Решение № 389 от 14.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500281 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12 от 20.01.2025 г. по гр. д. № 325/2023 г. по описа на РС – Своге е осъдена Община Своге да заплати на Г. П. А. следните суми: сумата от 265.07 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение на увреждания, причинени при настъпил на 24.08.2021 г. в с. Владо Тричков инцидент – ухапване от безстопанствено куче, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания, неудобства и уплаха, претърпени във връзка с увреждания, причинени при настъпил на 24.08.2021 г. в с.

Владо Тричков инцидент – ухапване от безстопанствено куче, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021 г. до окончателното плащане. С решението главните искове са отхвърлени за разликите до пълните им предявени размери, а именно: искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 265.07 лв. до пълния предявен размер от 401.72 лв.; искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв., предявен като частичен иск от цялата сума в размер на 9500 лв. С решението са присъдени и разноски на страните с оглед изхода на делото – в тежест на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на 1 ищцата адв. Р. И. за оказана безплатна адвокатска помощ по делото в размер на 986.88 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и са присъдени в полза на ищцата разноски по делото за държавна такса и за възнаграждение на вещи лица в общ размер от 668.45 лв. съразмерно с уважената част от исковете, а в тежест на ищцата са присъдени разноски в полза на ответника за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице в общ размер от 275.28 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в осъдителната част и в частта за присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по делото с оплаквания за неправилност в тази част, като се иска отмяната му в същата част и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло и на ответника се присъдят разноски за производството по делото в двете съдебни инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ищцата в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и са изложени доводи за правилност на решението в обжалваната част, като се иска потвърждаването му в същата.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част по следните съображения:

За да уважи исковете до посочените размери, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажирането на отговорността на ответника за причинените на ищцата вреди - доказано е, че ищцата е ухапана на посочените в исковата молба дата и място и при описаните в исковата молба обстоятелства от безстопанствено куче, в резултат на което е получила телесни увреждания, довели до претърпени от нея имуществени вреди, доказани по вид и частично по размер, както и неимуществени вреди, доказани по вид, характер и интензитет в съответния размер, поради което и с оглед бездействието на съответните длъжностни лица – служители на ответника, е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника в съответните размери за репариране на причинените на ищцата вреди.

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни, направени са въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото и на всички релевантни факти, като е постановено правилно и обосновано решение. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се добави следното с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания:

Неоснователно е оплакването, че решението е постановено по нередовна искова молба. Мястото на настъпване на инцидента е достатъчно конкретизирано от ищцата с оглед преценката на релевантните факти, а индивидуализация на глутницата кучета, част от която 2 се твърди, че е кучето, ухапало ищцата, както и индивидуализация на самото куче чрез посочване на порода, ръст, цвят, тегло и др. отличителни белези нито са релевантни за предмета на спора, нито може да се очакват такива от ищцата. Следва да се отбележи, че ищцата твърди, че кучето е безстопанствено. Ответникът излага доводи, че фактът, че кучето е безстопанствено, е положителен факт и съответно подлежи на доказване от ищцата, но тя не го е доказала. Всъщност фактът, че кучето е безстопанствено, е отрицателен, тъй като той означава, че кучето няма стопанин. В случай, че ответникът твърди обратния положителен факт - че кучето има стопанин, той е този, който следва да докаже твърдението си според правилата за разпределение на доказателствената тежест. Самият твърдян от ищцата факт, че кучето се е движело без надзор от стопанин по улицата, в случай на доказването му, е индиция, че кучето е безстопанствено. Този факт не е оспорен от ответника, същевременно по делото е установено надлежно със свидетелски показания, че кучето не е имало ушна марка и че се е движело свободно в района от известно време /от пролетта/ и е било агресивно. При така установеното в случай, че твърди, че кучето е имало стопанин, ответникът е този, който следва да обори ангажираните от ищцата доказателства и да докаже надлежно, че кучето всъщност е имало стопанин.

