Решение № 18 от 10.02.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Шумен, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20243600500547 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №748/10.10.2024г. по гр.д.№681/2024г. по описа на ШРС, съдът е отхвърлил исковата претенция, с която се иска да се приеме за установено между страните, че С. Н. Р. с ЕГН **********, с адрес с. ...., общ.

Шумен, обл. Шумен, ул. "...." № 8, не дължи поради погасено по давност право на принудително изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“....“, ул.

... № 4-6 представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В., заедно и поотделно, сумите от 3509,22 лв. главница, 694,62 лв. лихва за просрочие, включително такси за закъснение от 30.11.2011 г. и законна лихва от 20.07.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 84,08 лв. държавна такса и 266,12 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно ИЛ от 23.07.2012г. по ЧГД 2381 /2012г. по описа на РСШ, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20237740400341 на ЧСИ Я.Д., рег. ... район на действие ОС Шумен, на основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и претенцията за направените по настоящото дело разноски.

Решението е обжалвано от ищеца С. Н. Р., действащ ,чрез пълномощника 1 си адв.В. П. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявения иск.

Въззиваемото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт М.М. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Б.П.Б. е предявил срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено , че ищецът не дължи на ответника сумите от 3509,22 лв. главница, 694,62 лв. лихва за просрочие, включително такси за закъснение от 30.11.2011 г. и законна лихва от 20.07.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 84,08 лв. държавна такса и 266,12 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно ИЛ от 23.07.2012г. по ЧГД 2381 /2012г. по описа на ШРС, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20237740400341 на ЧСИ Я.Д., рег. ... район на действие ОС - Шумен,

На 23.07.2012г. година, в рамките на производството по Частно гражданско дело ч.гр.д №2381/2012 г. по описа на Районен съд-гр.Шумен е издаден изпълнителен лист за сумата от 3509,22 лв. главница, 694,62 лв. лихва за просрочие, включително такси за закъснение от 30.11.2011 г. и законна лихва от 20.07.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 84,08 лв. държавна такса и 266,12 лв. юрисконсултско възнаграждение по силата на който изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД гр.София горепосочените суми.

На основание издадения изпълнителен лист било образувано ИД № 455/2016 г. по описа на ЧСИ Я.Д., с взискател „ОТП Факторинг“ ЕАД. Делото било прекратено на 03.07.2023 г. с постановление на ЧСИ по молба на ответното дружество на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Банката била цедирала вземането си срещу длъжника по силата на 2 договор за цесия с ОТП Факторинг ЕАД. По време на висящността на това ИД, ОТП Факторинг ЕАД от своя страна цедирал вземането си към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия 30.10.2017г., след което като взискател по делото е конституирано дружеството „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По това изпълнително дело на дата 20.03.2017 г. бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника в банка „ДСК“ ЕАД. На основание същия изпълнителен лист е образувано ново изп. дело с № 341/2023г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег..... при КЧСИ, с район на действие ОС Шумен. От материалите на изпълнителното дело е видно, че молбата за образуване е с изходящ от взискателя № МА3 00100967/28.10.2021 г. В заключителната част на молбата е посочено, че са приложени ИЛ оригинал и платежен документ – вносна бележка. Отправена е молба от взискателя, след осчетоводяване на сумите, платени с приложените вносни бележки да бъде издадена фактура.

Приложени са платежни нареждания. От страна на ЧСИ Я.Д., рег..... при КЧСИ, с район на действие ОС Шумен са издадени 6 на брой фактури и сметки с получател и задължено лице „ЕОС Матрикс“ ЕООД за: образуване на дело; извършване на справки; изготвяне и връчване на книжа; налагане на запор и др. Всички посочени документи са с дата 29.10.2021г. Изп. дело с № 341/2023г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег..... при КЧСИ, с район на действие ОС Шумен е образувано на 09.08.2023г., на основание молбата от 29.10.2021г. В периода от 14.08. до 29.08.2023г. са направени съответните справки по отношение на длъжника. На 29.08.2023г. е изпратена поканата за доброволно изпълнение. Също на 29.08.2023г. са изпратени запорни съобщения до работодателя на длъжника и до „ПИБ“ АД, с които са наложени запори на трудовото възнаграждение и на банковите му сметки. Запорното съобщение е получено в „ПИБ“ АД на 31.08.2023г. С молба от 2.11.2021г. по изп.д.

№455/2016г. по описа на ЧСИ Я.Д. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД изрично е поискало от ЧСИ Я.Д. да бъде прекратено изпълнителното дело срещу ищеца на осн.чл.433 ал.1 т.2 от ГПК и да му бъде върнат изпълнителния лист на посочен адрес . Тази молба е депозирана след твърдяната и сочена дата от взискателя , според когото образувано срещу длъжника изп.д№341/2023г. било станало на 9.08.2021г. Също след тази дата самия взискател е депозирал и молба от 15.05.2023г. с която е поискал от ЧСИ Я.Д. да му бъдат върнати и възстановени по банкова сметка внесените от него суми по сметката на ЧСИто за заплатени такси с оглед на това ,че изпълнителните дела сред които и 3

№455/2016г. не са били преобразувани. Видно от протокол от 25.07.2023г. приложен по изп.д.№455 2016г. дружеството взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е получило от ЧСИ Я.Д. оригинала на изп.лист издаден на 23.07.2012г. по ч.гр.д.№2181/2012г. на ШРС по който е осъден ищеца .

