Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 18.03.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Търговско дело 328/2021
Вид
Решение № 37
Подписан
18.03.2026
Състав
Силвия Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Русе, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20214500900328 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ.

Ищецът К. М. К., ЕГН **********, от гр.Русе, в качеството на съдружник в „КОМФМЕЛ-КОНСУЛТИНГ“ООД, ЕИК 827186455, е подал искова молба против дружеството, чрез пълномощник адвокат Б. Д., с която твърди, че с решение от 17.08.2021г., взето на проведено ОС на съдружниците на „КОФМЕЛ-КОНСУЛТИНГ"ООД на 17.08.2021г., бил изключен като съдружник и прекратено членството му в дружеството. Твърди, че притежава от капитала на дружеството 1209 дяла по 10 л ева, представляващи 20.15% от капитала. След вземане на решението за изключването му, по т.1 от дневния ред на ОС, бил отстранен от събранието и не присъствал на последващите решения, едно от които било уреждане на имуществените отношения с напусналия съдружник К. К.. В предвидения от закона срок, с иск по чл. 74 ТЗ оспорил решенията на ОСС на „Комфмел – Консултинг“ ООД, взети на 17.08.2021г. с протокол от извънредно заседание на общо събрание на съдружниците от същата дата, по който е образувано т.д.№249/2021 г. по описа на ОС - Русе. Въпреки оспорването на решенията на ОСС, вкл. това за изключването му като съдружник, това решение влиза в сила от датата на 1 вземането му и от тази дата за дружеството възниква задължението да бъдат уредени имуществените последици, съгласно чл. 125, ал.3 ТЗ, като съдружникът, прекратил участието си получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл. 127 Т3.

До момента дружеството не му е изплатило паричната равностойност на притежаваните от него дружествени дялове. На 16.11.2021г. чрез ЧСИ В. Н. му било връчено от управителя на дружеството М. А. изявление за прихващане, с което бил уведомен, че притежаваните от него дялове 20.15% се равняват на 131579.50 лева. Посочено било, че от така определената /по неясни критерии и начин/ сума, дружеството прихваща сумата в размер на 117526.51 лева - за причинени на дружеството вреди от негови действия в качеството му на съдружник, като след прихващането дължимата м у от дружеството сума е определена в размер на 7474.03 лв. Оспорва така определения размер на паричната равностойност на притежаваните от него дружествени дялове, както и искането за прихващане. Не оспорва факта, че с взетото решение от ОС за изключването му, считано от 17.08.2021г. членството м у в дружеството се прекратява автоматично, но уреждането на имуществените последици от прекратяването няма как да стане автоматично, а изисква действия от страна на дружеството - изготвяне на съответния счетоводен баланс и заплащане на дължимата сума. В случай, че се претендират вреди от страна на дружеството, причинени от негови виновни действия, размера на тези вреди трябва да бъде установен с допустимите от закона средства-ревизия, с резултатите от която следва да бъде запознат. В конкретния случай, няма изготвен баланс или поне такъв не му е представен, няма и проведена и приключила с акт ревизия за установяване на размера на твърдените вреди. Твърди, че ответното дружество не е изготвило и не му е представило счетоводен баланс към 30.08.2021г., в съответствие с изискванията на закона. Определената от дружеството сума за уреждане на имуществените отношения с него не отразява вярно действителното финансово положение на дружеството към този момент, което довело до значително намаляване равностойността на дружествения му дял. Позовава се на съдебна практика относно начина на изчисляване равностойността на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник /Решение № 10 от 10.09.2012 г. по т. д. № 502/2010 г., ІІ т. о.; решение № 64 от 9.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., 11 т. о., Решение № 100 от 2

