Решение № 345 от 27.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330112453 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание член 422 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК 115016602 п р о т и в М. С. Я.-П., ЕГН ********** за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5526/2023 г. по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за главница в размер на 832,07 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2021 г, - 31.10.2022 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2022 г. - 20.04.2023 г., в размер на 53,48 лв. ведно със законна лихва върху главницата считано от момента на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението било уважено, но срещу издаденат а заповед за изпълнение по член 410 ГПК било подадена възражение от длъжника, като на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период 1 ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди в гр. П..

Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от на клиенти за битови нужди в гр. П., одобрени с решение на КЕВР . Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 30-дневен срок след изтичането на периода на фактурите. Твърди се, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, ет. ****. ап. ****, като в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносното предприятие, е доставило до сградата топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за битово - гореща вода, топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и услуга за дялово разпределение.

Претендират се направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

От ответницата е постъпил писмен отговор, в който отрича да е ползвала топлинна енергия, тъй като в жилището не живее никой. Отделно от това е направила възражение за недопустимост на производството, доколкото за вземанията е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ЧГД № 14166/2022 г. на ПРС. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 5526/2023 г. по описа на ПРС е, че по заявление на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, с която е разпоредено длъжника М. С. Я.-П. да заплати на кредитора сумите, както следва: главница в размер на 832,07 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2021 г, - 31.10.2022 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2022 г. - 20.04.2023 г., в размер на 53,48 лв. ведно със законна лихва върху главницата считано от момента на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С разпореждане от 03.08.2023 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му 2 едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. По възражението на ответницата за недопустимост на производството, с оглед препокриване на периодите в задълженията по двете частно граждански дела, съдът го намери за неоснователно. Това е така, тъй като задължението по ч гр. дело № 14166/2022 г. по описа на ПРС, XVI гр. с. е за периода 01.05.2021г. — 30.04.2022 г., като е изготвена една изравнителна сметка за периода 01.05.2021г. - 30.09.2021 г. и задължение за периода 01.10.2021 г. - 30.04.2022 г. А задължението по ч. гр. дело № 5526/2023 г. по описа на ПРС, I бр. с. е за периода 01.10 2021 г. 31.10.2022 г., като е изготвена една изравнителна сметка за периода 01.10.2021 г. 30.04.2022 г. и задължението за периода 01.05.2022 г. — 31.10 2022 г. , поради което се налага извода да няма припокриване в двата периода.

По делото е представен заверен препис от нотариален акт за дарение на ********г., от който се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през исковия период. По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в процесния апартамент в имота е разпределяна топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление и топлинната енергия за БГВ за отчетен период 2021/2022 г. Не се установява от страна на ответницата да са д е п о з и р а н и възражения относно разпределената ТЕ и издадените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е посочило, че в процесния период в имота на ответника всички 7 броя отполителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и се е начислявала потребена топлоенергия по максимална нормативна мощност на отоплителните тела- тип радиатор, поради неосигурен достъп за отчета на ИРУ. Същите са технически изправни. През имота на ответника не преминава щранг-лира. Има монтирани два броя водомери за топла вода, като начисленията за изразходваното количство ТЕ за БГВ е на база 1 бр. лица по 140 литра на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на водомера. За имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7 във връзка с т.6.5. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, поради неосигурен достъп за отчет на ИРУ и водомер за топла вода. Вещото лице е посочило също, че количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за процесния период е общо 19,06093 МВт, в това число 1,71435 мвт за отдадената от сградната инсталация, 9,83153 Мвтч за отопление и 7,51505 за БГВ, както и че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищец, което се установявало при сравняване на справките на БРУНАТА ЕООД и ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД. Експертът също така посочва, че начина на разределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ 3 съответства на специалната методика. По делото са изготвени две ССЕ, от които се установява стойността на разпределената ТЕ за главница, както и за мор. лихва. От доп. заключение на вещото лице Л. К. също така се изяснява, че изготвените от топлинния счетоводител констативни протоколи за неоказан достъп от потребителя до топлоснабдения имот са били взети предвид при изготвяне на изравнителните сметки, като размера на ТЕ е изчислена служебно за целия период. Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното следните правни изводи: от фактическа страна, съдът прави

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник.

Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответниц а т а и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/. Установено е въз основа на писмените 4 доказателства по делото и на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда н а член 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения. Видно още от заключението е, че през исковия период в имота е разпределяна ТЕ за отопление и за сградна инсталация. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Съгласно разпоредбата на чл.142 , ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.143, ал.3 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Независимо дали е налице топлоподаване в отделните имоти или същото е преустановено, потребителите остават задължени за заплащането на топлинната енергия за сградна инсталация пропорционално на своята част от етажната собственост. Тази топлинна енергия се явява реално потребление.