Решение № 2284 от 08.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2284 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯ. Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110141728 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите. Първоинстанционното производство се развИ. за втори път след обезсилването на предходното първоинстанционно решение от почитаемия III – В въззивен състав на Софийския градски съд с решение № 262447, постановено на 21.

07. 2022 г. по в. гр. дело № 11301 по описа му за 2020 г. С мотивите към това решение са дадени задължителни указания за произнасяне по предявените искове и предмета на делото, което произнасяне следва да включва правната квалификация на исковете и индивидуализиране на топлоснабдения имот. Въззивният съд изрично е указал, че първоинстанционното производство следва да продължи от етапа на изготвянето на доклада по делото насетне. Следователно осъществените преди този етап процесуални действия на страните и предходния състав на първоинстанционния съд запазват валидността си.

Първостепенният съд е сезиран с искова молба на „..“ ЕАД с ЕИК .., адрес ..

(ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Полина Николова. Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 135, находящ се в град София, ж. к. „.., с аб. номер .. Поддържа, че ответницата е използвала доставената топлинна енергия през периода 01. 02. 2013 г. – 30. 04. 2015 г., но не я заплатила. Заявява, че е поканил ответницата да заплати доброволно свързаните с доставянето на топлинната енергия суми, но тя не го е направила. Излага доводи за наличието на облигационно отношение и за извършването на услугата дялово разпределение от третото лице помагач. Позовава се на общи условия. Иска от Софийския районен съд да признае за установено, че ответницата му дължи сума за използвана топлинна енергия в размер на 1 619 лева и 45 стотинки ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение – 27. 10. 2015 г. – до окончателното изплащане и сума за законна лихва за забава в размер на 123 лева и 44 стотинки през периода 31. 03. 2013 г. – 19. 10. 2015 г.

Претендира разноски. Не е постъпил отговор на исковата молба.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Я. М. М., ЕГН **********, адрес .., макар и съдът да й е назначил особен представител. С писмено становище за разглеждането на делото ответницата оспорва предявените искове и моли докладът да бъде допълнен с възражение за изтекла погасителна давност за периода м. 02. 2013 г. – м. 04. 2015 г.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ..

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, придружена е с документ за довнесена държавна такса в необходимия размер, съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение и отговаря на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК два кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.

150, ал. 1 ЗЕ, съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на първия от тях в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване валидното възникване на облигационно отношение с ответницата, по силата на което през периода 01. 02. 2013 г. – 30. 04. 2015 г. реално й е доставил топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. 135, находящ се в .., аб. номер . на стойност 1 619 лева и 45 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на задължението. По отношение на втория иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е поставил ответницата в забава, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или на вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия. В разглеждания случай от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот първоначално е бил общинска собственост. Кметът на Столичната община – район „Младост“ на 14. 10. 2004 г. издал заповед, с която настанил ответницата и малолетната й дъщеря в процесния недвижими имот. Въз основа на настанителната заповед и на основание чл. 15, ал. 5 от Закона за общинската собственост (в приложимата му редакция от 2000 г.) Столичната община сключила с ответницата два последователни договора за наемането му, първият от които със срок на действие 21.

10. 2004 г. – 21. 10. 2007 г., а вторият, сключен на 15. 12. 2005 г. бил безсрочен (л. 88 – 92 от второто дело на районния съд). Ответницата поела задължението към Столичната община да заплаща отоплението/консумативните разноски на наетия имот (т. 3. 5. от първия договор, съответно т. 5. 3. от втория). Във връзка с изпълнението на задълженията си по договорите за наем ответницата подала заявление-декларация за открИ.нето на индивидуална партида на 20. 10. 2004 г. (л. 14 от първоначалното дело на районния съд). Макар и да е приложена само първата страница от заявлениетодекларация, настоящият съдебен състав приема, че преценено в съвкупност с 2 представените по делото договори за наем тези доказателства водят до единствения възможен извод, че ответницата е изявила волята да встъпи в облигационно отношение с топлопреносното предприятие при условията на пряко договаряне. Няма данни в кой момент безсрочният договор за наем е бил прекратен, но е представен договор за покупко-продажбата на процесния имот от 26. 01. 2016 г. (л. 93 от второто дело на районния съд). От него се установява, че ответницата е придобила към момента на сключването на договора правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Обикновената писмена форма за валидност на договора с общината е достатъчна и е била спазена. Понеже няма данни за друго, съдът трябва да приеме, че за периода 20.

