Решение № 65 от 12.04.2023, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 44/2023
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 12.04.2023
- В сила
- 05.05.2023
- Състав
- Тодор Иванов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. Търговище, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200044 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. А. от гр.Попово чрез пълномощник адв.Х. против НП № 22-1292-002819 от 18.11.2022 г. издадено от ВПД началник група в ОДМВР Търговище сектор пътна полиция Търговище.
Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощника си, като с писмени бележки претендира присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител на наказващият орган оспорва жалбата.
Пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
На 24.09.2022 г. в 02:39 ч. на ул.”Паисий“ до денонощен магазин „Греко“ полицейски патрул в състав полицейските служители св.Н. С. и Д. Д.
1 спрял за проверка управляваният от жалбоподателят собствен лек автомобил „АУДИ А 3“ с рег.№ Т****АМ. Проверката установила, че автомобила е с прекратена регистрация по служебен ред на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП от 22.09.2022 г. За установеното на жалбоподателят бил съставен АУАН № GA№759143/24.09.2022 г. С мотивирана резолюция № 22-1292М000122/26.09.2022 г. ВПД началник група в ОДМВР - Търговище прекратил административнонаказателното производство по АУАН, поради образуване на ЗМ № 696/24.09.2022 г. по описа на РУ – Търговище за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.09.2022 г. прокурор от РП – Търговище прекратил наказателното производство по БП № 696/2022 г. по описа на РУ Търговище, поради липса на престъпление, като материалите по делото били изпратени на сектор ПП при ОДМВР Търговище. На основание постановлението за прекратяване на наказателното производство, на 18.11.2022 г. ВПД началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище издал процесното наказателно постановление под № 221292-002819 с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 200лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Постановил и отнемането на 10 контролни точки.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Видно от справката за нарушител, жалбоподателя има регистрирани предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Видно от приложените Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР и Заповед № 363з-195/25.02.2016 г. процесните АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.
Съгласно справката от централна база КАТ, процесният лек автомобил към 24.09.2022 г. е собственост на жалбоподателя. Също от тази справка се установява, че от 22.09.2022 г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена. До жалбоподателя било изпратено уведомление за прекратяването на регистрацията на автомобила рег.№ 36300024656/27.09.2022 г. Приложено е известие за доставяне съгласно което 2 ведомлението е върнато като непотърсено от получателя.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установено, че на процесната дата, място и час жалбоподателя управлявал собственият си лек автомобил посочен по-горе, който не е бил регистриран по надлежният ред, тъй-като е бил със служебно прекратена регистрация.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП :“Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство…“. Следователно последващите действия по служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР, следва да бъдат сведени до знанието на собственика му. В случая е изпратено такова уведомление, но същото не е получено от жалбоподателя. Предвид на това се явява недоказан субективният елемент от състава на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Същият не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация. Следователно липсва вина за извършване на нарушението. Жалбоподателят следва да е съзнавал, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация и въпреки това да е предприел управление на автомобила с ясното съзнание, че извършва нарушение. Липсата на застраховка „гражданска отговорност“ не води до автоматичният извод, че регистрацията на автомобила е прекратена.
Вината не следва да се предполага, а следва да бъде доказана по безспорен и несъмнен начин. В този смисъл Тълкувателно постановлениие № 2/05.04.2023 г. на ВАС и ВКС.
Предвид горното се налага извода, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно поради нарушение на материалният закон и като такова следва да бъде отменено.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 400 лева - платено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 25.01.2023 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. В тези случаи договорът за правна защита има значението на разписка за реално направените разходи за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
3
63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.
Съгласно чл. 143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски.
Доколкото от страна на АНОрган е направено евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 при интерес в размер на до 1000 лева - в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, което означава, че договореното възнаграждение е на законовия минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ОДМВР – Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1292-002819 от 18.11.2022 г. на ВПД Началник група в ОДМВР – Търговище, сектор пътна полиция Търговище с което на А. М. А. с ЕГН ********** от гр.Попово, ул.*****, на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени следните наказания :
4
„глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище ДА ЗАПЛАТИ на А. М. А. с ЕГН ********** от гр.Попово, ул.*****сумата от 400 лв. представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5