Решение № 1514 от 21.09.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1514/21.09.2021г., постановено по АНД № 2331/2021г. по описа на ПРС, IV н. с.

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Ж. Ш. /----/ - роден на ***г. в гр. В., живущ в ......, *, ** гражданин, ** образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 19.03.2021г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу обв. Ш. обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер, съответстващ на тежестта на деянието с оглед степента на неговата обществена опасност, с което би се постигнало поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на установения правен ред.

Защитниците на обв. Ш. - адв. С.Д. и адв. К.Е., по изложените от тях съображения, молят съда да признае подзащитния им за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение, като от страна на адв. Д. е направено алтернативно искане, а именно извършеното от страна на обвиняемия да бъде квалифицирано по чл.1 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.

Прави се искане и за това приобщените към делото веществени доказателства да бъдат върнати на обвиняемия.

Обв. Ш. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обв. Ж. Ш. /----/ е роден на ***г. В гр. В., живущ в ......, *, ** гражданин, ** образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.

На 19.03.2021г. около 09:15ч. св. И.Х., който работел като главен инспектор в Агенция „Митници“, с управлявания от него л. а. марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № *** се движел в посока от изток на запад към ул.

„Панагюрище“ в гр. Пловдив. По същото това време, на същата улица, но в противоположна посока – от запад на изток, обв. Ш. управлявал л. а.

„Мерцедес“ с рег. № ***. На улицата имало спрени автомобили, поради което и едновременното разминаване на автомобилите, управлявани от св. Х. и обв.

Ш., било трудно. Въпреки това обаче и двамата водачи продължили движението си, без никой от тях да изчака другия. Тъй като пространството, в посоката в която се движел св. Х., било свободно, а пред обв. Ш. имало спрени автомобили и последният пресветнал с фаровете си, свидетелят 1 решил, че обвиняемият му дава знак да се разминат и продължил движението си, което стеснило разстоянието между автомобилите при тяхното разминаване. Тогава обв. Ш. спрял, свалил стъклото на шофьорската врата на автомобила си и изрекъл обиди и псувни по отношение на св. Х., като го нарекъл „тъп и скапан полицай“ и го напсувал на майка. Свидетелят, който също спрял управлявания от него автомобил, казал на обвиняемия, че препятствието е от неговата страна и да продължава пътя си, след което потеглил. Обв. Ш. обаче слязъл от автомобила си и отишъл към шофьорската врата на автомобила на св. Х., като продължавайки да го обижда, оплюл него и автомобила му. След това обвиняемият изритал лявата част на задната броня на управлявания от свидетеля автомобил, качил се в своя автомобил и потеглил. Горното било възприето от св. П.З., който по същото време вървял по близък тротоар.

Св. Х. сигнализирал по телефона в оперативната дежурна част на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив, като съобщил за случилото се на дежурния полицейски служител – св. С.Д., който го насочил да се яви в полицейското управление. Св. Х. веднага отишъл в Трето РУ при ОДМВР – Пловдив, където бил извършен оглед на автомобила му, при който от лявата част на задната броня била иззета трасологична следа и било образувано настоящето наказателно производство.

В хода на разследването с Протокол за доброволно предаване от 19.03.2021г. обв. Ш. предал един чифт обувки /маратонки/, синьо-бели на цвят, марка „Polo”, номер 45, с които бил обут към момента на инцидента.

Съгласно заключението на изготвената съдебно-трасологична експертиза в представената за изследване следа, фиксирана и иззета при оглед на местопрестъпление от 19.03.2021г., не се наблюдава наличие на частни признаци – дефекти, под формата на отчупвания, напуквания, степен на износеност, както и маркировъчни обозначения и др. Общите признаци – вид, размери и взаимното разположение на фигурите, изпълващи следите, са слабо видими и не могат да послужат за сравнително идентифицикационно изследване. Най-вероятно следата е образувана от подметка на обувка.

Малките размери на следата, липсата на ясно изразени фигури и широчина на подметката на обувката, която е образувала следата, не дават възможност да се определи от коя част на подметката и от коя обувка е оставена следата.

Възможно е следата да е образувана от същите обувки като представения за изследване чифт обувки с обозначение „USPA” № 45.

Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на обв. Ш., дадени в хода на съдебното следствие, изцяло от показанията на свидетелите – П. М. З. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, С. Д. Д. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, 2 както и частично от показанията на св. И. Е. Х. /дадени в хода на съдебното следствие, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/. Относно това в кои части съдът кредитира обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите и поради какви причини, ще бъдат изложени съображения по-долу.

В подкрепа на фактическата обстановка е и заключението на съдебнотрасологичната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, с нужните знания и опит в съответната област.

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства: от досъдебно производство № 150/2021г. по описа на Трето РУ към ОДМВР – Пловдив – характеристична справка /л.10/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.03.2021г. /л.17-20/, албум за посетено местопроизшествие, станало на 19.03.2021г. /л.20а-20г/, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 19.03.2021г. /л.21/, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 19.03.2021г. /л.22/, справка за съдимост /л.30/, Протокол за доброволно предаване от 19.03.2021г. /л.31/; от АНД № 2331/2021г. по описа на ПРС, IV н. с. – дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на Трето РУ Пловдив, УРИ 438инв167/25.01.2021г.

