Решение № 529 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Величка Борилова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20221001001054 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Музикаутор“, ЕИК 831005050, чрез пълномощника му адв. С. срещу решение № 995 от 15.08.2022 г. по т.д.№ 1485/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП предявени от жалбоподателят срещу „Ритейл парк Средец“ ЕАД, ЕИК 205047810 за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи, дължимо поради нарушаване на правата на авторите - членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от СНЦ „Музикаутор“, върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, включен във всяка от петте песни, посочени в диспозитива на решението, или от по 500 лева за музиката и от по 500 лева за текста на всяка от тях, както и на основание 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП - да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два ежедневника и по телевизионен канал в часовия диапазон между 15,00 и 18,00 часа.

С жалбата се твърди, че факта на нарушение е установен при условията 1 на пълно и главно доказване нарушенията на авторските права върху процесните музикални произведения, както и че твърдяното им осъществяване е констатирано по законовия ред и при спазване на съответните процедурни правила, което обуславя неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените по делото искове, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред двете инстанции.

Въззиваемото дружество „Ритейл парк Средец“ ЕАД чрез процесуалния си представител, адв. П. оспорва въззивната жалба.

В писмения му отговор, депозиран по реда на чл.263, ал.1 от ГПК е оспорен доводът на въззивника, че нарушението е било установено по надлежния ред, и е заявено искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е изложил мотиви за установено от фактическа страна, които САС споделя и към които препраща с оглед дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК.

От правна страна, съдът намира следното:

СНЦ „Музикаутор“ е организация за колективно управление на авторски права, по смисъла на чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП- сдружение на автори на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, създадено на основание чл. 134 и сл. от ЗЛС и действащо на основание ЗАПСП и управлява правата, свързани с видовете ползване по чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП, между които и тези, свързани с публичното изпълнение на музикални производства в търговски, туристически обекти и др. подобни, като осъществява колективното управление на авторските права на своите членове на територията на целия свят. От събраните по делото доказателства се установява също, че „Музикаутор“ е сключило договори за взаимно представителство със сродни 2 чуждестранни организации за колективно управление на авторски права, а именно : договор от 10.09.1993 г., сключен с ASCAP - американско дружество на композиторите, авторите и издателите (АДКАИ) със седалище в Ню Йорк, САЩ; договор от 01.06.1994 г., сключен с PRS - дружество за изпълнителски права със седалище в Лондон, Великобритания; договор от 18.08. 1999г., сключен със SAMRO - южноафриканска организация за музикални права, със седалище в Йоханесбург, ЮАР; договор от 30.06.1993 г., сключен със SUISA - швейцарско дружество за управление на авторските права върху музикални произведения; договор от м. ноември 1993 г., сключен с BMI – Броудкаст Мюзик Инкорпорейтид - корпорация със седалище в Ню Йорк, САЩ. С посочените договори на въззивното дружество е предоставено правото да отстъпва на територията на Република България правото на използване на произведенията, чиито автори са членове на споменатите чуждестранни организации за колективно управление на права и същите са действащи, съобразно механизма за продължаване на срока, уговорен с всеки от тях.

От заключението на назначената в първоинстанционното производство експертиза по интелектуална собственост, след идентификация на процесните музикални произведения и техните правоносители и въз основа на уеббазираната международна актуална информационни система CIS-NET, съдържаща данни за музикалните произведения и правоносителите им, по делото е установено, че авторите на музиката и текста на процесните музикални произведения - обект на твърдяните нарушения са членове на споменатите чуждестранни организации за колективно управление на авторски права, с които СНЦ „Музикаутор“ е сключило договори за взаимно представителство, респ. за отстъпване правото на използване на техните произведения на територията на Република България. Съгласно чл. 95в, ал.

2от ЗАПСП, при предявяване на искове или заявяване на искания за налагането на мерки, организациите за колективно управление на права не следва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7, като в тези случаи не намира приложение нормата на чл. 26, ал. 4 от ГПК, която регламентира задължителното необходимо другарство между процесуалния субституент и носителя на спорното право, предмет на предявения иск. От горните 3 доказателства съдът намира за установена по делото активната легитимация на СНЦ „Музикаутор“ за предявяване на исковете по делото, като процесуален субституент, при условията на т. нар. „процесуална суброгация“, произтичаща от качеството му на сдружение за колективно управление на авторските права, сключило договори с чуждестранните организации, чиито членове са авторите на музиката и текста /литературно произведение, свързано с музика/ на процесните песни, включително и с правомощията да разрешава тяхното използване на територията на Република България, в частност, тяхното възпроизвеждане /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/, публично изпълнение /чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП/ и разпространението на записи, съдържащи такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/.

В нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП е предвидена административнонаказателна отговорност под формата на имуществена санкция за нарушения на авторското право, между които в т. 5 на същата алинея е посочено използването чрез публично изпълнение на запис на произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения, каквито са и процесните нарушения. Съгласно чл. 98, ал. 1 от ЗАПСП, нарушенията по чл. 97 се установяват с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на културата, и които според ал. 2 са оправомощени да извършват проверки на място и по документи, да изискват достъп до подлежащите на контрол обекти и др. От това следва, че специалният ред на установяване на нарушенията от специално оправомощени за това длъжностни лица, е предвиден единствено за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителите, но не и за тяхната гражданска отговорност за обезвреда, в производството по искове за присъждане на обезщетение за вредите от нарушението по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, каквито са предявени по настоящото дело. Затова и съдът намира, че нарушенията са установени по надлежния ред, респ. от длъжностни лица по чл. 98, ал. 1 от ЗАПСП.

Спорен между страните е и въпросът за действителното осъществяване фактическия състав на твърдяните нарушения.

В дефинитивната норма на чл. 18, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗАПСП като използване на произведение - защитен обект на авторското право, изрично е предвидено неговото възпроизвеждане /т. 1/ и публичното му представяне 4 или изпълнение /т. 3/ като в хипотезите на т. 3, според ал. 3 на с. член, използване е налице, когато посочените в нея действия се извършват по начин, който дава възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. С оглед цитираната норма на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП, публично представяне на произведението представлява и публичното изпълнение на запис на произведения, записани изпълнения и звукозаписи. В нормата на § 2, т. 6 от допълнителни разпоредби на ЗАПСП са определени ползвателите на произведенията - защитени обекти на авторското право, откъдето по консеквентност следва, че нарушение на авторското право представлява и неразрешеното използване на музикални произведения за озвучаване на помещенията, в които се осъществява търговска дейност, включително и чрез звукозаписи на същите.

За установяване факта на нарушението в първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели.

В показанията си свидетелят Ч. П. – сътрудник на СНЦ „Музикаутор“, е удостоверил датата на извършване на нарушението – 04.05.2021 г., когато при посещение около 13.30 ч. в „Ритейл парк Средец“, който се намира на ул.

„История славянобългарска“, район Надежда е констатирал, че звучат процесните песни. Свидетелят е заявил, че помещението се озвучавало чрез множество тонколони, които са били в железните греди високо на тавана, и озвучавали цялото помещение. Музиката била една и съща на територията на целия комплекс, звучало радио „Енерджи“ и при обявяване на всяко произведение, водещият обявявал, че звучи радио „Енерджи“. Свидетелят е идентифицирал песните чрез софтуер, инсталиран в неговото мобилно устройство и е удостоверил пред съда процесните музикални произведения, които са били възпроизведени през времето на неговия престой в търговския център, като е изяснил механизма за проверка на достоверността на идентификацията им - чрез сравнение на получените данни със записи на същите произведения в „ЮТуб“, след което е уведомил СНЦ „Музикаутор“ по електронен път.

Според показанията на свидетеля С. – техническа поддръжка на търговския център, в него музиката се пускала чрез компютър, от една икона, чрез която му било казано, че трябва да се натисне, за да започне музиката.

Дискове не били пускани, тъй като уредбата не била пригодена за такива.

5

Според показанията на свидетеля, музика е звучала непрекъснато.

Свидетелят твърди, че докато доставчика на музика бил Профон, пускал музиката така – чрез кликване върху иконата. След смяната на Профон с Акорд, било монтирано някакво устройство, след което свидетелят регулирал само силата на звука. Свидетелят не е категоричен, кога е монтирано устройството, дали през 2020 г. или през 2021 г.

Предвид горните гласни доказателства, въззивният съд намира за установен по делото факта на нарушението, доказателствената тежест, за което лежи върху ищеца, съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК. Показанията на свидетеля С. са ангажирани по реда на насрещното доказване, чиято цел е да обезсили главното доказване, като осуети доказването на главния факт. В случая съдът съобрази, че и двамата разпитани по делото свидетели, дефинитивно са заинтересовани от изхода на спора доколкото свидетелят П. е сътрудник на СНЦ „Музикаутор“, а свидетелят С. е технически сътрудник в търговския център, в което е осъществено нарушението /същият не е управител на Ритейл парк Средец, в която хипотеза показанията му следва да се преценяват като обяснения на страната, по смисъла на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК/. Трайна е практиката на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, че не съществува забрана въз основа на показанията на такива свидетели да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната, като преценката бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му (решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). В същия смисъл е и решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, според което, при преценка на свидетелските показания съдът взима предвид начина, по който свидетелите са узнали удостоверените от тях факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, или са ги узнали от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата 6 оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда и може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. В този случай, според същото решение, при преценка на данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно. Ето защо, съдът намира, че възможната заинтересованост на двете групи свидетели, не дисквалифицира техните показания, а същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която кореспондират помежду си и на другите установени по делото обстоятелства, като се прецени и доколкото връзката им със страните по делото е от естество да повлияе върху тяхната достоверност.