Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 327 от 17.11.2022, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 299/2022
Вид
Решение № 327
Подписан
17.11.2022
В сила
08.12.2022
Състав
Атанас Кобуров

Цитирани разпоредби

  • чл.115 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. П., 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230100299 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Т. М., ЕГН: ********** от с.С., общ.П., с адрес за призоваване гр.П., ул.“К.“ № 16, чрез адв.Г. Б., подадена против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление гр.С., район Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 159, бл.Бенч Марк Бизнес център, представлявано от Карел Крал, Димчо Станев Станев и Христо Борисов Бабев.

Ищецът е предявил отрицателен установителен иск, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. Т. М., с ЕГН: ********** не дължи сумите по изпълнителен лист № 713 от 11.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 708 по описа за 2010 г. на Районен съд град П., с който е осъден ЕТ “Н.Т.-сухото дере“, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление с.С., общ.П., обл.Б., със законен представител - Н. Т. М., с ЕГН: **********, да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление - гр.С., район „Средец“, ул.“Г.С.Раковски“ № 140, представлявано от Кремена Стоянова Стоянова, ЕГН: ********** и Розелина Димитрова Костова, ЕГН: **********, чрез пълномощника им Адвокатско съдружие „С.“, представлявано от Р.Д., ЕГН:

********** и И.С., ЕГН: **********, рег. на основание чл.52 от ЗА с протокол от 09.06.2009 год., БУЛСТАТ ****, със съдебен адрес гр.С. 1147, бул.“В.“ № 70, ет.2, ап.8, тел.

***, сумата от 294,55 лева /двеста деветдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща парично задължение за ползвана ел.енергия за периода от 24.06.2009 г. до 25.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2010 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане, сумата от 1

14,17 лева /четиринадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща лихва за периода от 24.10.2009 г. до 09.04.2010 г., както и сумата от 25 лева /двадесет и пет/, представляваща държавна такса по делото и сумата от 78 лева /седемдесет и осем/, представляващо адвокатско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД.

След изпълнение на дадените от съда указания, е прието, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок процесуалният представител на ответната страна е депозирал отговор.

При наведено в отговора становище от ответната страна за частична недопустимост на исковата претенция, поради доброволно плащане от страна на ищеца, чрез банков превод на сума в размер на 412,00 лева по сметка на дружеството на 12.04.2011 г., с която сума са разплатени: част от присъдената главница - 214,00 лв., както и всички присъдени разноски 103,00 лв., съдът с Определение № 254/20.04.2022 г. е прекратил производството в частта, касаеща исковата претенция в размер надвишаващ 94,72 лв. /деветдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/, от които 80,55 лв. - главница и 14,17 лв. - мораторна лихва, начислена за периода 24.10.2009 г. – 09.04.2010 г., като недопустимо, поради липса на правен интерес. Същото е потвърдено с Определение № 655/26.06.2022 г. по въззивно гр. д.

№ 440/2022 г. по описа на ОС – Б..

В тази връзка е прието, че съдът е сезиран да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. Т. М., с ЕГН: ********** не дължи сумите по изпълнителен лист № 713 от 11.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 708 по описа за 2010 г. на Районен съд град П., с който е осъден ЕТ “Н.Т.-сухото дере“, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление с.С., общ.П., обл.Б., със законен представител - Н. Т. М., с ЕГН: **********, да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление - гр.С., район „Средец“, ул.“Г.С.Раковски“ № 140, представлявано от Кремена Стоянова Стоянова, ЕГН: ********** и Розелина Димитрова Костова, ЕГН: **********, чрез пълномощника им Адвокатско съдружие „С.“, представлявано от Р.Д., ЕГН: ********** и И.С., ЕГН: **********, рег. на основание чл.52 от ЗА с протокол от 09.06.2009 год., БУЛСТАТ ****, със съдебен адрес гр.С. 1147, бул.“В.“ № 70, ет.2, ап.8, тел. ***, сумата от 80,55 лева /осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща непогасената част от парично задължение за ползвана ел.енергия за периода от 24.06.2009 г. до 25.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2010 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане, и сумата от 14,17 лева /четиринадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща лихва за периода от 24.10.2009 г. до 09.04.2010 г., поради изтекла погасителна давност на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от упълномощен защитник адв.Б., който поддържа доводите, заявени с исковата молба, обосноваващи допустимостта и основателността на претенцията. Пледира за уважаване на предявените искове.

За ответната страна в хода на производството се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба.

2

В хода на съдебното производство съдът е изискал изпълнително дело № 1230/2021 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски, като същото е приобщено към доказателствения материал по делото.

Като доказателства по делото са приети и приложените към исковата молба и писмения отговор документи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

По делото е приложена покана за доброволно изпълнение от 24.01.2022 г. до ищеца М. по ИД № 1230/2021 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски.

