Решение № 1590 от 10.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20251100901150 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „ТМН“ ООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои изискуеми публични задължение за данъци, като сочи, че затрудненията му били трайни, а дейността му - прекратена. Моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност, поради настъпила неплетежеспособност, с начална дата 06.06.2024 г.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.

Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е налице ли са изискуеми задължения по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ.

1

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза към 26.05.2025г. са налице непогасени изискуеми задължения на молителя към ТД на НАП общо в размер на 14 819 626,76 лева, като от тях в размер на 7 658 044,46 лева за корпоративен данък, 434,50 лева – разчети по ЗДФЛ и 7 172 598,42 – разчети по лихви. Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.

Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата икономическа експертиза.

Установява се, че дружеството не притежава дълготрайни материални активи /извън дялове в ООД, които са предмет на запор/, движими вещи и МПС, не разполага с парични средства по банкови сметки, а на каса към 31.12.2024 г. – със сумата от 355,10 лева.

Според заключението, дружеството от 2019 г. не получава приходи от дейността си и не реализира дейност.

Към 31.12.2024 г. дружеството е притежава дълготрайни активи – дялове в „Кемира“ ООД на стойност 50 000 лева и краткосрочни вземания от физическо лице.

Според заключението коефициентът за обща ликвидност за изследвания период е следният: към 31.12.2022 г. – 0,0000; към 31.12.2023 г. – 0,0000; към 31.12.2024 г. – - 0,9919.

Според заключението коефициентът за финансова автономност на дружеството към 31.12.2024 г. е под референтите стойности, което сочи на декапитализиран собствен капитал.

При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието – молителят не реализира приходи от търговската си дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да я осъществява. Тези факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.

Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че на дружеството била извършена ревизия, в хода на която било установено, че през 2016 г. „ТМН“ ЕООД е извършило продажба на акции по договор от 2

17.08.2016 г. на „Емко“ ЕООД, на всичките си собствени акции от капитала на „Дунарит“ АД, чиято пазарна стойност е определена на 83 674 587,00 лева, като е констатирана отклонение от данъчна задължение за корпоративен данък в размер на 7 307 804,88 лева.

С влязло в сила на 06.06.2024 г. решение № 3995/16.06.2023 г. по дело № 6492/2020 г. на Административен съд – София – град е отхвърлена жалбата на „ТМН“ ЕООД срещу Ревизионен акт Р-2222149002876-091-002/14.01.2020 г., в частта, в която са установени задължения за корпоративен данък в размер на 7 658 044,46 лева главница и лихва в размер на 2 167 825,44 лева за периода 01.01.2016 – 31.12.2016 г.

В настоящия случай не са налице други неизпълнени задължения на длъжника и доколкото дружеството молител не е осъществявало търговска дейност дълъг период преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, то рязкото влошаване на икономическото му състояние изцяло е свързано с факта на влизане в сила на ревизионния акт. В случая следва да се има предвид, че ревизионният акт е съставен в хипотезата на липса на декларирано задължение от данъчно задълженото лице и макар дължимостта на данъка да се отнася към момента на данъчното събитие, настъпило през 2016 г., то отрицателният ефект на това задължения към икономическото състояние на дружеството е настъпил едва към момента, в който то е окончателно установено – с влизане в сила на ревизинионния акт /в този смисъл Определение № 9 от 06.01.2022 г. по т. д. № 2390/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Ето защо съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде свързана с този факт.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.

В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от справката за открити банкови сметки. Ето защо съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ТМН“ ООД, ЕИК: 202469347.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 06.06.2024 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „ТМН“ ООД, ЕИК: 202469347.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху 3 имуществото на „ТМН“ ООД, ЕИК: 202469347.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „ТМН“ ООД, ЕИК: 202469347.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ТМН“ ООД, ЕИК: 202469347.

СПИРА производството по т.д. № 1150/2025 г. по описа на СГС, ТО, 26 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632, ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.

УКАЗВА на длъжника „ТМН“ ООД, ЕИК: 202469347 в едномесечен срок от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6 ТЗ, както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото доказателства за изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.

ОСЪЖДА „ТМН“ ООД, ЕИК: 202469347 да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4