Определение № 1819 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1819 гр. П., 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., IX СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501398 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, представлявано от изп. директор Я.Я. чрез юрисконсулт Н. Т. против определение № 1745/06.02.2025г., постановено по гр. д. № 6094 по описа за 2023г. на П.ски районен съд, с което се оставя без уважение молба вх. № 5267/16.01.2025г., с която ответникът по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, е поискал от съда да измени постановеното решение № 5283/30.12.2024г. в частта за разноските по отношение присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Жалбоподателят намира определението за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.Счита определения адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ на ищцата за несправедлив.Моли за отмяна на определението в обжалваната част и определяне на разноските на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ответникът по частната жалба изразява становище за неоснователност и моли същата да се остави без уважение.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, по следните съображения:

С решение № 5283 от 30.12.2024г., постановено по гр. д. № 6094 по описа за 2023г. на П.ски районен съд, XIV гр. с., районният съд се е произнесъл по предявения главен иск от В.

Г. Л., ЕГН ********** чрез адв. Д. Б. от АК П., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, че не дължи сумата от 1157, 91 лева по договор за кредит „Axi Card“ от 01.10.2019г. Със същото решение е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на В. Г. Л., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, сума в общ размер на 943, 35 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адвокат Д. Г. Б. е присъдено адвокатско възнаграждение за двата предявени иска в минимален размер или по 400 лева, като решаващият съд е съобразил, че се касае до предявени искове с ниска степен на правна сложност, но производството е продължило две години и са проведени седем открити 1 съдебни заседания, по които процесуалния представител на ищеца се е явявал лично.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е счел молбата по чл. 248 от ГПК за неоснователна, посочвайки, че присъденото адвокатско възнаграждение е в минимален размер съобразно НМРАВ, поради което не са налице предпоставки за неговото намаляване.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с данните по приложеното първоинстанционно дело и доводите в частната жалба и писмения отговор по нея, намира следното:

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). Основателен е доводът на жалбоподателя, че следва да се съобрази общия размер на защитавания материален интерес по двата иска, доколкото вземанията произтичат от един договор. Същевременно делото не се отличава с фактическа и права сложност, като изхода по осъдителния иск е обусловен от резултата по установителния иск.С оглед на това настоящия състав намира, че възнаграждение в общ размер от 600 лева е адекватно на фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия и защитавания материален интерес.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което възнаграждението за оказана безплатна правна помощ да бъде намалено до посочения размер.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1745 от 06.02.2025г., постановено по гр. д. № 6094 по описа за 2023г. на П.ски районен съд, XIV с., вместо което

ИЗМЕНЯ решение № 5283 от 30.12.2024г., постановено по гр. д. № 6094 по описа за 2023г. на П.ски районен съд, XIV с., в частта относно разноските, като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, представлявано от изп. директор Я.Я., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., на адв. Д. Г. Б. от АК П., от 800 лева на 600 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2