От приетия изпълнителен лист от 15.02.2012 г., издаден въз основа на Заповед № 713 от 11.05.2010 г. по Ч.Гр.д.№ 708/2010 г. по описа на РС-П., се установява, че ЕТ“Н.Т. – сухото дере“ е осъдено да заплати на кредитора „ЧЕЗ Електро България“АД, сумата от 294,55 лева, парично задължение за ползвана ел.енергия за периода от 24.06.2009 г. до 25.09.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.05.2010 г. до изплащането й, сумата от 14,17 лева, лихва за периода от 24.10.2009 г. до 09.04.2010 г., както и 25 лева, представляваща държавна такса по делото и 78 лева адвокатско възнаграждение.

Приета като доказателство по делото е и справка за движения и сметки за периода от 12.04.2011 г. до 12.04.2011 г. на „ЧЕЗ Електро България“АД, от която се установява, че по сметката на ответното дружество на 12.04.2011г. от ЕТ“Н. Т.-сухото дере“ е постъпила сума в размер на 412 лева.

Представено е и счетоводно извлечение от клиентската сметка на ЕТ“Н. Т.-сухото дере“, от която се установява, че съществува неплатен остатък по фактура в размер на 80,55 лева и лихва в размер на 14,17 лева за периода от 24.10.2009 г. до 09.04.2010 г.

От приобщеното изпълнително дело № 1230/2021 г.по описа на ЧСИ Александър Цанковски се установява, с молба вх.№ 17225/14.12.2021 г. от „ЧЕЗ Електро България“АД се прави искане да бъде образувано изпълнително дело срещу ЕТ“Н.Т.-сухото дере“ за оставащо задължение в размер на 80,55 лева главница, ведно с дължимата законна лихва и 14,17 лева лихва за забава.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени и два броя изпълнителни листя – ИЛ от 15.02.2012 г. издаден въз основа на Заповед № 713 от 11.05.2010 г. по Ч.Гр.д.№ 708/2010 г. и ИЛ от 14.02.2012 г. издаден въз основа на Решение № 33 от 02.02.2011 г. по Гр.д.№ 1036/2010 г. и двете по описа на РС-П..

По изпълнителното дело са извършвани справки по искане на взискателя.

С молба вх.№ 03466/14.03.2022 г. до ЧСИ Цанковски, длъжникът Н. М. прави възражение за недължимост на претендираните суми поради изтекла давност с оглед на което моли образуваното изпълнително дело да бъде прекратено.

В кориците на изпълнителното дело се съдържа и Запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение на Н. М. изпратено до фирма „Неро систем“ЕООД, но същото е върнато в цялост с отбелязване, че фирмата и управителя му са в гр.С..

Въз основа на така приетото от фактическа страна, първостепенната инстанция излага следните правни съждения:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен. В тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника - взискател по изп. дело е да установи, че са налице 3 предпоставките на чл.115 и чл.116 ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

Спорен между страните е въпросът дали процесното вземане и предмет на образуваното изпълнително производство е погасено по давност.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 80,55 лева /осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща непогасената част от парично задължение за ползвана ел.енергия за периода от 24.06.2009 г. до 25.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2010 г.

/датата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане, и сумата от 14,17 лева /четиринадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща лихва за периода от 24.10.2009 г. до 09.04.2010 г., по изпълнителен лист от от 15.02.2012 г. издаден въз основа на Заповед № 713 от 11.05.2010 г. по Ч.Гр.д.№ 708/2010 г. , за събирането на които е образувано изп. дело № 1230/2021 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски с рег. № 701 в КЧСИ.

Искът с правно основание чл.439, ал.1 ГПК във вр. чл.124 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на решението по отношение на вземането, визирано в издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При така очертания предмет на делото страните по него трябва да са длъжник и взискател.

Безспорно е, че ищеца е длъжник, а ответникът - взискател за сумите по влязлата в сила Заповед за изпълнение по Ч.Гр.д.№ 708/2010 г. по описа на РС-П., след влизане в сила на Решението постановено по Гр.д.№ 1036/2010 г. по описа на РС-П.. Длъжникът се позовава само на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производство, по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна давност, на който факт не могат да се позоват в изпълнителното производство. Тези обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца и допустимостта на иска.

Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време с начален и краен момент. Общите правила за началния момент са уредени в чл.114 ЗЗД. Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск. С разпоредбата на чл.115 ЗЗД са уредени хипотези, при които носителят на правото не може да го упражни. В тези случаи се приема, че давностният срок спира да тече. Съгласно чл.115, б“ж“ ЗЗД давностният срок спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането. С предявяването на иска спира течението на давностния срок и това състояние продължава до приключване на делото, но само в случай, че искът бъде уважен по аргумент на чл.116, б“б“ ЗЗД.