Протокол № 569 от 05.02.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 569 гр. София, 05.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Слави Г. Славов при участието на секретаря Катя Г. Драганова и прокурора С. Хр. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Лилия Н. Георгиева Частно наказателно дело № 20241100208411 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Производството е по реда на чл.16 и сл. от ЗЕЕЗА.

За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, се явява прокурор Д..

ИСКАНОТО ЗА ПРЕДАВАНЕ ЛИЦЕ Г. А. З. – редовно призован, се явява лично и с адвокат Н. Н., с пълномощно по делото.

В залата се явява преводача И. К. Г. за извършване на устен превод от руски език на български език и обратно.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ след съвещание и като взе предвид становищата на страните намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждането на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Исканото за предаване лице Г. А. З. със снета по делото самоличност и 1 разяснени права в предходно заседание.

Преводачът със снета самоличност и разяснения права и задължения в предходно заседание.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпили по делото писмени документи: доклад от Български Хелзинкски Комитет с вх.№ 9060/27.01.2025г. за състоянието на човешките права и върховенството на правото в Руската Федерация от 23.01.2023г., изготвен по разпореждане на съдебния състав по делото, както и доклад от 20.04.2024г. за човешките права в държавите по света, в частност за Руската Федерация /стр.313-стр.321/ СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат писмените документи като писмени доказателства.

СЪДЪТ, след съвещание и като изслуша становищата на страните, намира, че така докладваните материали писмени са относими към предмета на делото и допринасят за разкрИ.е на обективната истина.

Воден от горното и на основание чл. 107, ал. 2 НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства: доклад от Български Хелзинкски Комитет с вх.№ 9060/27.01.2025г. за състоянието на човешките права и върховенството на правото в Руската Федерация от 23.01.2023г. и доклад на Амнести Интернешънъл от 20.04.2024г. за човешките права в държавите по света, в частта относно Руската Федерация /стр.313стр.321/ Приеха се и се приложиха.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.

На основание чл. 283 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА, ПРИЛАГА И ПРИЕМА като писмени доказателства протоколите и документите приложени по делото, съдържащи факти, които имат значение за изясняването на обстоятелствата по делото.

ПРОЧЕТОХА СЕ И СЕ ПРИЕХА.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приключи съдебното следствие. Делото е изяснено. Нямаме други искания.

2

Съдът, след съвещание и като взе предвид становищата на страните, изявленията им за липсата на доказателствени искания и като намери делото за изяснено от фактическа и правна страна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОР Д.: Уважаеми съдебен състав, молбата за екстрадиция е съпроводена с необходимите документи, явява се процесуално допустима.

Личността на лицето е безспорно установена. Срещу него се води производство за данъчно престъпление, за което по българския НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за повече от една година. Не са налице основания за недопускане на екстрадиция по смисъла на чл.6 от ЗЕЕЗА, но по отношение на основанията за отказ от екстрадиция, считам че са налице основанията по чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, като в тази връзка съображенията ми са следните:

Ноторен факт, че считано от 16.03.2022г. Руската Федерация не е член на Съвета на Европа, а от 16.09.2022г. е прекратено и участието на Руската Федерация в ЕКЗПЧОС. В тази връзка следва да се отбележи, както е видно и от доклада изготвен от Български Хелзинкски Комитет /БХК/, че още докато е участвала в Конвенцията, Руската Федерация е осъдена по множество дела водени в ЕСПЧ, като в деветдесет процента от водещите дела решенията не са били изпълнени. По посочените дела са установени множество нарушения на ЕКЗПЧОС, като няма да се спирам подробно на отделните текстове.

На следващо място, видно е от доклада на БХК, че в няколко основни направления Руската Федерация не покрива критериите касаещи върховенството на правото и защитата правата на човека, като в тази връзка са релевирани липсата на независима съдебна система, избирателно насочване на наказателната репресия и липсата на адекватни процесуални гаранции. В частта относно правата на човека в наказателното производство се сочат произволното задържане, произволно прилагане на наказателния закон и състоянието на местата за лишаване от свобода, като се констатират условия, които са нечовешки и унизителни. Нещо повече, констатират се и действия спрямо лицата, които се намират в тези места, и които са по същество изтезания. Акцентирано е в доклада и следва да се отбележи, че Руската Федерация не е ратифицирала по конкретния протокол към Конвенцията против изтезанията на ООН, респективно не е създала национален превантивен механизъм против изтезанията. В тази връзка считам, че всички тези обстоятелства, които са залегнали в доклада на БХК, но са и известни на обществото и изобщо на общността, представляват по съществото си именно това основание за отказ от екстрадиция, което чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА предвижда, а 3 именно подлагането на лицето, което би било предадено, на насилие, изтезание и жестоко или нечовешко или унизително отношение, както и липса на гаранции за правата му свързани с наказателното производство.

Вторият основен проблем, който бих искала да отбележа е, че обвинението се явява неясно, като е неясно и кога е довършено то. Нещо повече, тук следва да се отбележи като пример за произволното прилагане на наказателния закон посоченото в привличането на лицето обстоятелство, че се касае за особено големи размери на укритите данъци, като редакцията на закона е от 06.04.2024г., а деянията са извършени от лицето, чиято екстрадиция се иска, в периода от 2015г. до 2017г., като е посочена крайна дата м.03.2018г. Тук следва да се отбележи проблема относно давността, който касае и съответно е основание за отказ по чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА. Както местно е посочено от съда разгледал мярката за неотклонение по отношение на екстрадиционното производство, не може да се направи еднозначен извод относно кога, дали и кога е бил прекъснат давностният срок за наказателно преследване доколкото е неясно и каква е същността на посоченото от руските власти укрИ.е от разследване, за което се твърди, че е прекъснало давността.

