Решение № 2168 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2168 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20261110203382 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Е. Р. като законен представител на „*****“ ООД срещу електронен фиш серия СС № 0006731, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 25.56 евро на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 3 ЗДвП.

В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш, като се твърди, че същият е незаконосъобразен. Оспорва се годността на техническото средство.

Твърди се, че липсва описание на нарушението, както и доказателства къде се е намирало техническото средство. Наведен е довод, че липсва посочване на субекта на административнонаказателна отговорност. Твърди се, че фишът е издаден на юридическото лице, а не на законния му представител, което се счита за самостоятелно основание за отмяна. Като процесуални нарушения се преценяват липсата на издател на фиша, дата на издаване, както и на цитиране на доказателствен източник, установяващ нарушението. Оспорва се, че жалбоподателят е извършил нарушение. Моли се за отмяна на обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.11.2025г. в 10.57 часа с автоматизирано техническо средство № 10181-10191 е установено и заснето, че МПС - лек автомобил „***” с ДК № ********, се движи по път А-6 Чепинци км 60+705 с посока на движение от п.в. Илиянци към Чепинци със скорост от 134 км/ч при ограничение от 120 км/ч извън населено място, въведено с пътен знак В26, като превишава максималната средна скорост в участъка от км 50+427 до км 60+705 с 14 км/ч.

С протокол от 15.08.19г. е установена годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка 1018 с местоположение между II-18 и п.в. Илиянци, община София, път ССТ.

Система за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX-35000 ANPR“ под номер 5237 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване успешно е преминала първоначална проверка на 08.08.2025г. видно от протокол за проверка № 344-ЗЧ-ИСИС/08.08.2025г.

Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на МПС.

Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото е собственост на „*****“ ООД със законен представител Р. Е. Р..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация на МПС, протокол за първоначална проверка от 08.08.25г., протокол от 15.08.2019г., извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на електронния фиш и веществени доказателствени средства – 2 бр. снимки.

Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които по еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване, поради 2 което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата, която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен от него конкретен извършител.

Законосъобразно е образуването на административнонаказателно производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН , респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на административното нарушение е използвано автоматизирано техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител.

Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити. Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен фиш. Същият е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

По силата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици на наказателно постановление.

Сред задължителните реквизити на електронните фишове не са издател и дата на издаване, поради което отсъствието им не представлява процесуално нарушение.

Тъй като МПС, с което е извършено нарушението, е собственост на юридическо лице, законосъобразно електронният фиш е съставен на неговия законен представител Р. Р.. Неоснователно е твърдението в жалбата, че е санкционирано юридическото лице, а не неговият законен представител, като видно от фиша административно наказание глоба е наложено на физическото лице Р. Е. Р. именно в качеството му на законен представител на юридическото лице, чиято собственост е МПС, с което е извършено нарушението. От своя страна законният представител на дружеството не се е възползвал от възможността да посочи друго лице, което е управлявало МПС, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

3

Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 3 ЗДвП, тъй като МПС – лек автомобил „***” с ДК № ********, се е движел със средна скорост над максимално разрешената в контролирания пътен участък. Съгласно чл. 21, ал. 3 ЗДвП забраната по ал. 1 и 2 се прилага и за средната скорост в определен участък от пътя. В процесния случай ограничението извън населено място, въведено с пътен знак В 26 е 120 км/ч, като с техническото средство е заснето и установено, че процесното МПС се движи със скорост 134 км/ч, превишавайки с 14 км/ч максималната средна скорост в участъка от км 50+427 до км 60+705. Техническото средство за измерване на скоростта е отчело скорост от 134 км/ч след приспадане на допустимото отклонение. С оглед на това и автомобилът се е движел със скорост, превишаваща максимално допустимата средна скорост за съответния пътен участък с 14 км/ч., с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ЗДвП.

От приобщените писмени доказателства е видно, че системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX-35000 ANPR“ е преминала първоначална проверка за изправност на 08.08.2025г., като резултатите от проверката са отразени в протокол № 343-ЗЧ-ИСИС/08.08.2025г., с оглед на което техническото средство е било изправно към датата на нарушението.

В атакувания фиш се съдържа словесно описание на нарушението, като са описани всички съставомерни признаци от обективна страна, така че правото на защита на нарушителя не е накърнено. Сред задължителните реквизити на фиша не е отразяване в същия на доказателствения материал, установяващ нарушението.

Законосъобразно в атакувания електронен фиш е отразено основанието за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП предвижда абсолютно определен размер на глобата от 50 лева за превишение от 11 до 20 км/ч на средната скорост за съответния контролиран участък от пътя извън населено място. С оглед на това наложената на жалбоподателя глоба в размер на 25.56 евро/равняваща се на 50 лева/ е законосъобразна и електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна, която е депозирала писмени бележки чрез процесуален представител следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразявайки разпоредбите на 4 чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правмната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото съдът присъди в полза на СДВР 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия СС № 0006731, издаден от СДВР, с който на Р. Е. Р. като законен представител на „*****“ ООД е наложено административно наказание глоба в размер на 25.56 евро/равняващи се на 50 лева/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 3 ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Р. Е. Р. да заплати в полза на СДВР 66.47 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5