Решение № 419 от 09.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Варна, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110114518 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 310, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 344 КТ Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Н. срещу „*“ ЕООД, с която са предявени следните искове:

По чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца със заповед 62/26.09.2023г. на управителя на ответното дружество- работодател По чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението със 62/26.09.2023г. на управителя на ответното дружество- работодател , а именно „Техник механик на автомобили и кари“

По чл. 344, ал.1, т.3 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3495,82 – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 27.09.2023 г.-29.01.2024 г. / съобразно допуснато изменение на иска в о.с.з. – л.56/

В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника по силата на трудов договор, считано от 10.09.2019г., за длъжност „Техник механик на автомобили и кари“. На 26.09.2023 г. му била връчена заповед за прекратяване на правоотношението на осн. чл.333, ал.2, т.6 от КТ. Счита прекратителната заповед за незаконосъобразна, тъй като 1. работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения преди налагане наказанието, като в конкретния случай работодателя не поискал обяснения от ищеца за дисциплинарно нарушение и дори не го уведомил какво нарушение е извършил; 2. работодателят не спазил изискванията на чл. 195 КТ, тъй като заповедта не е мотивира- не съдържа посочване на нарушението, кога и при какви обстоятелства е извършено, както и доказателства за него; 3.работодателят не е спазил чл.189 КТ като не е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено При изложеното иска уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Поддържа, че ищецът е отказал да даде писмени обяснения по отправена до него от работодателя покана за такива, в която било посочено какви нарушения е извършил – грубо отношение към другия управляващ ответника *, постоянни 1 заплахи за напускане и безпричинни напускания на работа. В отговора се сочи, че извършените нарушения представляват нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1, т.7, т.10 КТ. Сочи се, че ищецът отказал да прочете поканата за даване на обяснения.

Навежда твърдения, че по време на трудовото правоотношение работодателя инвестирал в повишаване на квалификацията на ищеца, което последния използвал като отправял неизпълними изисквания за размера на трудовото възнаграждение и работното си време вкл. след постановява на процесната заповед като условие за възстановяване на правоотношението. Твърди, че ищецът е нарушавал трудовата дисциплина като е ремонтирал личната си лодка в двора на дружеството през работно време, което ставало повод клиентите необосновано да чакат обслужването си, както и за устни забележки до ищеца и отстраняването му от работа. Излага, че на 26.09.2023 г. ищецът не отговорил на обаждане на другия управляващ дружеството *, крещял обидни думи и ругатни към * и заплашвал, че ще напусне, не му пукало, че ще бъде уволнен. Оспорва ищецът да е оставал без работа след прекратяване на правоотношението, поради което счита, че не му дължи обезщетение. По отношение на обезщетението излага и че такова не следва да се присъжда на ищеца, тъй като той сам е провокирал уволнението си, „добре осигурен“ пенсионер е, НОИ не изплаща обезщетение за безработица на пенсионери, поради което не следва да се изплаща такова и в настоящия случай.

По отношение мотивираността на заповедта, излага, че счел, че посочване на нарушенията на ищеца в поканата за даване на писмени обяснения е достатъчно и не е необходимо посочването им в уволнителната заповед.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Така предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

В тежест на ищеца е да установи, 1. сключването на валидно трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „Техник механик на автомобили и кари“ при ответника 2. че трудовото правоотношение е било прекратено с оспорената заповед; 3. размера на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца на уволнението, 4. обстоятелството, че е останал без работа за целия претендиран период, 5. размера на обезщетението

В тежест на ответника е да установи, при налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" на ищеца са спазени процесуалноправните и материалноправните изисквания за това – а именно – 1. че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани обяснения от работника; 2. че са спазени сроковете, предвидени в чл. 194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание; 3. че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана; 4. че ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, посочено в заповедта- извършвал е системни нарушения на трудовата дисциплина.

С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са признати за безспорни обстоятелствата, че между страните е било налице трудово правоотношение прекратено със заповедта от 26.09.2023г., считано от 27.09.2023г.

Видно от заповед 60/26.09.2023 г. ответникът като работодател чрез законния му представител- управител * е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.3 КТ считано от 27.09.2023 г., като заповедта е връчена на ищеца на 26.09.2023г.

Към отговора на исковата молба от ответника е представена съставена от неговия управител „покана за писмени обяснения“ от 26.09.2023 г. / със задраскване и поправка на датата/, адресирана до ищеца, която е относно „ грубо отношение към управителя * и закана за напускане на работа, както и безпричинни отсъствия от работа“. В забележка е посочено при отказ да се подпише от двама свидетели като при посочване, че адресатът е отказал на напише обяснения са положени подписи от двама свидетели.

