Решение № 12300 от 21.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12300 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110102302 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК от Г. С. Т. и Р.

С. Б. срещу Ц. Т. К. и Г. Т. В. с искане да се признае за установено спрямо ответниците, че са собственици на следния недвижим имот- поземлен имот с идентификатор ************* с адрес на поземления имот- гр. Нови Искър, район Нови Искър, АДРЕС, с площ от 508 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м, номер по предходен план: 798, кв. 213, парцел IV, при съседи:

************, *************, ************, *************, заедно с построената в имота сгР. с идентификатор ************** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Нови Искър, АДРЕС със застроена площ от 69 кв.м., брой етажи- един с предназначениежилищна сгР.- еднофамилна.

Ищците Г. С. Т. и Р. С. Б. твърдят, че са собственици на следния недвижим имотпоземлен имот с идентификатор ************* с адрес на поземления имот- гр. Нови Искър, район Нови Искър, АДРЕС, с площ от 508 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване до 10 м, номер по предходен план: 798, кв. 213, парцел IV, при съседи: ************, *************, ************, *************, заедно с построената в имота сгР. с идентификатор ************** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД18-3/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Нови Искър, АДРЕС със застроена площ от 69 кв.м., брой етажи- един с предназначение- жилищна сгР.- еднофамилна, както и подобренията в описания имот. Сочат, че в имота било живяло семейството на дядо им – Т.

С. В., починал през 2002г. и техният баща- С.Т.С., починал през 2018г. Твърдят, че през 1

1961г. Т. В. бил дарен от баща си – С.В.Г., със следния имот- празно дворно място, находящо се в землището на СЕЛО /бивше село Кумарица/ в местността „При село“ с пространство по нотариален акт от 600 кв.м., а по скица -949 кв.м., от които за 9 кв.м. сметките не били уредени, включващи се в парцел II-405 в кв. 56 по плана на СЕЛО при съседи- Г. Г., И.С., С.В. и от две страни улици /Нотариален акт за дарение № 20, том Пети, дело 745 от 1961г./. През 1974г. чрез делба бил придобил дворно място с едноетажна масивна сгР. със застроена площ от 73 кв.м., на гредоред, състояща се от две стаи, преходен вестибюл, кухня, входно антре със зимнично помещение и дворен клозет, лятна кухня паянтова в североизточната част на дворното място, стопански постройки, навес, кочина, кокошарник, дворно място с пространство от 878 кв.м., съставляващо парцел ХIII-1314 от кв. 48а по плана на А.В.- София, при съседи: от две страни улици и парцели XIV и XXVI от същия квартал. Сочат, че описаните имоти представляват по плана на Кумарица от 1967г.имот ХХ II-2193 и имот ХIII-1914 от кв. 48а. Твърдят, че Т. С. Веле имал три деца- Г. Т. В., Ц. Т. К. и С.Т.С.. Сочат, че през 1965г. Т. В. фактически разпределил имотите между трите си деца, като имотът с къщата, в която живеел, определил да остане на първородния му синС.С.. Тогава напуснал къщата и се преместил да живее в друга постройка- лятна кухня, построена извън процесния имот. В къщата били останали да живеят С.С. и съпругата му.

През 1974г. Т. В. бил прехвърлил на Г. В. имот ХХII-2193 от кв. 48а, заедно със сгР., за което бил съставен Нотариален акт № 183, том ХХХII, дело 5341/74г. През 1985г. Т. В. бил признат за собственик по давностно владение на празно дворно място от 417 кв.м., съставляващо парцел III-798 от кв. 213 по плана на гр. Нови Искър- кв. А.В., при съседиулица, Г. Т., Т. С. В. и К.Л.. Сочат, че това било част от имота, придобит от Т. В. по силата на извършената делба от 1974г. За УПИ III-798 от кв. 213 по плана на Нови Искър бил съставен нотариалният акт. През 1986г. Т. В. дарил на внучка си съобразено с волята на Ц.