Това от своя страна повдига въпроса за наличието на още едно основание за отказ от екстрадиция на лицето.

По изложените съображения, моля съда да постанови решение, с което да откаже екстрадицията на Г. З. по молбата на Руската Федерация във връзка с воденото наказателно производство там. Благодаря Ви !

АДВ. Н.: Уважаеми градски съдии, въпреки допустимостта на искането за екстрадиция, считам че са налице абсолютни основания за отказ на това искане по реда на чл.4, ал.1 и чл.7, т.4, т.5 и т.6 от ЗЕЕЗА по следните съображения:

Екстрадиционното производство се основава на принципите на Европейската конвенция за екстрадиция, която е подписана от страните членки на Съвета на Европа. Молещата страна, в случая Руската Федерация не е членка на Съвета на Европа, както бе казано от прокуратурата с Резолюция № 2 от 2022г. С последваща резолюция вече Руската Федерация прекратява участието си в ЕКЗПЧ. В тази връзка доклада на БХК, в който се посочват всички изброени нарушения, които се извършват в Руската Федерация със завоалираните наказателни преследвания, които всъщност са политически преследвания и голяма част от тях се представят като финансови и данъчни престъпления, в конкретния случай имаме едно данъчно престъпление.

Основанията са разбира се Резолюцията на министрите на Съвета на Европа и Становището на българската страна, с което са отказани вече редица екстрадиции за периода 2022г. - 2024г. на Варненски, Бургаски и Софийски наказателни съдилища. Освен изнесените данни в доклада на БХК за нечовешките условия в местата за задържане, нехуманното отношение и доклада на Амнести Интернешънъл за двегодишния период, считам че следва 4 да се съобрази и искането към ИПСЖ, с което се изисква преразглеждане и прекратяване на процедурата за екстрадиция. Съгласно правилата на ИПСЖ при такова искане отправено от дадена страна, съответните национални бюра на Интерпол са длъжни да не предприемат каквито и да са мерки. Освен това, в правилника на ИПСЖ е заложено, че при всяко искане е необходимо молещата се страна да обсъди и преразгледа това искане. То не се изпълнява автоматично, а се съобразява с всички международни документи и създалата се политическа обстановка. Няма да се спирам на основанията по чл.7, т.4 от ЗЕЕЗА, тъй като тя реално е отразена в доклад на БХК. Въпреки че в нито едно искане не се посочва като цел преследване или неказване на лицето на основания раса, религия, гражданство, политически убеждения, то при политическата обстановка в Руската Федерация след 2022г., а и преди това е налице основанието да се прецени, че рискът положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания е твърде висок.

По т.5 от чл.7 от ЗЕЕЗА прокуратурата се спря подробно за невъзможността от гарантиране на човешките права, поради прекратяване на членството на Руската Федерация в Съвета на Европа и прекратяване участието й в ЕКЗПЧ, което противоречи на чл.3 от ЕКЗПЧ. По т.6 от чл. 7 от ЗЕЕЗА, моля да приемете, че са налице основания при които се отказва екстрадицията, когато наказателното преследване е погасено по давност според доказателството на българската или молещата страна. Както бе споменато вече, престъплението е по чл.199 от НК на Руската Федерация и с изменението от 06.04.2024г. то е определено като престъпление, което се наказва с „глоба“ или принудителна работа, или „лишаване от свобода“ до две години, като давностният срок е две години. Съгласно българският НК давността не е изтекла, но при изискването за анализ на давността се споменава българската или молещата страна, което е алтернативно, а не кумулативно. Освен това има редица неточности относно давностния срок поради различни времеви граници, липса на уточнения от молещата страна – кога давностния срок е започнал, кога е спрял да тече, има ли абсолютен давностен срок. Липсата на указания за абсолютен давностен срок пряко навежда на мисълта за неспазване на човешките права, особено за престъпление по финансовата система. Споменава се също така, че давностният срок може да спре, ако лицето се е укрило. Отново има различни твърдения, кога лицето се счита за укрило се. Реално погледнато З. напуска Руската Федерация след като е определен за ръководител на проект „Арвис“ от ГД „Международната търговия и инвестиция“, и това става на 22.11.2022г.

Всички тези заповеди, които се намират в кориците на делото, са от 2023г., което недвусмислено води на извод, че лицето не се укрило.

Допълнителни основания за отказ по чл.9 от ЗЕЕЗА: В ал.3, т.2 от чл.9 от ЗЕЕЗА се посочват изискванията относно описание на престъплението – време, място, правна квалификация, размер на вредите, копия от приложими законови разпоредби, включително давност на която се спрях. В нито един от тези предоставени документи няма еднозначно и точно определена нито 5 правната квалификация, нито размера на вредата, нито времевата рамка.

Правилно бе отбелязано, че относно времевата рамка се посочва период от 2015г. до 2017г., или 2018г., от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., от 11.05.2022г., от 27.02.2015г., като действително няма определена времева рамка. Дори се посочва една дата 17.03.2018г. като дата на последна данъчна декларация. Не е определена точно и данъчната щета, която според мен е пряко свързана със завоалираното преследване на някои лица от Руската Федерация под формата на финансови и данъчни престъпления. Има единствено една съдебносчетоводна експертиза и тя е в размер на 50 милиона рубли, завършена на 11.05.2022г. В редица документи се посочва именно тази сума.