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.439 от ГПК , като твърди , че сумите по издадения срещу него изпълнителен лист не се дължат ,тъй като вземането на ответника срещу него било погасена по давност на осн.чл.110 от ЗЗД.

В случая влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, затова и давността е 5 годишна, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД . Съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС в изпълнителния процес, но след постановяване на тълкувателното решение на 26.05.2015г. за в бъдеще прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Не е спорно по делото ,че последното валидно изпълнително действие с което е прекъсната давността по изп.д.№455/2016г. на ЧСИ Я.Д. е налагането на запор върху банковата сметка на ищеца на 20.03.2017 г. в банка „ДСК“ ЕАД.

Съдът приема за доказано по делото видно и от входящия номер на ЧСИ Я.Д. ,че изп.д.№341/2023г. е образувано на 9.08.2023г. , като посочените от самия взискател върху молбата му за образуване на изпълнително дело срещу 4 ищеца изх.№ и дата не води до извода ,че това изпълнително дело е образувано на 28.10.2021г. Тази дата не е достоверна , тя е в полза на взискателя ответник и не обвързва съда . В подкрепа на този извод са и депозираните от самия ответник молби по изп.д.№455/2016г. обосновяващи извода ,че към дата 28.10.2021г. не е имало депозирана молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Я.Д. и тя е била депозирана пред съдията именно на 9.08.2023г. ,когато е и била входирана. Самия взискател е депозирал молба от 15.05.2023г. с която е поискал от ЧСИ Я.Д. да му бъдат върнати и възстановени по банкова сметка внесените от него суми по сметката на ЧСИ-то за заплатени такси с оглед на това ,че изпълнителните дела сред които и №455/2016г. не са били преобразувани. С молба от 2.11.2021г. по изп.д.№455/2016г. по описа на ЧСИ Я.Д. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД изрично е поискало от ЧСИ Я.Д. да бъде прекратено изпълнителното дело срещу ищеца на осн.чл.433 ал.1 т.2 от ГПК и да му бъде върнат изпълнителния лист на посочен адрес . Тези две молби са били депозирани след твърдяната и сочена дата от взискателя, според когото образуваното срещу длъжника изп.д.

№341/2023г. било станало на 9.08.2021г. Следователно изложеното в горепосочените две молби е признание от самия взискател ,че на към 15.05.2023г. и 2.11.2023г. ново изпълнително дело срещу ищеца не е било образувано и старото изпълнително дело №455/2016г. не е било преобразувано в ново такова, което отново оборва категорично твърдението за наличие на образувано дело срещу длъжника още през 2021г. на 9.08.2021г.

Видно от протокол от 25.07.2023г. приложен по изп.д.№455 2016г. дружеството взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е получило от ЧСИ Я.Д. оригинала на изп.лист издаден на 23.07.2012г. по ч.гр.д.№2181/2012г. на ШРС по който е осъден и ищеца .Следователно към 28.10.2021г. взискателят не е разполагал с оригинала на изпълнителния лист и твърдението му в молбата ,че прилага такъв не е вярно.

Действително взискателят е внесъл такси в полза на ЧСИ Я.Д. на 28.10.2021г. и на 29.10.2021г има и фактури издадени от ЧСИ Я.Д. за внесените такси от ответника по нейната сметка . Но плащането на такси не означава ,че е било налице възлагане от взискателя на извършването на изпълнителни действия от съдебният изпълнител

,тъй като липсват доказателства ,че молбата за образуване на изп.д.№341/2023г. е била депозирана пред ЧСИ Я.Д. именно на 28.10.2021г. Само по себе си плащането 5 на такси в полза на ЧСИ не е изпълнително действие и не води до прекъсване на давността.

Действително всяко ново искане за предприемане на изпълнтелни действия срещу длъжника с определен изпълнителен способ на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не го е сторил, но в случая липсват безспорни доказателства по делото ,че молбата на взискателя е била депозирана на 28.10.2021г. , а не както е входирана от ЧСИ на 9.08.2023г.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че съществува период от пет години през, който кредиторът е бездействал и той е изтекъл от 20.03.2017г. до образуване на 9.08.2023г. на изп.д.№341/2023г. и следователно вземането му по издадения в негова полза процесен изпълнителен лист е погасено по давност и предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи, като се признае за установено ,че исковите суми не се дължат от ищеца на ответника.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това съдът да уважи предявения установителен иск.