К., имот с УПИ III-798 от кв. 213 по плана на гр. Нови Искър с площ 417 кв.м., за което бил съставен Нотариален акт № 9, том IV, дело № 586/86г. Другият УПИ IV-798 от кв. 213, образуван от имота, описан в делбения протокол, бил процесният имот, който бил определен за баща им- С.С.. Сочат, че ответниците не били предявявали претенции относно процесния имот. Твърдят, че извършеното отреждане на имотите през 1965г. не намерило нотариално отражение, тъй като имало съгласие на другите си две деца. Поддържат, че от 1965г. С.С. бил живял в имота и бил поставил началото на давностно владение. През 2002г.

С.С. поставил огР. на имота си, грижил се самостоятелно за имота със знанието и без противопоставянето на брат му и сестра му. Сочат, че те не са имали свободен достъп до имота, не са имали ключ за порта и къща и не са се интересували от имота. Твърдят, че след смъртта на баща им упражняват пълна фактическа власт върху имота и сгР.та, като осигуряват в пълен обем лично и с техни средства поддръжката на мястото и сгР.та.

Поддържат, че владението на имота от страна на С.С. от 1965г. е било непрекъснато, явно, спокойно и доброволно приемано със съгласието на всички в семейството, било манифестирано пред неограничен кръг лица, сред които и ответниците, както и техният общ родител. Считат, че като резултат от упражняването му след изтичане на предвидения в закона срок С.С. бил придобил и правото на собственост върху процесните сгР. и място в 2 пълния обем на права, които са му били предадени от родителя му. Поради което и наследниците на С.С. били придобили правото на собственост върху процесния имот и сгР. в притежавания от него обем. Сочат, че през 2015г. баща им не можел да се грижи за имота и бил сключил договор за услуга с Ц.П., който започнал да поддържа къщата в замяна на което да пребивава в нея. Сметките за вода и ток били заплащани от баща им, а към момента и от тях. Твърдят, че първи претенции към имота ответниците заявили през 2019г. устно и през 2020г. получили нотариална покана, с която били уведомени, че ответниците са собственици на по 1/3 от имота и имат намерение да продават техните идеални части. С молба от 05.12.2023г. ищците са посочили, че нямат въведена претенция за заплащане на подобрения. Предявените искове били за установяване право на собственост върху процесния имот. Тезата им включвала разбирането, че описаните подобрения били извършени от ищците и били част от обектите, върху които са придобили право на собственост. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който се оспорват предявените искове. Сочат, че имотът е собственост по наследство на Ц.

К., Г. В. и С.С.. Твърдят, че са съсобственици с ищците на къщата, дворното място и подобренията в него. Оспорват, че С.С. е владял имота от 1965г. до смъртта си, а след 2018г. от неговите деца, както и че през 1965г. общият им наследодател бил извършил фактическо разделяне на своите имоти между трите си деца и бил отредил за С.С. процесния имот и сгР. в него, както и че е имало устно съгласие от тяхна страна за това разпределение, както и че през 2002г. С.С. поставил огР. на процесния имот, както и че се е грижил за него със знанието и без противопоставянето им, както и че са нямали свободен достъп до имота.

Сочат, че част от процесния имот е бил обект на съдебен спор между Т. В. и Костадинка Величкова по гр. дело № 2029/1974г., като по силата на съдебен протокол от 26.06.1974г. Т.

В. получил в дял собствеността и владението на дворно място с площ от 878 кв.м. /в който имот попадал процесният/ с едноетажна жилищна сгР., на гредоред, със застроена площ от 73 кв.м. Дворното място съставлявало парцел ХIII-1314, от кв. 48а, по плана на СЕЛОСофия. Твърдят, че за процесния имот е имало съдебен спор към 1974г., както и към 1985г. след придобИ.е по давност на друг имот и извършена делба, се образувал спорния имот, поради което житейски нелогично било имотът да е владян от бащата на ищците от 1965г.