10. 2004 г. – 26. 01. 2016 г. ответницата е била наемател на процесния топлоснабден имот и е била в пряко договорно отношение за доставянето на топлинна енергия спрямо него с топлопреносното предприятие (ищеца). Това се потвърждава и от писмото от Столичната община на л. 13 от първоначалното дело на районния съд. От 26. 01. 2016 г. насетне безсрочният договор за наем следва да се приеме, че се е прекратил по право поради придобИ.нето на собствеността от досегашния наемател.

Затова от този момент ответницата вече е била в същото облигационно отношение с топлопреносното предприятие, но на ново основание – по силата на закона въз основа на придобитото право на собственост съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В обобщение, през процесния период 01. 02. 2013 г. – 30. 04. 2015 г. следва да се приеме за установено, че се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното от ищеца валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия на ответницата спрямо процесния топлоснабден имот в качеството й на негов облигационен ползувател и въз основа на индивидуално пряко договаряне с ищеца.

Във връзка с доказването на количеството и стойността на реално доставената спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия по искане на ищеца съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Съобразно експертното заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и професионално издържано, процесният недвижим имот се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена чрез абонатна станция до топлопреносната мрежа. През време на процесния период в топлоснабдения имот е било монтирано отоплително тяло, оборудвано със средство за търговско измерване, което е било редовно отчитано; имало е и второ отоплително тяло от типа „щранг-лира“, което е било без възможност за монтиране на измервателен уред (поради което спрямо него е налице служебно начисляване на топлинна енергия, което по изчисленията на вещото лице е правилно).

Вещото лице намира, че третото лице помагач освен това вярно е изчислило отдадената от сградната инсталация топлинна енергия съобразно съответната формула.

Що се отнася до топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, вещото лице е установило, че в имота е имало съответно средство за търговско измерване („водомер“), което е било редовно отчитано. Технологичните разходи са били приспадани. Изчислената стойност от третото лице помагач на така установената топлинна енергия е вярна. Така съгласно експертното заключение по съдебнотехническата експертиза общата стойност на топлинната енергия, която е била доставена спрямо процесния топлоснабден имот през време на процесния период, възлиза на 1 545 лева и 62 стотинки (от които 210 лева и 80 стотинки топлинна енергия за отопляване на имота; 550 лева и 34 стотинки топлинна енергия, отдадена на имота от сградната инсталация; и 784 лева и 47 стотинки топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на имота).

При това положение ищецът доказва частично реалното доставяне на топлинна 3 енергия през процесния период. Що се отнася до настъпването на изискуемостта на задълженията за заплащането на стойността на топлинната енергия, предвид процесния период приложение намират общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „..“ АД на потребители от град София от 2008 г., както и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „..“ АД на потребители от град София от 2014 г. Според първите купувачът на топлинна енергия за битови нужди трябва да заплаща месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, а дължимата сума за изравнителната сметка – в 30-дневен срок от издаването на съобщението за нея (чл. 33, ал. 1 и ал. 2).

При това положение още преди момента на предявяването на иска срокът за заплащането на възникналите при действието на първите общи условия месечни задължения е бил настъпил и те са били станали изискуеми. Резултатът „за доплащане“ в размер на 142 лева и 30 стотинки за отчетния период обаче е възникнал при действието на общи условия от 2014 г., в сила от (въпросните общи условия са в сила от март 2014 г., а точната дата на издаването на съобщението за резултата „за доплащане“ е 31. 07. 2014 г. – л. 21 от първоначалното дело на районния съд). При действието на общите условия от 2014 г. за остатъка от процесния период нещата стоят коренно различно. Според тях месечните дължими суми, както и резултатът след дяловото изравняване стават изискуеми в 30-дневен срок от датата на публикуването на съответните фактури на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По този начин в тези общи условия е била уговорена своеобразна покана за плащане. Във връзка с това съдът даде нарочни указания на ищеца, че не сочи доказателства за публикуването на фактурите на интернет страницата си. Съобразявайки дадените от съда указания ищецът представи констативни протоколи, които бяха приобщени към доказателствените материали по делото (л. 30 – 48 от второто дело на районния съд).

При внимателен преглед обаче е видно, че тези констативни протоколи установяват публикуването на фактури по отношение на топлоснабдени имоти, различни от процесния. Затова и според настоящия съдебен състав ищецът не доказва настъпването на изискуемостта на задълженията преди предявяването на иска (действие, равносилно на отправянето на поканата по общите условия, доколкото съответните фактури са приложени към исковата молба). В обобщение, изискуемостта на задълженията на ответницата за заплащане на реално доставената топлинна енергия е настъпила, макар и в различни моменти.