Решение № 381 от 17.11.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Перник, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500497 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от Д. С. против Решение № 617/08.06.2022 г. по гр. д. № 4557/2021г. на РС – Перник в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 33, ал. 2 ЗС на Д. С. срещу Д. К. и Д. С. за изкупуване за разликата над 1/2 от 345/751 ид. части /над 172,50/751 ид. части/ до пълния предявен размер за изкупуване на 345/751 ид.ч. от УПИ ***,***, както и в частта относно размер от 3 105 лв. на определената цена за изкупуване 1/2 от 345/751 ид. части.

В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди, че процесното решение в обжалваната част, е необосновано и неправилно, тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът Д. К. е притежавал само ½ от посочените идеални части от процесния УПИ, като служебно е извършил проверка на констатациите в нотариален акт по чл.587 ГПК, в неоспорената му част и при липса на доказателства по делото, които да оборват констатациите на нотариуса. Възразява се още, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата в производството по чл.33, ал.2 от ЗС относно потенциалната възможност за претенции и права на трети лица, които не са страни в производството. На 1 следващо място, жалбоподателят счита за неправилно и необосновано решението в частта относно размера на продажната цена, доколкото при определянето му съдът е изходил не от посочената цена в нотариалния акт, а от представените от ответника предварителен договор и разписка. Отбелязва, че в производството е успешно оспорена датата на представената разписка, поради което счита за недоказан посочения в нея размер на продажна цена. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо това се уважи предявения от иск за изкупуване до пълния претендирай размер от 345/751 ид.ч. от УПИ ***,*** при обща цена за изкупуване 868 лв.

Д. К. по подробни доводи и съображения оспорва жалбата и моли оставянето й без уважение, като прави възражения по изложените в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното решение, с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Д. П. С. не изразява становище по жалбата.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приложените по първоинстанционното дело доказателства, че с констативен нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 74/2021 г. от 17.05.2021 г., ответникът Д. К. е признат за собственик по давност и наследство на целия УПИ ***,***, находящ се в с. *** с площ 751 кв.м. С Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том *, рег.№ ***, дело № 117 от 16.06.2021 г. Д. К. е продал притежавани от него идеални части от поземлени имоти в с. *** - 752/868 ид.ч. от УПИ *** и 500/751 ид.ч. от УПИ ***,*** на ответника Д. С. на обща продажна цена на двата имота съгласно нотариалния акт от 3150 лв. като данъчната оценка на двата имота съгласно нотариалния акт е 2 618,43 лв., легитимирайки се като собственик въз основа на констативния нотариален акт от 17.05.2021 г.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК на ищцата срещу ответниците, че е собственик на 406/751 ид.ч. от УПИ-***,*** с влязлото в сила в тази необжалвана част първоинстанционно Решение № 617/08.06.2022 г. по гр. д. № 4557/2021г. на РС – Перник тази претенция е уважена изцяло, както и на осн. чл. 537 ГПК се отменя констативен нот. акт за собственост № ***, том *, рег. № ***, дело № 74/2021 г., с който Д. К. е признат за собственик на УПИ ***,***, в частта за 406/751 ид.ч. от описания УПИ.

Настоящият състав на ПОС приема, че по делото следва да намери приложение принципното разрешение, дадено с цитираните в жалбата Решение № 382 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 47/2011 г., III г. о., ГК и Решение № 38 от 14.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3780/2015 г., I г. о., ГК. Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК задължава съда да основе решението си на приетите от него за установени обстоятелства. Това означава, че изводите 2 на съда не могат да почиват на предположения, с изключение на изрично посочените в правните норми презумпции. Ето защо съдът не може в производството по иск по чл. 33, ал.

2 от ЗС, без наличие на спор относно принадлежността на правото на собственост в патримониума на ответника-продавач по процесната сделка, да прави преценка за потенциална възможност за претенции на права на трети лица и евентуален бъдещ съдебен спор от страна на трети лица, конто не са страни в производството, и на това свое предположение да основе извод за неоснователност на иска. В ТР № 11/21.03.2012 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че констативният нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, се ползва с обвързваща доказателствена сила досежно удостовереното право на собственост. Съдът няма правомощието служебно да проверява констатациите в нотариален акт по чл. 587 ГПК, в случай, че той не е бил оспорен от някоя от страните и когато няма други доказателства по делото, които да оборват констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост на означеното в акта лице.