Сочат, че за известен период от време в процесната къща и имот били живели Т. В. и съпругата му – Р. Г.ова В.а, съвместно с Г. В. и С.С. и неговото семейство. През 1975г. Т. В. и съпругата му, заедно с Г. В. се преместили в друг имот, а именно имотът, който бил придобит през 1961г. чрез дарение от бащата на Т. В.—С.В.Г.. Няколко години след това С.С. се бил изместил в имот, представляващ парцел IV-2137, кв. 11 по плана на с. СЕЛО с адм. адрес към днешна дата на ***, гр. Нови Искър. Този имот се намирал на другия край на гР., като в това дворно място С.С. си построил къща, в която живеел до смъртта си, заедно със семейството си и със своите деца. Сочат, че Г. Т. и Р. Б. и към настоящия момент живеели на ***. Поддържат, че имотът, представляващ парцел IV-2137, бил придобит през 1972г. от С.С. и Т. В. по наследство, съдебна спогодба и давностно владение по линия на Р.С.. През същата година С.С. станал единствен собственик 3 на имота, тъй като баща му Т. В. му дарил своята ½ идеална част от него. Преди да дари идеалната си част Т. В. ги бил уведомил, че този имот щял да остане за техния по-голям брат като наследство от него и майка му. Твърдят, че приживе общият им наследодател уреждал поетапно и разпределял имотите си, като волята му била следната: на сина си С.С. през 1972г. бил дарил своята ½ идеална част от дворното място, представляващо парцел IV2137, в кв. 11 по плана на с. СЕЛО по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1972г.; на сина си Г. Т. В. през 1974г. прехвърлил празно дворно място от 982 кв.м., съставляващо парцел ХХII-2193 от кв. 48-а по плана с. СЕЛО- София, с едноетажна жилищна сгР.; на дъщеря си- Ц. К., Т. В. оставил празно дворно място от 417 кв.м., съставляващо парцел III-798 от кв. 213, по плана на гр. Нови Искър, кв. СЕЛО-8. По изрично желание на Ц. К. имотът вместо на нея бил дарен на нейната дъщеря- А. К.. Относно процесният имот УПИ IV-798, който понастоящем представлявал поземлен имот с идентификатор ************* с площ от 508 кв.м., заедно с постоената върху него сгР. с идентификатор ************** със застроена площ от 69 кв.м. волята на Т. В. била същият да остане в наследство и на трите му деца, които през годините винаги са ползвали и са се грижили за имота съвместно. Поддържат, че Ц. К. и дъщеря й дълги години били обработвали част от процесния имот заедно с този на А. К., като ползвали част от имота за селскостопански нужди. ОгР. между двата имота, дареният на А. К. и процесният, не била имала до 2002г., тъй като дворното място било общо. Била поставена частична мрежа едва през 2002г. от семейството и близките на А. К., като целта била за изплозване за селкостопански нужди на Ц. К. и дъщеря й, за да могат по телената мрежа да се увиват отглежданите от тях зеленчуци. През 2004г. след като А. К. продала своето дворно място, новите собственици изградили изцяло огР. между двата имота. Като вход и изход Ц. К. и дъщеря й, а и Г. В., винаги били ползвали входът на процесния имот откъм ул. Вуте В., който по това време представлявал телена мрежа, на която имало кука за затваряне. Едва след смъртта на С.С. ищците били поставили врата, от която не им давали ключ. Сочат, че Г.

В. също бил ползвал част от дворното място за съхранение на дърва и други вещи. По волята и на тримата наследници след 2005г. в имота бил пуснат да живее безвъзмездно и да го поддържа Ц.П.. Поддържат, че през всичките години не са се дезинтересирали от имота, нито били променили собственическите си намерения спрямо него. Твърдят, че нито ищците, нито техният баща е упражнявал фактическа власт непрекъснато, явно и спокойно и през всичките години не били демонстрирали промяна на намерението си за своене. Едва с отговора на нотариалната покана за първи път била заявена тази промяна. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.