По искане на ответника са разпитани двама свидетели.

По отношение на свид. *, съдът след служебна справка в ТРРЮЛНЦ установи, че той е управител на ответното дружество наред с представляващи ответника управител в производството чрез подаване на отговор на исковата молба- *. Вписания начин на представляване на дружеството в регистъра е „заедно и поотделно“ като единствено по 2 преценка на ответника заповедта за уволнение е издадена от един от управителите и то от *, както неговата защита при подаване на отговора на исковата молба е осъществена от един от управителите. Съдът не споделя изложеното от процесуалния представител на ответника в откритото съдебно заседание, че наказващият орган е управителя *. Работодател на ищеца е бил търговското дружество –ответник, т.е. дружеството е притежавало работодателска власт и то е правния субект, който е бил в трудови правоотношения с ищеца. Дружеството има двама законни представители- управители и не може да се приеме, че наказващ орган е само издалия заповедта управител. При изложеното съдът намира, че изложението от страна на * следва да се цени като обяснения на страна на осн. чл.176, вр. чл.177, ал.1, т.2 ГПК.

От показанията на свид. * се установява, че той работи при ответника от няколко години от 3-4 години. Разказва, че ищецът е имал скандал с управителя на ответника- * през септември 2023 г., когато ищецът влязъл в офиса на дружеството / част от сервиз за автомобили, от който е отделен само със стъклена врата/. Свидетеля сочи, че чул скандала, в който ищецът казал, че му е писнало, не му пука за работата След приключването на скандала ищецът се върнал на работното си място-пункт за технически прегледи на автомобили в задната част на сградата на сервиза. След това управителя **повикал Г. Н. офиса и свидетелят чул, че *поискал Н. да даде обяснения за случката през същия ден, но Н. категорично отказал. След това- около половин час- свидетеля бил повикал в офиса от В.

*, който поискал *да се подпише, че Н. е отказал да дава обяснения, свидетелят се подписал както и още един работещ в сервиза **. Свидетелят сочи, че не знае дали **е написал писменото искане за обяснения, докато говори с Н., „може би го е написал след като е говорил и след като му е отказал“. Свидетелят разказва, че е имало дни в които ищецът е на работното си място, но се занимава със странични дейности като да ремонтира собствената си лодка, която се намирала в имота на ответника. Сочи, че Н. повече от година е ремонтирал лодката, като управителите знаели за нея и имало случаи през лятото, в които са искали Н. да спре да се занимава с нея през работно време. Сочи, че се е случвало да кара кола за техническа преглед, като се обажда на Н., защото не винаги е на работното си място.

На въпроси на ищцовата страна уточнява, че за 2023 г. се е налагало около 10 пъти да кара коли за преглед в пункта, но не винаги при Н..

По възраженията на ищеца за нарушения на чл.195 КТ

Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно, поради което, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. /в същия смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 379/24.06.2010 г. по гр. дело № 410/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение./ в такъв смисъл Решение № 205 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 236/2010 г., IV г. о., Решение № 99 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 380/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 58 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 304/2011 г., IV г. о., ГК, /.

В конкретния случай работодателят е посочил само правна квалификация на твърдените нарушения – чл.190, ал.1, т.3 КТ / системни нарушения на трудовата дисциплина/, както и правната квалификация на основание за уволнение – чл.330, ал.2, т.6дисциплинарно уволнение. В заповедта липсва фактически обстоятелства по извършване на нарушенията – място, време, както и същност на извършените от ищеца дисциплинарни нарушения, т.е. изобщо липсва описание на нарушенията, с оглед на което тя не отговаря на изискванията на чл.195 ГПК. Липсата на обстоятелствена част, в която да са описани нарушенията като същност на извършените действия или бездействието, което нарушава трудовата дисциплина не позволява нито съобразяването на сроковете по чл.194 КТ, нито 3 гарантира еднократността на наказанието, както и не позволява ефективната защита на работника. В конкретния случай едва от наведените от ответника твърдения в отговора на исковата молба става ясно, че твърдените нарушения се изразяват в грубо отношение към един от управителите на дружеството, постоянни заплахи за напускане, безпричинни напускания на работа и ремонтиране на личната лодка на ищеца от него в работно време, което налагало клиентите на дружеството да чакат да бъдат обслужени. В първото по делото съдебно заседание ответникът е уточнил, че твърдените нарушения на трудовата дисциплина са извършвани в последните две години от трудовото правоотношение. Съдът намира, че изискванията на чл.195 КТ не са спазени в конкретния случай, доколкото същността на твърдените от работодателя нарушения от страна на ищеца и времето им на извършване се изясняват едва в хода на съдебното производство.