Определение № 585 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. София, 25.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002902000 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на страните.

Ищците, А. И. Г., Д. С. Б. и Д. Е. А., обжалват решение № 213 от 12.11.2024 г. по гр. д. 227/2024 г. по описа на АС – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 53 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 611/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, поправено с решение № 191 от 29.05.2023 г. по същото дело, в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ от А. И. Г. за горницата над сумата 50 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Е. А. А.; от Д. С. Б. за горницата над сумата 56 000 лева до претендирания размер от 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за получените от нея телесни увреждания от ПТП, настъпило на 04.09.2018 г.; от Д. С. Б. за горницата над сумата 120 000 лева до претендирания размер от 160 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Е. А. А.; от Д. Е. А. за горницата над сумата 150 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Е. А. А., и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторите – ищци поддържат, че решението в тази част е неправилно предвид постановяването му при неправилно приложение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, и с оглед неговата необоснованост.

Сочат, че заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от Д. Б. е неоснователно, доколкото е пътувала в 1 автомобила без колан при изключението на чл. 137 а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, защото физическото й състояние не го е позволявало – имал е силни болки от бъбречна криза. На самостоятелно основание се поддържа липса на доказана връзка между непоставения колан и търпените вреди. Излагат, че въззивният съд не е определил дължимите обезщетения при спазване на застъпения с чл.

52 ЗЗД принцип на справедливост, включително не е съобразил релевантните и доказани обстоятелства относно търпените от ищците страдания. По тези доводи намират въззивното решение за неправилно в обжалваната от тях част и молят да бъде отменено и постановено друго, с което исковете им да бъдат уважени за пълните предявени размери. Претендират присъждането на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 ЗЗД, и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди?

2. Липсата на посочване и анализ, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо обезщетение в нарушение на задължителното ППВС № 4/68 г.?

3. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите като гаранция за това с отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/1968 г., гарантиращи правилното приложение на принципа за справедливост?

4. Игнорирането на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост? Непосочването и неотчитането на критериите – възраст на загиналия и на ищците; данните за личността на загиналия; обществено положение и реализация; съдържание на връзката в семейството, води ли до нарушА.не принципа на справедливост?

5. Необходимо ли е да се изложат мотиви, като се посочат критериите от значение за определяне на обезщетението и доказателствата, свързани с тези критерии, за обичайно определяните обезщетения за аналогични случаи и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон, или е достатъчно да се посочи, че е налице аналогична практика на ВКС?

6. Нарушен ли е материалният закон, когато съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя като един от критериите от съществено значение при определяне размера на обезщетението?

7. Въз основа на кои обективно установени факти следва да се 2 установяват „обществено-икономическите условия“ и „конкретната икономическа конюнктура“ и дали посочването на размерите на минималните работни заплати и средните работни заплати за страната към правнорелевантния момент запълва критерия за оценка на жизнения стандарт на обществото?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът, „Застрахователна компания Лев инс“ АД, оспорва касационните жалби на ищците, А. И. Г., Д. С.

Б. и Д. Е. А., като неоснователни. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбите. Излага доводи за правилност на решението в обжалваните от ищците части.

Ответникът, „Застрахователна компания Лев инс“ АД, обжалва решение № 213 от 12.11.2024 г. по гр. д. 227/2024 г. по описа на АС – Велико Търново в частта, с която след частична отмяна и потвърждА.не на решение № 53 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 611/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, поправено с решение № 191 от 29.05.2023 г. по същото дело, са уважени предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ от А. И. Г. за сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Е. А. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2021 г. до окончателното й изплащане; от Е. А. А. за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Е. А. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2021 г. до окончателното й изплащане; от Д. С. Б. за горницата над 25 000 лева до 56 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за получените от нея телесни увреждания от ПТП, настъпило на 04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2021 г. до окончателното й изплащане; от Д. С. Б. за горницата над 2 136, 83 лева до 3 634,48 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди (разходи за лечение и изследвания) от получените от нея телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2021 г. до окончателното й изплащане; от Д. С. Б. за сумата 120 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Е. А. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2021 г. до окончателното й изплащане; от Д. Е. А. за горницата над 20 000 лева до сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Е. А. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2021 г. до окончателното й изплащане, и от Д. Е. А. за сумата 35 423,08 лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до окончателното й изплащане, и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторът - ответник поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд неправилно е уважил предявените искове от А. И. Г. – баба, и Е. А. А. – сестра, на починалия Е. А., без да съобрази, че същите не притежА.т материална легитимация съобразно разясненията, дадени с ТР 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС, при липса на доказана изключителност 3 в близостта им, която да е различна от нормалната в отношенията между роднини, съобразно българските традиции. По предявените от Д. Б. искове за търпени от нея вреди в резултат на причинените й увреждания при пътния инцидент сочи, че по делото се доказва, че „епидуралния хематом вдясно“ не се намира в причинна връзка с процесното ПТП, поради което не следва да бъде взет предвид при определяне на дължимото й се обезщетение. Оспорва определения размер на обезщетението от 70 000 лева като прекомерен.

Поддържа, че правилно въззивният съд е признал съпричиняване на вредите от Д. Б. поради непоставянето на обезопасителен колан, но счита, че определеният размер на съпричиняването от 20 % не е съответен на конкретните факти по делото, съобразно които ако бе поставила колан, голямата част от уврежданията й биха били предотвратени, поради което намира, че съпричиняването е поне 50 %. Сочи като прекомерен и определения размер на обезщетение за търпените вреди от Д. Б. от загубата на Е. А., като изтъква, че са живеели на семейни начала около 4 години, който период счита за кратък за създА.не на здрави и трайни емоционални отношения. Поддържа, че определеният размер на обезщетение по претенцията на Д. А. – син на починалия, от 150 000 лева е прекомерен и не съответства на принципа за справедливост с оглед установените по делото факти, че не е живял постоянно с родителите си, не е отглеждан от баща си Е., бил е на възраст само 1 г. и 4 м., и предвид конкретните икономически условия през 2018 г. Сочи, че неправилно въззивният съд не е уважил поддържаното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Е. А., който е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което е допринесъл в значителна степен за претърпените увреждания.

Намира, че А. е допринесъл за настъпването на пътния инцидент и предвид управлението на автомобила в нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, чл. 21 ЗДвП и чл. 44 ЗДвП – не е осъществил контрол над автомобила, управлявал го е с превишена и несъобразена скорост, не е осигурил достатъчно странично отстояние при разминА.не и не е предприел действия по предотвратяване на пътния инцидент. По тези доводи моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени в тази им част. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Какви са предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 на Пленума на Върховния съд кръг на лицата с право на такова обезщетение?

2. В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя при прилагане на чл.

51, ал. 2 ЗЗД какви са критериите за определяне на процента съпричиняване на 4 вредоносния резултат от пострадалия при ПТП и как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за което искът би бил основателен, и как следва да бъде наложено намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата?

3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, включително и при доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?

С депозиран в срок писмен отговор ищците, Е. А. А., А. И. Г., Д. С. Б. и Д. Е. А., оспорват касационната жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД като неоснователна. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излагат доводи за правилност на решението в обжалваната от ответника част. Претендират присъждане на разноски по делото.