Не е налице и твърдяното във въззивната жалба несъответствие между фактите, установени със свидетелските показания на свидетелите А. и С.. В тази връзка изцяло основателно е изложеното в отговора на въззивната жалба. Показанията на свидетелите кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства и със заключенията на вещите лица, поради което семейната връзка на единия от свидетелите не е основание за дискредитиране на показанията му.

Действията на ответника по овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Своге /приемане на Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Своге за периода 2021 г. – 2025 г. и на Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучета и овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Своге/ са предприети след процесния инцидент, при това такива са предприети в други населени места на територията на Община Своге, не и в с. Владо Тричков, поради което е правилен и изводът на първоинстанционния съд за противоправно бездействие на съответните длъжностни лица при ответника. Следва да се отбележи, че без значение е дали е налице пълно бездействие на длъжностните лица при ответника чрез непредприемане на каквито и да било действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета или е налице предприемане на такива /вкл. и преди инцидента/, но същите са били недостатъчни и неефективни, поради което е било допуснато настъпването на процесния инцидент. В тази връзка следва да се отбележи, че изпълнението на задължението на ответника да предприема ефективни мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на цялата територия на общината не е обусловено от наличието или липсата на сигнали от граждани за разхождащи се свободно безстопанствени кучета и инциденти с тях. Безспорно такива сигнали биха улеснили работата на служителите на общината, но липсата им по никакъв начин не 3 освобождава ответника от възложените му по закон задължения.

Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно търпените от ищцата вреди, основани на заключенията по двете експертизи. Заключенията са допълнени и пояснени от вещите лица в о. с. з., същевременно кореспондират помежду си, а също и с останалите доказателства по делото, съответно няма основание да не бъдат кредитирани.

Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установява да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. По делото липсват каквито и да било данни за това. Същевременно тежестта на доказване на твърдяното съпричиняване е за страната, която навежда такова възражение, а именно ответникът.

С оглед изложеното не са налице допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, довели до неправилност на решението в обжалваната част.

Доводите на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. Р. И., не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите биха били предмет на разглеждане в производство по чл. 248 ГПК /в случай на постъпване от ответника на искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, основано на такова възражение, последвало произнасяне на първоинстанционния съд, с което искането е оставено без уважение и съответно обжалване на същото/, каквото в случая не е иницииарано.

Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

От страна на въззиваемата се претендират само разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител – адв. Р. И., за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивното производство по делото. Претендира се възнаграждение в размера на адвокатското възнаграждение, претендиран от страна на въззивника, а именно такова в размер на 800 лв. Настоящият въззивен състав намира, че възнаграждение в този размер е адекватно на извършената работа по осъществяване на защитата в настоящото производство, поради което в полза на адв. Р. И. следва да се присъди възнаграждение в размер на 800 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 от 20.01.2025 г. по гр. д. № 325/2023 г. по описа на РС – Своге в обжалваните части, а именно: в частта, в която Община Своге с БУЛСТАТ 000776502, със седалище: гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, представлявана от кмета Е. К. И., е осъдена да заплати на Г. П. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.

„Света Троица”, бл. 367А, ет. 9, ап. 32 следните суми: сумата от 265.07 лв. /двеста шестдесет 4 и пет лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение на увреждания, причинени при настъпил на 24.08.2021 г. в с. Владо Тричков инцидент – ухапване от безстопанствено куче, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания, неудобства и уплаха, претърпени във връзка с увреждания, причинени при настъпил на 24.08.2021 г. в с. Владо Тричков инцидент – ухапване от безстопанствено куче, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021 г. до окончателното плащане; в частта, в която Община Своге с БУЛСТАТ 000776502, със седалище: гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, представлявана от кмета Е. К. И., е осъдена да заплати на адв. Р. Х. И. с личен номер 1700606410, адрес: гр. София, ул. „Тарас Шевченко” № 20, ап. 50 сумата от 986.88 лв. /деветстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на Г.