В подкрепа на фактическата обстановка са и веществените доказателства по делото – един чифт обувки /маратонки/, синьо-бели на цвят, марка „Polo”, номер 45, с които бил обут към момента на инцидента.

Не е спорно по делото, че на процесните дата и място обв. Ш. и св. Х. са се движили с управляваните от тях автомобили. Спорни са останалите релеванти по делото обстоятелства, а именно относно поведението на всеки един от двамата водачи при разминаването им и било ли е съобразено то с установените в обществото норми, определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

Във връзка с горното съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на обв. Ш. в частта им, в която той отрича да е обиждал и псувал св. Х., като твърди, че ако е казал нещо по отношение на свидетеля, е била думата „дъртак“. Отрича да е оплюл него и автомобила му, както и да е ритал автомобила, като твърди, че може да го е докоснал или да се е подпрял по някакъв начин, макар и не изцяло, минавайки покрай него. Обвиняемият не само отрича да е извършил действията, във връзка с които му е повдигнатото обвинение, но и твърди, че св. Х. е бил този, който го е обиждал и псувал, казвайки му, че е „брадат педераст“, „гей“ и че „ще му ебе майката“, а когато свидетелят слязъл от автомобила си и обвиняемият го попитал какъв му е проблемът, Х. му се заканил, като му казал, че ще му се случи нещо.

Съгласно НПК право на обвиняемия е да даде обяснения, каквито намери за добре, но правомощие на съда е да ги оцени в контекста на другите 3 доказателствени средства, като ги кредитира или отхвърли. Обясненията на обв. Ш. в посочената им част се опровергават на първо място от показанията на св. Х.. Действително последният като лицето, срещу което са били насочени действията на обвиняемия, се явява заинтересован от изхода на делото, но именно в подкрепа на неговите показания са останалите доказателства. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, св. Х. твърди, че при разминаването помежду им обвиняемият му е казал: „Тъпо ченгенце, ти какъв си? Искаш ли да слезна? Айде, продължавай да не ти разбия главата“, след което слязъл от автомобила си, приближил се към автомобила на свидетеля, оплюл го и ритнал задната част на бронята. В тези си показания свидетелят твърди, че не е имало отправени към него псувни от страна на обвиняемия. С оглед наличието на съществени противоречия между показанията на св. Х., дадени в съдебното и досъдебното производство относно това какво точно се е случило, беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, като съдът кредитира приобщените по този начин показания, доколкото след прочитането им бяха потвърдени от свидетеля, който обясни наличието на противоречия с изминалия период от време, същите са дадени непосредствено след случилото се и се подкрепят от останалите доказателства по делото. От приобщените по този начин показания на св. Х. се установява, че при разминаването им обвиняемият освен, че го е обиждал, казвайки му: „Тъп полицай, какво като си с такава униформа, какво си се засилил … искаш ли да сляза да ти счупя главата“, го е и псувал на майка, а след като слязъл от автомобила си, оплюл както свидетеля, така и автомобила му. Наред с горното свидетелят твърди, че обвиняемият го е нарекъл „жена“ и че ще го направи жена.

Св. Х. отрича да е обиждал и псувал обвиняемия, както и да му се е заканвал, а така също и да е слизал от автомобила си преди тръгването на обвиняемия, каквато възможност не е и имал предвид начина, по който последният бил спрял.

В подкрепа на показанията на св. Х., са тези на св. З., дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК поради неспомняне на всички обстоятелства във връзка със случилото се, които съдът кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, а прочетените на посоченото основание показания и като потвърдени от свидетеля, който заяви, че ги поддържа, тъй като са дадени в близък до случилото се момент, когато спомените са били по-ясни. Така от показанията на св. З. се установява, че е чул обвиняемият да казва на свидетеля: „Да ти еба майката, скапан полицай“. Т. е. от показанията на двамата свидетели – очевидци на случилото се, се установява употребата на инкриминираните обиди, отправени от обв. Ш. спрямо св. Х.. Нормално е след като е изминал известен период от случилото се свидетелите да не си спомнят какви точно са били обидите, отправени от обвиняемия, което важи включително и за 4 разминаването в показанията на св. Х. относно казаното му от обв. Ш., още повече, че в крайна сметка смисълът на казаното е един и същ. По-нататък и от показанията на св. З. се установява, че обвиняемият е псувал св. Х., а след като слязъл от автомобила си, продължавайки да обижда свидетеля, оплюл прозореца на автомобила му и изритал задната му част. Установява се и това, че св. Х. не е отвръщал на отправените му от обвиняемия обиди и псувни, както и че последният бил спрял автомобила си така, че свидетелят да не може да отвори шофьорската врата. Едва след като обвиняемият си тръгнал, св. Х. слязъл от автомобила си, за да попита св. З. дали е видял случилото си и го помолил да разкаже за него в полицията. Т. е. включително и от показанията на св. З., който не е по какъвто и да е начин предубеден от изхода на делото, се опровергават обясненията на обв. Ш. в посочената им по-горе част, която съдът прие да не кредитира.