7.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г., 1 т.о.,; Решение № 466 от 30.06.2008 г. по т. д. № 112/2008 г., ІІ т.о./. Твърди, че в случая, при правилно определяне и изготвяне на междинен баланс на дружеството към датата на изключването му, паричната равностойност на притежаваните от него 20.15 % дружествени дяла е 700 000 лева и това е размерът на дружествения дял, който той следва да получи при прекратяване участието си в ответното дружество. Предявява иск за сумата 70000лв., частично от 700000 лв., като предявява и претенция по чл. 86, ал.1 33Д за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружеството „КОФМЕЛКОНСУЛТИНГ" ООД, да му заплати сумата 70000 лева, частично от 700000 лева, равняваща се на паричната равностойност на размерът на притежаваните от него дружествени дяла 1209 дяла по 10 лв., представляващи 20.15 % от капитала на дружеството, поради прекратяване на членството му в дружеството. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответното дружество "КОМФМЕЛ-КОНСУЛТИНГ" ООД е подало отговор на исковата молба, с който не оспорва, че ищецът е бивш съдружник в дружеството, че е било с капитал 60000 лв., разделени на 6000 дяла по 10 лв. всеки, че ищецът е притежавал 1209 дяла от капитала, представляващи 20,15 %, както и че с решение на ОС от 17.08.2021 г. същият е изключен на основание чл. 126, ал.3, т.3 T3. Не оспорва легитимацията на ищеца, счита, че искът е допустим, но е неоснователен. Твърди, че критериите и начина на изчисляване на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник са уредени в закона - чл. 125, ал.3 ТЗ, в дружествения договор - чл. 18, ал.3 и ал.4, както и от решението на ОСС от 17.08.2021г.- т.2. Твърди, че дружеството е изготвило счетоводен баланс към края на месец август 2021г. , в него е взета стойността на чистите активи, без да се добавят или изваждат текущия финансов резултат, резервите и собствения капитал. Стойността на чистия актив е 823 хил. лв. От тази стойност са извадени само задълженията на дружеството, които са в размер 170 хил. лв. и резултатът е 635 хил. лв., които са база за определяне на дела на съдружника. Ищецът е притежавал 20,15 % от капитала, които се равняват на 131 579,50 лв. Съгласно данъчното законодателство, при изплащане на дял на напуснал съдружник платецът е длъжен да удържи данък при източника в размер 5%, които в случая се 3 равняват на 6 578,96 лв. и тази сума е удържана от дружеството и внесена в държавния бюджет с платежно нареждане от 15.11.2021г., а чистата сума за получаване от ищеца е останала 125 000,54 лв. Преди изплащането на дела на съдружника, е съобразено неговото задължение към дружеството, тъй като той е изключен поради действия, ощетили финансово дружеството. Ищецът е бил поканен да предложи срок за възстановяване на вредите, но не са предприети действия в тази насока. Извършената вътрешна проверка установила имуществени вреди в размер 117526,51лв., с което задължение на съдружника към дружеството е извършено прихващане от дължимото му плащане. Изявлението за прихващане е стигнало до ищеца на 15.11.2021г., факт, който не се оспорва. Изпратеното в отговор възражение на ищеца не поражда правен ефект, тъй като прихващането се извършва с получаване на изявлението от този, спрямо когото се прави и не се иска неговото съгласие.

