Присъда № 183 от 16.06.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 3504 по описа на Варненски районен съд, ІІІ наказателен състав за 2025 година.

Производството по делото е образувано по постъпила в съда частна тъжба от АДЛ ЕГН: ********** и ДСЛ ЕГН: ********** и двамата от гр.Шумен, срещу АСН ЕГН ********** от гр.Варна за извършено от нея престъпления по чл. 182, ал. 2 от НК .

В частната тъжба се твърди, че на 21.07.2025 г. тъжителите трябвало да се видят с внука си Д Д.Л. в гр.Варна ул. „Ген.Колев“ № 16А, ет.1, ап.6, но когато отишли на адреса на подсъдимата Найденова, никой не излязъл. Твърди се, че тъжителите звънели по телефона и изпратили съобщение по „вайбър“, потърсили и съдействие от полицейските органи, но въпреки положените усилия да видят внука си, не успели да осъществят контакт с майката.

В съдебно заседание тъжителите АДЛ и ДСЛ се явяват лично, а във фазата по същество заявяват, че иска просто да си вижда внука Д.Д.Л. и подсъдимата АН да спазват режима на лични контакти, който е определил съда. Искат същата да бъде наказана по преценка на съда.

Във фазата на съдебните прения защитникът на подсъдимата АСН – адв. ПБ от АК-Варна, пледира за оправдателна присъда, като изразява становище, че деянието, за което подзащитната й е обвинена с частната тъжба е несъставомерно. Заявява, че от доказателствата по делото се е установило, че обвинението срещу подсъдимата не е съставомерно от обективна и субективна страна, тъй като тя е нямала задължение да предаде детето на тъжителите на посочената в ч.тъжба дата 21.07.2025г., а какво се е случило на 28.07.2025г. е ирелевантно, доколкото в тъжбата било посочено, че майката не е предала детето на 21.07.2025г.. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимата АСН дава обяснения в хода на съдебното следствие, в последната си дума желае да бъде призната за невиновна, тъй като според нея тъжителите не са разбрали правилно режима на личните контакти с детето.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Синът на тъжителите ДЛ и подс. АН живели на семейни начала. От съжителството им се родило дете – син Д /р.15.03.2019г./. Тъй като отношенията между двамата се влошили те се разделили, като детето останало да живее при подсъдимата. С решение № 923/09.08.2024г. по в.г.д. № 768/2024г. на ВОС бил определен режим на лични отношения на бабата и дядото по бащина линия – ч.т. АДЛ и ч.т.ДСЛ с детето Д Д.Л., на основание чл.128 от СК. Съобразно решението:“-Всеки път, когато месецът има пета събота от 19.00 часа в петък преди петата събота до 17.00 часа в неделя след петата събота.- Всяка четвърта седмица от месец юли на съответната година, с 1 преспиване от 09.00 часа в понеделник до 17.00 часа в петък.- За период на есенната ученическа ваканция от 19.00 часа на последния учебен ден до 17.00 часа на последния неучебен ден, като за периода до започване на училище от страна на детето Д Д.Л. контактите в присъствените /работните/ дни от есенната ученическа ваканция да се осъществяват на територията на гр.Варна.

При осъществяване на контактите детето Д Д.Л. да се взема от баба си и дядо си по бащина линия-АДЛ и ДСЛ, заедно или поотделно, от жилището на майката АСН и се връща след това пак там“.

След влизане на решението в сила частните тъжители решили да осъществят режима си на лични контакти с детето, като в един от случаите посетили дома на подсъдимата АН и майка на детето в гр.Варна, на 21.07.2025г. Преди това направили неуспешни опити да се свържат по телефона с нея, и изпращайки й съобщения по „вайбър“.Когато били на адреса потърсили съдействие чрез тел.112 и на место се озовали полицейските служители, свидетелите ГПВ и ВВА, на които представили съдебно решение, в което е определен режима на личните им контакти с детето.Подсъдимата не отговорила на обажданията, а полицейските служители установили, че същата не се намира на адреса.

На 01.09.2025 г. тъжителите, подали тъжба против подсъдимата АСН, по повод на която било образувано и настоящото НЧХД.

В хода на съдебното следствие беше изискана и съответно приобщена справка от Началника на І РУ при ОД на МВР Варна досежно това кои полицейски служители са обслужили сигнала.

Като писмено доказателство по делото е приет и представен от частните тъжители препис от Решение № 923/09.08.2024 г. постановено от ОС Варна по в.гр. д. № 768/2024 г., както и представен от защитата на подсъдимата препис от Решение № 329/24.03.2026 г. постановено от ОС Варна по в.гр. д. № 768/2024 г. по реда на чл.251 от ГПК.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите ГПВ, ВВА и ХВП, препис от Решение № 923/09.08.2024 г. постановено от ОС Варна по в.гр. д. № 768/2024 г., както и представен от защитата на подсъдимата препис о т Решение № 329/24.03.2026 г. постановено от ОС Варна по в.гр. д. № 768/2024 г. по реда на чл.251 от ГПК, справка от Началника на І РУ при ОД на МВР Варна, справки за съДст и др. писмени доказателства като в своята съвкупност така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

В обясненията си пред съда подс. АСН заявява, че на посочената в тъжбата дата не е била в дома си. Сочи че не била уведомена нито от тъжителите, че ще идват да вземат детето. Твърди, че тъжителите неправилно са броили седмицата, в която следва да вземат детето, според съдебното 2 решение.

