Решение № 12018 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12018 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110139961 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозира от "****" ЕАД срещу Е. Т. П., Б. Д. Г. и Д.

Д. А., в качеството им на наследници на П. Т. Й., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделна отговорност суми дължими за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника“, бл. 20, вх. Б, ет. 4, ап. 51 с аб.

№ 247193, съобразно наследствените им квоти, както следва:

Е. Т. П. при квота 2/4 - да заплати сумата 1 481,00 евро/2896.58 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.07.2025 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 254,54 евро/497.84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.06.2025 г., както и сумата 4,17 евро/8.15 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.07.2025 г. до окончателното изплащане и сумата 2,17 евро/4.25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 17.06.2025 г.;

Б. Д. Г. при квота 1/4 - да заплати сумата 740,50 евро/1448.29 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.07.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 127,27 евро/248.92 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.06.2025 г., 1 както и сумата 2,08 евро/4.07 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.07.2025 г. до окончателното изплащане, и сумата в размер на 1,09 евро/2.13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.;

Д. Д. А. при квота 1/4 - да заплати сумата 740,50 евро/1448.29 лева, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.07.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 127,27 евро/248.92 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.06.2025 г., както и сумата 2,08 евро/4.07 лева, представляваща незаплатена цена за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.07.2025 г., и сумата 1,09 евро/2.13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.

От името на ищеца в исковата молба и в уволнителна молба от 24.11.2025 г. се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на наследници на П. Т. Й. и като собственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

Подаден е отговор на исковата молба от името на ответниците Е. Т. П., Б. Д. Г. и Д. Д.

А., чрез процесуалния си представител адвокат Й., като същият е в срока по чл. 131 ГПК само по отношение на ответника Б. Г.. По отношение на другите двама ответници – Е. П. и Д. А. депозираният на 12.02.2026г. отговор на искова молба е извън срока, доколкото препис от исковата молба е бил връчен на първата на 11.12.2025г, а на втората – на 09.12.2025г.

Ответниците твърдят, че не са приели наследството на починалия през 2024г П. Й., като подчертават, че процесният топлоснабден имот не е придобит от тях по наследство, тъй като е бил завещан от наследодателя на трето лице – А. М. В. която е придобила собствеността върху имота въз основа на нотариално завещание от 2023 г. В тази връзка поддържат, че не са собственици на имота. Навеждат се възражения, че ответниците не са били уведомявани от ищеца за претендираните суми, поради което са били лишени от възможността да изпълнят доброволно. Изтъква се, че претендираните суми изглеждат завишени, но въпреки това признават иска изцяло и молят да им бъде предоставена възможност за сключване на 2 споразумение с ищцовото дружество и разсрочване на плащането на претендираните по делото суми. Моли се ответниците да бъдат освободени от заплащането на разноски по делото.

В проведено открито съдебно заседание от страна на ответниците е представено споразумение, сключено с ищцовото дружество за заплащане на процесните суми, ведно с доказателства за плащане на сумата от 1178.86 евро – първа вноска по споразумението. Това обстоятелство се потвърждава и от процесуалния представител на ищеца.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ ООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за наследодателя на ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че те или техния наследодател са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 51, находящ се в гр.София, ж.к. „Разсадника“ бл. 20, вх. В, ет. 4, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Същевременно обстоятелството, че наследодателят на ответниците П. Т. Й. е бил потребител на топлинна енергия към исковия период не се оспорва от тях, а на против се признава извън съдебно с оглед подписаното между тях и "****" ЕАД споразумение от 18.05.2026г., в което ответниците са потвърдили, че дължат на ищцовото дружество сумите, във връзка с дължимостта на които е образувано производство по настоящото дело – гр.д.№ 39961/2025г. по описа на СРС, 153ти състав. Това изявление на ответниците се цени от съда по реда на чл. 175 от ГПК като признание на обстоятелството, че наследодателят им е бил потребител на топлинна енергия, доколкото е бил собственик на топлоснабдения имот.

Фактът, че П. Й. е бил собственик на ап. *, находящ се в гр.С., ж.к. „Р.“ бл. *, вх. *, ет. * се 3 потвърждава и от приетия по делото акт за нотариално завещание № 14, том I, рег.№ 4690, дело №20/2023г, в което Й. признава, че е собственик на топлоснабденото жилище и го завещава на А. М. В.. Установено по делото е и, че П. Т. Й. съгласно удостоверение за наследници е починал на 02.05.2024г, т.е след изтичане на исковия период, който е до 30.04.2024г.

Ето защо съдът намира, че П. Й. е притежавал качеството потребител на топлинна енергия, доколкото съгласно Закона за енергетиката (Изм. ДВ, бр. 98 от 14.11.2008 г.), където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 (отм.) ДР на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) - редакцията действаща и към спорния период.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че именно П. Й. в качеството си на собственик на имота е бил потребител на топлинна енергия през исковия период, доколкото не са ангажирани доказателства да е имало учредено право на ползване в полза на трето лице. Ето защо и той е дължал заплащането на потребената в жилището топлинна енергия до м.04.2024г. Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.

Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан собственика на имота с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и П. Й. да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Следователно по делото е доказано, че именно Й. е бил длъжен да заплаща потребената в периода от 01.05.2022г до м.04.2024г топлинна енергия.

Следва да се отбележи, че П. Й. съгласно приложените по делото удостоверения за наследници е починал след исковия период, като е оставил за свои наследници по закон ответниците по делото – сестра си Е. П. и племенниците си – Б. Г. и Д. А., както и наследник по завещание – трето за спора лице, което е наследило правата върху топлоснабдения имот.

Предвид това следва да се приеме, че ответниците по делото са наследили оставените от П.

Й. задължения, в това число и тези за заплащане на цената на потребената от него топлинна енергия.

По отношение на осъществената доставка на топлинна енергия, нейното количество и 4 стойност между страните не съществува спор. Напротив с приетото като доказателство по делото споразумение от 18.05.2026г., сключено между "****" ЕАД и тримата ответници, се установява, че те е признала, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. за имот с номер на инсталацията № ***, находящ се в гр.София, ж.к. „**“ бл. *, вх.*, ап. *, е в размер на 2978.66 евро, в която сума очевидно е включена и дължимата цена на услугата дялово разпределение.