Определение № 832 от 08.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 832 гр. София, 04.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002900094 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото З. К. С. срещу решение № 10079/08.07.2022г. по в.гр.д. № 5031/2019г. на Апелативен съд–София, с което е потвърдено решение № 4534/20.06.2019г. по гр.д. № 446/2017г. на Софийски градски съд. С последното са отхвърлени предявените от З. К. С. против „Българска телекомуникационна компания“ АД (сегашно наименование „Виваком България“ АД) кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с чл.241, ал.6 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 146 509,20 евро главница, представляваща 10 % от общо дължимото договорено възнаграждение в размер на 1 465 092 евро на основание чл. 12.2. от договор за управление, сключен между страните на 21.06.2013 г., и анекс № 1 от 16.06.2014 г. и Приложение № 1 към него, чието действие е продължено и след прекратяване на договора с чл. 2.7. от известие за прекратяване от 13.03.2015г., както и на сумата от 4 864,10 евро - лихва за забава за периода от 31.08.2016г. до 31.12.2016г., представляваща 10 % от общата лихва за забава за същия период в размер на 48 641 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 12.07.2017г. до окончателното изплащане на сумите.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по жалбата и по делото, „Виваком България“ ЕАД (предходно наименование „Българска телекомуникационна компания“, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

1

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, апелативният състав е приел следното:

Счетено е, че първоинстанционният съд е сезиран от З. К. Сурелков „Българска телекомуникационна компания“ АД с обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.241, ал.6 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

От фактическа страна е установено, че на 21.06.2013г. е сключен безсрочен договор за управление между ищеца – като член и Председател на Управителния съвет, и председателя на Надзорния съвет на ответното дружество. Съобразно уговореното между страните, ищецът има право на основно брутно годишно възнаграждение, включващо основно и допълнително възнаграждение (ако има такова ) за общия брой прослужени години и трудов стаж съгласно българското законодателство. Съобразно чл.12, т.1 от договора, условие за предоставянето на допълнително възнаграждение е, договорът да бъде в сила за срока, за който се отнася допълнителното възнаграждение. Ако договорът бъде прекратен по каквато и да е причина през съответния период, Председателят има право на допълнително възнаграждение съразмерно със срока, в който договорът е бил в сила По силата на чл.12, т.2 от договора ищецът има право на допълнително възнаграждение при смяна на управлението на „БТК“ АД по време на действието на договора. Размерът на допълнителното възнаграждение се договаря допълнително между страните с Анекс към договора.

Съобразно Анекс от 16.06.2014г. към договор за управление от 21.06.2013г., ищецът и към датата на Анекса има право на годишен бонус, както и на възнаграждение за контрола, съгласно реда и условията на бонусната схема, одобрена от Надзорния съвет на компанията на 13.06.2014г. и представляваща Приложение 1 „Бонусна схема“. Анексът и бонусната схема са неделима част от договора за управление, като в случай на противоречия, непоследователност и различия между реда и условията на договора за управление и тези по анекса и бонусната схема, редът и условията на анекса и бонусната схема ще имат приоритет.

Според Приложение 1 компанията ще разпределя и плаща на избираемите мениджъри 10% от положителната разлика между оценката на Капитала при изход и общата стойност на инвестициите на акционерите. Според дефинициите в бонусната схема, оценка на капитала при изход е оценка, при която се извършва промяната на контрола върху компанията, а при липса на такава промяна - пазарната оценка на капитала на петата годишнина от преструктурирането, което е извършено на 09.11.2012г.

С известие за прекратяване, получено от ищеца на 13.03.2015г., и подписано от Председателя на НС и от ищеца, последният е уведомен, че във връзка с освобождаването му на 03.02.2015г. едностранно от длъжността му като член на Управителния съвет на БТК, ответното дружество желае да прекрати договора за управление с дата 21.06.2013г. Съгласно т.2.4 от известието, ответникът прекратява договора с незабавно действие без предварително тримесечно предизвестие на основание чл.49 (2) от договора. Според т.2.7. от известието, „БТК“ АД ще заплати на директора допълнително възнаграждение в случай на промяна на контрола върху компанията съгласно анекса към договора, подписан от компанията и директора на 16.06.2014г. За избягване на съмнение е уточнено, че анексът и приложената към него бонусна схема остават в сила и обвързват компанията и директора след датата на прекратяване.

Посочено е, че пред първоинстанционния съд са представени устав на дружеството, 2 който е приет с решение на Общото събрание на акционерите на „БТК“ АД от 12.07.2010г., действал към момента на сключване на процесния договор за управление от 21.06.2013г.; уставът на дружеството, приет на 01.07.2013г., с който е отменен предходния устав, както и уставът от 30.09.2013г. В чл.38, ал.2 от устава, действал към момента на сключване на договора за управление е прието, че членовете на УС, които са в трудовоправни отношения или са сключили договори за управление с дружеството, могат да получават и други възнаграждения, ако такива бъдат уговорени, съгласно условията на тези договори въз основа на решение на Общото събрание. Съдът е констатирал, че в следващите приети устави на „БТК“ АД тази уредба липсва, като единствено в чл. 41 е уредено, че годишното възнаграждение на членовете на съветите се определя от Общото събрание на акционерите.