В случая констативен нот. акт за собственост № ***, том *, рег. № ***, дело № 74/2021 г., с който Д. К. е признат за собственик по давност и наследство на УПИ ***,***, не е бил оспорен от ищцата в неговата цялост. Оспорването е само по отношение на противопоставимите права на ищцата – само по отношение на притежаваните от нея 406/751 ид.части от УПИ-***,***. В останалата част, с която Д. К. е признат за собственик на 345/751 ид.части от УПИ нотариалният акт за собственост не е оспорен от страните, включително и в диспозитива на решението, процесният НА е отменен само в частта относно притежаваните от ищцата 406/751 ид. части от УПИ. Именно защото не е оспорила нотариалния акт за останалите 345/751 ид.части от УПИ ***,***, ищцата е поискала да се допусне изкупуване на 345/751 ид.ч. от правото на собственост върху УПИ ***,***. Такова оспорване, не само не е направено от никоя от страните, но и по делото липсват каквито и да било доказателства, опровергаващи удостовереното в констативния нотариален акт право на собственост по давност и наследство на останалите 345/751 от УПИ от Д. К.. Нещо повече, липсва оспорване от страните и доказателства по делото, които да мотивират извод, че Д. К. не е придобил останалата 1/2 от 345/751 ид. части от процесния УПИ по давност спрямо Ж. В. и Е. М. след смъртта на общия наследодател В. К. през ***г., на която ответникът се позовава или дори чрез друг правен способ, напр. завещание, на датата на откриване на наследството. Лицата Ж. В. и Е. М. не са страни в производството, същите не са заявявали права в настоящото производство, като липсват доказателства да са заявявали права в друго производство; същите не оспорват и не са оспорвали процесния констативен нот. акт за собственост № ***, том *, рег. № ***, дело № 74/2021 г., респективно дори не е ясно дали извънпроцесуално или в друго производство същите се противопоставят на давностното владение на ответника Д. К.. В случай че същите оспорват собствеността на Д.

К., те биха могли да търсят правата си от всяко лице приобретател на имота, чрез завеждане на собственически иск. В заключение липсва основание, съдът в производство по чл. 33, ал.

2 от ЗС да защитава непредявени права на трети лица, които не са страни по делото като служебно оспорва процесния констативен нот. акт за собственост № ***, том *, рег. № ***, дело № 74/2021 г., в частта в която последният не е оспорен от нито една от страните.

3

При тези рамки, обективирани в действащото право и съдебната практика, предвид и конкретните доказателствата по делото, настоящият състав на ПОС не възприема извършената с първонинстанционното решение преценка на доказателствата, достигайки до предположението, че тъй като В. К. е имал и други наследници, освен Д. К., процесният УПИ има и други съсобственици - трети лица по делото Ж. В. и Е. М., които евентуално могат да оспорят Нотариалния акт за собственост на ответника Д. К. и да търсят правата си.

Съдът е длъжен да провери дали правото на собственост върху 345/751 ид. части от УПИ принадлежи на ответника Д. К. въз основа на приетия по делото и неоспорен в частта относно тези 345/751 ид.части от страните нотариален акт за собственост. Този нотариален акт създава правна легитимация на титуляря Д. К. като носител на правото на собственост, поради което съдът не може да отхвърли иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС по съображения, че принадлежността на правото на собственост следва повторно да се установява към момента на допускане на изкупуване, без дори да е налице спор затова.

Съсобствеността върху УПИ ***,*** не е била прекратена чрез делба или по друг начин. Затова към момента на продажбата идеалните части в продадения УПИ ***,***, е била както следва: 345/751 ид. части са били на продавача Д. В. К. и 406/751 ид.ч. за ищцата Д. С.. Д. В. К. е продал на ответника Д. П. С. - трето за собствеността лице 500/751 ид.ч. от целия УПИ ***,***, но продажбата има вещен прехвърлителен ефект само по отношение на притежаваните от него 345/751 ид.части от него. Само по отношение на притежаваните от Д.

