021г., подс. Х. и свид. Н.а били в гр. Бургас. Тъй като решили същия ден да посетят природен парк „Ропотамо“, двамата се отправили в посока гр. Приморско, с управлявания от подс. Х. лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик, с рег. № А 3206 ММ, движейки се по второкласен път II-99. Около 13:00 часа, подсъдимият преминал през моста на река „Ропотамо“, Община Приморско. В този пътен участък, платното за движение се състояло от две пътни ленти, по една във всяка посока, като максимално допустимата скорост за движение била ограничена до 40 км/час, посредством поставени в двете ленти пътни знаци В26. Атмосферните условия били добри – в светлата част на денонощието, с променлива облачност, но ясно, с добра видимост, а пътната настилка, съставена от дребнозърнест асфалт, била суха и без неравности. След преминаването на моста и края на завоя, подсъдимият продължил движението си направо, в дясната лента, със скорост около 30 км/час. Недалеч напред, вляво по посока на движението му, се намирал пътят, водещ към резерват „Ропотамо“, поради което подсъдимият намалил скоростта си на придвижване до 4.5 км/час и включил левия пътепоказател (мигач) на автомобила.

По това време, в насрещната лента за движение в посока от гр. Приморско към гр.

Бургас, се движел мотоциклет марка „Априлия“, модел „СЛ 1000 Фалко“, с рег. № ТХ 4885 А, управляван от свид. АНДР. Р. КР., а пътник била Пл. В.Г., седяща на задната седалка. И двамата били облечени с мотоекипировка, включително и с поставени на главите предпазни каски.

Подс. Х. се огледал и като не видял движещи се срещу него превозни средства, предприел маневра завой наляво и с ускорение от 1.5 метра/секунда навлязъл в лентата на насрещно движение, достигайки скорост от 12.7 км/час. Когато изминал около 2 метра в 2 насрещната лента, предназначена за движение на превозни средства в посока от гр.

Приморско към гр. Бургас, последвал челен сблъсък между управлявания от подс. Х. автомобил и движещият се в тази лента със скорост 56 км/час мотоциклет, управляван от свид. К.. Предната гума на мотоциклета навлязла на около 37 см в предната част на автомобила. При така настъпилия удар, от действието на инерционните и гравитационни сили, задната част на мотоциклета се надигнала и се завъртяла напред около предната гума, километражното табло се ударило в предния капак на автомобила, а телата на свид. К. и Г. били отхвърлени напред над предната част на автомобила на подсъдимия. Тялото на К. паднало в затревения банкет, на около 6 метра встрани от автомобила, а това на Г. - върху пътното платно и чрез приплъзване и търкаляне се отдалечило на около 18 метра от мястото на удара, като в резултат от сблъсъка двамата получили различни увреждания по тялото и крайниците, но непосредствено след удара пострадалата Г. била все още жива. След удара подс. Х. незабавно задействал спирачната уредба на автомобила чрез натиск върху съответния педал, и спрял на около 1 метър от мястото на удара.

Непосредствено след инцидента, няколко от пътуващите в двете ленти за движение на автомобили лица, възприели случилото се, сигнализирали на ЕЕН 112 и преустановили движението си. Сред водачите на тези превозни средства били и свидетелите Ив.Анг. Ж.Г. и Л..Арм., които се притекли на помощ а Пл. Г., лежаща в безсъзнателно състояние върху пътното платно. Тримата внимателно откопчали и свалили каската от главата на пострадалата и установили, че от устата, носа и ушите й изтичала кръв, и се чували хрипове от нея. Те отворили устатата й и наместили езика й, тъй като в позицията, в която бил застанал, препятствал поемането на въздух от пострадалата. Междувременно на мястото на инцидента пристигнал медицински екип на ЦСМП-Бургас, Филиал Приморско. С помощта на отзовалите се да помогнат водачи на автомобили, пострадалата била качена в линейката, където медиците незабавно пристъпили към животоспасяващи манипулации, които обаче не дали резултат и в 13:30 часа пострадалата Пл.Г. починала.

В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени две съдебномедицински експертизи - № 57/2021г. (л.124-л.126, том 1 от досъдебното производство) и № 249/2021г. /по писмени данни/ (л.212-л.215, том 2 от досъдебното производство), установяващи съответно причината за смъртта на пострадалата Г. и телесните увреждания, получени от пострадалия К..

Според заключението по първата експертиза, при извършения оглед и аутопсия на тялото на Пл.Г., са констатирани тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на черепа и черепната основа, субарахноиден кръвоизлив, контузия на белия дроб, оток на мозъка и белия дроб, остър кръвен застой във вътрешните органи и тъмна течна кръв, които увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Като непосредствена причина за смъртта на Г., вещото лице е идентифицирало тежката черепно-мозъчна травма, причинена при съприкосновението на главата на Г. с терена (бел. пътното платно).

Видно от заключението на вещото лице, обективирано във втората посочена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, пострадалият А.К. е получил открито счупване на лява предлакътница, която травма е вследствие от съприкосновението му с лекия автомобил с последващо падане на терена и е в пряка връзка с настъпилото произшествие.

В досъдебното производство била изпълнена тройна автотехническа експертиза (л.154-л.185, том 1 от досъдебното производство). Заключенията по нея според настоящия състав са научно издържани, в достатъчна степен обосновани, логични, не възниква съмнение в тяхната правилност и са ясно и конкретно изложени. Експертите са установили механизма и причините за настъпването на пътнотранспортното произшествие, като са идентифицирани и условията, при които то е могло да бъде предотвратено. От техническа 3 гледна точка, като основна предпоставка за възникване на произшествието, вещите лица са посочили неправомерното навлизане на управлявания от подсъдимия Х. лек автомобил в лентата за насрещно движение, с цел извършване на маневра завой наляво, независимо от факта, че в същото време по нея се е движел мотоциклетът. Подсъдимият не е пропуснал движещия се мотоциклет, макар да имал възможност да го забележи от около 80 метра (времето е било светло, без отблясъци от слънцето, а пред мотоциклета и автомобила на подсъдимия, не са се движели други превозни средства, които да ограничават видимостта), което е довело до удар между двете превозни средства. Изрично е посочено, че установената скорост от 56 км/час, с която се е движел мотоциклетът, се явява превишена поради наличието на действащия за този пътен участък пътен знак В26, ограничаващ максималната скорост за придвижване на 40 км/час, но не е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Същото би настъпило и при движение на мотоциклета със скорост от 40 км/час, тъй като при предприетата от подсъдимия маневра за завиване наляво,управляваният от свид. К. мотоциклет е отстоял на 23 метра от него. Предвид установената по експертен път опасна зона за спиране на мотоциклета при избраната от него скорост от 56 км/час – 42.8 метра, за пострадалия не е имало техническа възможност да избегне удара в лекия автомобил чрез спиране. Експертите сочат още, че ако пострадалият е бил съобразил скоростта си на движение с установената забрана и се е движел с 40 км/час, пътнотранспортното произшествие отново би настъпило, тъй като опасната зона за спиране на мотоциклета в този случай би била 25.6 метра, а както беше посочено, в момента на предприемане на маневрата, К. се е намирал на 23 метра от лекия автомобил, тоест последният е попадал в опасната му зона за спиране. От коментираната дотук експертиза се установява и посоченото по-горе обстоятелство относно техническото състояние на лекия автомобил и на мотоциклета – ходовата част, кормилната и спирачната системи на двете моторни превозни средства са били изправни към момента на произшествието, от което следва, че то не е настъпило поради техническа неизправност, а единствено по субективна причина – неправилните действия на водача на лекия автомобил – подс. Х..