С нотариална покана с рег. № 12754, том VБ, № 103/20.12.2015г. на нотариус Ивайло Николов с рег. № 040 на НК, редовно връчена на ответника на 21.12.2016г., последният е поканен от ищеца да заплати сумата от 1 467 958,28 евро, представляваща бонус, дължим при промяната в контрола върху собствеността и управлението на БТК. Това плащане е отказано с писмо от 23.12.2016г.

Посочено е, че по делото е прието заключение на ССЕ, според което размерът на общата сума, представляваща 10% от положителната разлика по чл. 4.1. от Приложение 1 към анекс от 16.06.2014г. с начислена проста лихва от 10% е 53 934 426,23 евро, а с начислена натрупана лихва от 10% е 46 410 543,81 евро. Вещото лице е дало и трети вариант, при който е налице външен дълг от 178 001 871,17 евро, с който е намалена продажната цена, в който случай се получава отрицателен резултат, т.е. няма сума за разпределение. От заключението е установено, че равностойността на изчисленото възнаграждение, представляващо сумата от 6 дяла, е 1 470 938,90 евро, при първия вариант и 1 265 742,10 евро - при втория вариант. Съответно размерът на лихвата върху главницата от 1 470 938,90 евро за периода от 31.08.2016г. до 31.12.2016г. е 50 357,59 евро, а върху главницата от 1 265 742,10 евро - 43 332,68 евро. Посочено е, че по делото е прието и допълнително заключение на ССЕ, според което сумата от продажната цена в размер на 330 милиона евро, останала след погасяване на външните задължения към заложния кредитор, които възлизат на сумата от 192 011 829,40 евро, е в размер на 137 988 170,60 евро.

Разликата между размера на направените от предишните акционери инвестиции в размер на 200 млн. евро и остатъчната сума за разпределение в размер на 137 988 170,60 евро е отрицателна величина.

Въз основа на посочените писмени доказателства и заключения на ССЕ, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи:

Решаващият състав е приел от правна страна, че правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Позовал се е на задължителната практика на ВКС, формирана с решение № 88/22.06.2010г. по т.д. № 911/2009г. на I т.о. на ВКС, решение № 306/25.06.2012г. по гр.д. № 1387/2011г. на IV г.о. на ВКС, решение № 204/28.07.2014г. по гр.д. № 983/2014г. на IV г.о. на ВКС и решение № 150/29.05.2015г. по гр.д. № 5272/2014г. на IV г.о. на ВКС. Посочил е, че отношенията между управителя, съответно членовете на СД и на УС, от една страна, и дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управление, който следва да е писмен. Счел е този договор за мандатен договор (договор за поръчка), като съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е възложено управлението няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ.

Достигнал е до извода, че възнаграждението, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. В тази връзка решаващият състав е намерил, че възнаграждението на Изпълнителния 3 директор на акционерното дружество с двустепенна система на управление, се определя по реда на чл.241, ал.2 ТЗ от Надзорния Съвет на дружеството, като този размер следва да бъде възпроизведен в договора за възлагане на управление. Изложени са съображения, че независимо, че договорът за възлагане на управление се сключва чрез Председателя на Надзорния Съвет или чрез упълномощен от него член, не може да се приеме, че размерът на възнаграждението на Изпълнителния директор може да бъде определен свободно по съгласие между двамата при подписване на договора.

Посочено е, че разпоредбата на чл.241, ал.2 ТЗ предвижда, че възнаграждението на членовете на УС, се определя от НС, който ги избира и може да ги заменя по всяко време.

Основните елементи на мандатното правоотношение – възлагането на управлението и дължимото за това възнаграждение, се определят с решението на НС, съответно правомощията на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от направения от НС избор и от закона. В договора за възлагане на управление неговите права само се конкретизират, като в него следва да се отрази размера на месечното възнаграждение, определен от НС, начина на плащането му, както и други права и задължения, които страните са поели по силата на постигнатото между тях съгласие – размер и начин на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр.

Прието е за безспорно установено по делото, че с решение, обективирано в протокол от заседание на НС на „БТК“ АД от 3.02.2015г., ищецът е освободен от длъжност като член на УС на „БТК“ АД, на основание чл.34, ал.2 от устава на дружеството. С известие за прекратяване, подписано т председателя на НС на „БТК“ АД и ищеца, относно освобождаването на последния като член и Председател на УС (наричан директор), дружеството е прекратило едностранно договора за управление, считано от 13.03.2015г.

Изрично е посочено, че за уреждане на отношенията по прекратяване на договора следва да се вземат предвид клаузите на същия, в които са предвидени правата и задълженията на страните след прекратяването му.