В. К. 345/751 ид.части другият съсобственик на УПИ ***,*** - ищецът Д. С. може и е упражнила правото си на изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС. При доказателствена тежест на ответниците, липсват твърдения и писмени доказателства /не и със свидетелски показания - нотариална покана, телеграма, писмо, съдържащо изявления на продавача или на другия съсобственик, както и всякакви други писмени документи, обективиращи подобни изявления/, че преди сключването на договора между тях, продавачът Д. К. и/или купувачът Д. С. - трето за собствеността лице е отправил покана/е било предложено изкупуване до съсобственичката Д. С. за изкупуване на нейния дял от имота при същите условия. Следователно се доказват предпоставките на иска по чл.33, ал.2 ЗС и същият е изцяло основателен и следва да бъде изцяло уважен за претендираните от ищцата 345/751 ид.ч. от правото на собственост върху УПИ ***,***.

Неоснователни са обаче доводите и възраженията на жалбоподателя, че за ищеца изкупувач била меродавна обявената в нотариалния акт цена, а не действителната такава, понеже той бил трето добросъвестно лице и на него не могли да вредят симулативните актове, респ. в случая заплащането на действителната цена на имота. В съдебната практика на ВС и ВКС /решение № 144/1955 г. на ВС, ОСГК, решение № 626/6.12.2010 г. по гр.д. № 6/2010 г., ВКС, І г.о. и много други/ се приема, че изкупвачът - съсобственик по чл. 33, ал. 2 ЗС дължи действително уговорената, а не посочената в нотариалния акт цена между първоначалния продавач и третото лице, дори когато посочената в акта цена е по-ниска от действителната. Доказателствата, които са допустими между страните по договора, могат да бъдат противопоставени на третото лице, което желае да изкупи собствеността, защото по 4 изричното разпореждане на чл.33 ЗС изкупуването трябва да стане при „действително уговорените условия”, т.е. при условията, при които е сключен договорът. Допустимите писмени доказателства за разкриване на симулацията по отношение на страните по симулативното съглашение могат да бъдат съставени едновременно или след сключването му и не е необходимо да имат достоверна дата /решение № 626/6.12.2010 г. по гр.д. № 6/2010 г., ВКС, І г.о./.

В приложения по първоинстанционното дело предварителен договор за продажба от 15.02.2021 г. с предмет целия УПИ-***,***, страните са уговорили обща продажна цена 13500 лв., 1000 лв. от които - платени в брой в деня на подписване на предварителния договор, а остатъкът от 12500 лв. - платима в брой на ръка при изповядване на окончателната сделка. По първоинстанционното дело е представена и разписка от 16.06.2021 г. - двустранно подписана от Д. К. и Д. С., в която е отразено, че на посочената дата Д. С. е изплатил на Д. К. сумата от 8000 лева, представляваща „доплащане на действителната продажна цена з а 500/751 ид.ч. от УПИ-***,***“, уговорена с предварителен договор за покупко-продажба от 15.02.2021 г. Представената по делото разписка съдържа всички изискуеми реквизити, които да установят недвусмислено действителната воля на страните Д. К. и Д. С., а именно, че са сключили договор за покупко-продажба и действително уговорената цена от 9000 лв. Макар ищцата да не е част от изявленията в обратния документ - разписка, той съдържа волята на страните по договора и следва да бъде зачетен като противопоставим на ищцата. Ответниците по иска се бранят с допустимите доказателствени средства и обратният документ е едно от тях. Ищцата е следвало да проведе насрещно доказване за действително уговорената между ответниците покупко-продажна цена, но това не е сторено, поради което следва да се приеме тази, посочена в обратния документ – разписка. Оспоренето единствено на датата на документа е неотносимо, тъй като документът за разкриване на симулацията между страните по сделката може да бъде съставен и преди, заедно или след сключването й и не е необходимо да има достоверна дата /решение № 763 от 4.02.2011 г. по гр. д. № 356/2010 г., III гр. о. /. В разглеждания случай пред РС са събрани и свидетелски показания при условията на чл. 165, ал. 2 ГПК, изслушана е и съдебно-оценителната експертиза от заключението на която е установено, че уговорената с предварителния договор от 15.02.2021 г. цена на УПИ-***,*** е 13500 лв., а платената цена за съответните 500/751 ид.ч. от УПИ ***-*** е 9000 лв. С оглед на съдебнооценителната експертиза и предварителния договор и разписка, потвърдени от показанията на разпитаните свидетели, следва обоснован извод, че действителната платена цена за съответните 500/751 ид.ч. от имота е 9000 лв., а не посочената в Нотариален акт за покупкопродажба № ***, том *, рег.№ ***, дело № 117 от 16.06.2021 г. С оглед на това и на осн. чл.