Твърденията на подсъдимата, че тя не е била уведомена, че тъжителите ще идват да вземат детето на 21.07.2025 г. не се опровергават по никакъв начин от частното обвинение.

Като добросъвестни, достоверни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалите събрани писмени и гласни доказателства, съдът кредитира и показанията на свидетелите ГПВ, ВВА и ХВП.Първите двама са полицейски служители отзовавали се на адреса във връзка с подадения от тъжителите сигнал, а третият свидетел е близък на подсъдимата и е пряк очевидец на разговор на тъжителите с адвокат на подсъдимата при който им е било обяснено как да броят седмиците, според съдебното решение, с което им е определен режима на лични контакти с детето. Показанията на този свидетел са в пълен унисон както с обясненията на подс. АН така и с показанията на свидетелите ГПВ, ВВА.

Приобщените по делото писмени доказателства, които не се оспорват от страните, съдът кредитира като непротиворечиви по отношение на фактите подлежащи на доказване. Като кореспондиращи с установената фактическа обстановка съдът кредитира и справка от Началника на І РУ при ОД на МВР Варна.

След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна следното:

С частната тъжба на подсъдимата АСН е повдигнато обвинение за извършено от нея престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК за това, че на 21.07.2025г. в гр.Варна, като родител е осуетила изпълнението на съдебно Решение № 923/ 09.08.2024г. по в.гр.д. № 768/2024г. на Окръжен съд-Варна, относно лични контакти, а именно лични отношения на частните тъжители ДСЛ и АДЛ, двамата от гр.Шумен в качеството на баба и дядо по бащина линия на детето Д Д.Л..

Непосредствен обект на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК са обществените отношения, които осигуряват упражняването на родителски права или лични контакти между децата и родителите, уредени въз основа на закона с влязло в сила съдебно решение.

Съставът на това престъпление осигурява ефикасна наказателноправна защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание от една страна, а от друга страна обекта на защита са и правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител.

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е необхоД от обективна страна да бъде установено, че родител или друг 3 сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.

От обективна страна съставът на това престъпление изисква да е налице влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете като изпълнителното деяние може да бъде се осъществи в някоя от следните две алтернативно посочени в диспозицията на наказателноправната норма форми - неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение.

Неизпълнението на съдебно решение, като форма на изпълнителното деяние е формално престъпление. То може да се състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти.

Другата форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК - осуетяване на изпълнението, се осъществява чрез създаване на обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението и нейното осъществяване съставлява резултатно престъпление.

От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл – деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска това.

В конкретния случай безспорно по делото бе установено, че със съдебно решение № 923/09.08.2024г. по в.г.д. № 768/2024г. на ВОС бил определен режим на лични отношения на бабата и дядото по бащина линия – ч.т. АДЛ и ч.т.ДСЛ с детето Д Д.Л., на основание чл.128 от СК, както следва “Всеки път, когато месецът има пета събота от 19.00 часа в петък преди петата събота до 17.00 часа в неделя след петата събота.- Всяка четвърта седмица от месец юли на съответната година, с преспиване от 09.00 часа в понеделник до 17.00 часа в петък.- За период на есенната ученическа ваканция от 19.00 часа на последния учебен ден до 17.00 часа на последния неучебен ден, като за периода до започване на училище от страна на детето Д Д.Л. контактите в присъствените /работните/ дни от есенната ученическа ваканция да се осъществяват на територията на гр.Варна.

При осъществяване на контактите детето Д Д.Л. да се взема от баба си и дядо си по бащина линия-АДЛ и ДСЛ, заедно или поотделно, от жилището на майката АСН и се връща след това пак там“.

Установи се също така, че на инкриминираната в частната тъжба дата 21.07.2025 г. бабата и дядото, тъжителите по настоящото производство не са осъществили лични контакти с детето си- внукът им Д. От събраните по делото доказателства обаче не бе установено подсъдимата АСН да е осъществила една от формите на изпълнителното деяние визирано в нормата 4 на чл. 182, ал. 2 от НК .

На първо място от приобщеното по делото съдебно решение № 923/09.08.2024 г. по в.г.д. № 768/2024г. постановено от ОС-Варна, както и от последващо съдебно решение № 329/24.03.2026 г. постановено от ОС Варна по в.гр. д. № 768/2024 г. по реда на чл.251 от ГПК се установява, че датата на която тъжителите са отишли да вземат внука си (21.07.2025 г.) не съвпада с определения им режим на лични контакти с детето. Посочената дата е ден понеделник, първият ден от третата пълна седмица на месец юли, съдържаща седем календарни дни, като съобразно цитираните по-горе съдебни решения детето е следвало да бъде взето от майката първият ден през четвъртата пълна седмица на месец юли, съдържаща седем календарни дни, което е дата 28.07.2025г.

На следващо място в хода на съдебното следствие от страна на тъжителите върху, които лежи тежестта на доказване в наказателното производство от частен характер, не са ангажирани каквито и да било доказателства, същите да са уведомили майката упражняваща родителските права – подс. АН, че желаят да се видят с внука си на конкретната дата в понеделник 21.07.2025г.. Последното би могло да стане единствено при наличие на разбирателство за това между страните, данни за каквото по делото липсват.