Разпореждане № 4507 от 28.07.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4507 гр. Монтана, 28.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20261630103672 по описа за 2026 година

В производство по реда на чл. 410 от ГПК е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „***“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, e-mail: **********, о***, с представител: Р. Н. Т. срещу К. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за парично вземане в размер на 150.00 € главница, ведно със законната лихва от 25.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 2.56 € мораторна лихва, 110.00 € неплатени такси за извършени услуги(действия) по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общи условия и Тарифа на дружеството, 10.86 € държавна такса и 260.00 €– адвокатско възнаграждение.

Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № L*** от 20.04.2026 година в размер на 150.00 €. Длъжникът се е задължил да върне заетата сума на една месечна вноска.

След едностранен анализ на доказателствата, съдът намира, че са налице условията на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, поради което следва да бъде отказано частично издаването на заповед за изпълнение, а на заявителя следва да се укаже възможността да предяви осъдителен иск в едномесечен срок.

Настоящият състав намира, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в сключения договор, касаеща начислената такса за извънсъдебно събиране на вземането. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ЗПК. Прегледът на представения договор обосновава вероятен извод за наличие на неравноправни клаузи. Неравноправната клауза се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата, предмет на договора и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване (арг.чл.145 ЗЗП). При преценката не се взема предвид основния предмет на договора и съответствието между цената на предлаганата стока или услуга и 1 възнаграждението за предоставящата я цена, но само при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми. С други думи, съдът не може да обоснове извод за наличие на неравноправна клауза, ако прецени, че предлаганата стока или услуга (в случая предоставяне на потребителски кредит) е твърде „скъпа“ за потребителя с оглед предвидените такси, лихви и други подобни, предвидени в договора, но само ако клаузите, които уговарят тази „цена“ са ясни и разбираеми за средностатистическия потребител.

Неравноправна по смисъла на чл.143 ЗПК е клаузата, предвиждаща начисляване на такси за извънсъдебно събиране на вземането, тъй като същата е уговорена във вреда на потребителя и води до значително неравновесие между правата на страните в правоотношението.

Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от ***дателя в негов интерес и за охраняване на неговите права, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.

В Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията е предвидена и еднократна неустойка за забава от 90 дни за продукт потребителски кредит, какъвто е процесният, наречена „такса“, като уговарянето на същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя ***рът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото Т.а за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел.

Обезщетение за вреди от забавата в размер на законната лихва вече се претендира от заявителя. Ето защо посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността й.

Изложеното по - горе води до извод за наличие на обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи, поради което и на основание чл. чл.411, ал.2, т.3, предл.2 ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение в полза на „***“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление:

***, e-mail: **********, о***, с представител: Р. Н. Т. срещу К. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,, В ЧАСТТА за сумата от 110.00 € неплатени такси за извършени услуги(действия) по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общи условия и Тарифа на дружеството.

2

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърленото вземане.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3