Останалата за плащане сума в размер 7474,03 лв. е заплатена на ищеца с банков превод от 15.11.2021г. Изготвения счетоводен баланс е съставен според изискванията на закона и отразява точно състоянието на дружеството към посочената от закона дата - края на месец август 2021г. Оспорва ищцовата претенция за дял в размер 700 000 лв., като напълно неоснователна. Доколкото се спори за размера на сумата, с която е извършено прихващане от страна на дружеството, прави възражение за съдебно прихващане. Твърди, че вредите, нанесени от ищеца на дружеството, са резултат от добре изградена система за „усвояване“ на парични средства от дружеството. За системата са спомогнали: позицията на ищеца в дружеството - син на основния собственик и управител и негов пълномощник; позицията на съпругата на ищеца - като счетоводител и касиер на дружеството; наличието на собствено дружество, което да влиза в договорни отношения с бащиното; работата с една и съща счетоводна компания, обслужваща двете дружества, при това и оперираща с електронните разплащания. Конкретно по вид и характер действията, чрез които е увредено дружеството, са: 1) сключването на договор между дружествотото и другото такова, представлявано от ищеца, в които е уговорено фиктивното предоставяне на услуги, но са получавани реални плащания за такива; 2) сключването на договор за наем на МПС отново с дружеството, на което ищецът е едноличен собственик и управител, по който фактически не е предоставяно МПС на дружеството; 3) използването на договорите по предходните точки, при предполагаемото знание, че подписите 4 на мястото на управителя М. К. не са поставени от него; 4) предоставянето на данните на дружеството за фактуриране на доставки и услуги, които дружеството не е получило действително, но парите за тях за получени от ищеца за плащане по тези фактури или пък ищецът е подписвал платежни нареждания за извършване на плащания от сметки на дружеството, като всички доставки и услуги са за нетипични за дейностите на дружеството разходи - напр. препарати за миялна машина (дружеството няма такава), огромно количество пишещи средства, очила за работа (не е ясно на кого са предоставени и за каква работа), сувенири, текстилни продукти от доставчик на спално бельо, серзиви за хранене и др. Всички горепосочени сделки са били формално валидни и документално оправдани, но т е не са били в интерес на дружеството, а умишлено са сключвани като неизгодни за него, но изгодни за представляваното от съдружника друго дружество, на което той е и едноличен собственик и това е типичен случай на т.нар. източване. И двата договора, ощетяващи

"КОМФМЕЛ-КОНСУЛТИНГ"

ООД и облагодетелстващи "КМК-КОНСУЛТ" ЕООД, са сключени от ищеца като представител на своето дружество, а за представляващ "КОМФМЕЛКОНСУЛТИНГ" ООД е посочен тогавашния управител М. К., но и на двата договора подписът на М. К. е подправен. Това е и една от причините, разбирайки за тези действия, М. К. да оттегли дадените пълномощни и въобще да изолира ищеца от дейността на дружеството. Кой е подправил подписа на управителя и дали ищецът наистина не е знаел за това обстоятелство е въпрос от друго правно естество. Факт е, че тези договори носят полза за "КМККОНСУЛТ" ЕООД, а това дава отговор на въпроca cui bonо? Поради изложеното счита исковата претенция за напълно неоснователна и претендира отхвърляне н а предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

Ищецът е подал в срок допълнителна искова молба. Сочи наличие на правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ, който поддържа, с оглед влязлото в сила на 07.02.2025г. решение по т.д.

№249/2021г. по описа на РОС, с което решението за изключването му като съдружник е стабилизирано. Твърди, че в мотивите на решение № 173/ 09.12.2022г. постановено пo в.т.д. 238/ 2022г. на ВТАС, с което е потвърдено решението пo т.д.№249/2021 г. на РОС, както и с Определение № 400 / 07.02.2025г., постановено пo т.д.№ 458/2023г. на I т.o. на BKC е прието, че 5 извършеното нарушение от съдружника К. М. К. се изразява само в сключване на договор от 29.12.2015г. за наем на лек автомобил марка БMB Х4, посочен като „товарен автомобил", по който дружеството е наело автомобила от „КМК Консулт" ЕООД. Макар мотивите на посочените съдебни актове да нямат задължителна cила за съда, то приетото в тях е от значение за направените с отговора по настоящото дело възражения и извършеното прихващане от ответното дружество с част oт паричната равностойност на дела на изключения съдружник К. М. К.. B тази връзка оспорва направеното oт ответника прихващане. B условията на евентуалност, ако с е приеме, че е доказан размера на вредата, произтекла от сключения договор от 29.12.2015г. за наем на лек автомобил марка БMB Х4, тo прихващането следва да бъде само до този размер. Ha следващо място, поддържа твърдението, че неправилно е определен размера на паричната равностойност на дяловете на ищеца. 3a ищеца е възникнало правото дa получи равностойността на своето дялово участие към края на месеца, в който е прекратено участието мy в дружеството — пo счетоводен баланс към 31.08.2021г. C платежно нареждане от 15.11.2021г. и след отправено изявление за прихващане със сумата от 117 526.51 лева — твърдени вреди причинени на дружеството от съдружника К.