Решение № 4 от 06.01.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Свиленград, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200940 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000796 от 10.11.2021година на Началника група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с което П. Г. К. с ЕГН ********** от град Любимец, ул.Оборище, 15 за нарушение на чл.140,ал. 1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6месеца.

Жалбоподателят П. Г. К. в законно предвидения срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата,че при издаване на НП били допуснати съществени процесуални нарушения , както на процесуалният ,така и на материалният закон.Отделно от това оспорва изцяло обстоятелства изложени в обжалваното НП,като се твърди,че същото било издадено от некомпетентен орган,а самото нарушение не било констатирано по предвидения в закона ред,като отделно се твърди,че квалификацията на нарушението била непълна,невярна и неточна, което нарушавало правото му на защита. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

1

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.За него се явява адв.Караджонова ,която излага доводи за отмяна на обжалваното НП.Претендира присъждане на разноски по делото.

Административнонаказващият орган/АНО/- Група към ОД на МВР

Хасково, РУ Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д. Анг. Д. и Ант. В. Вл. се установява, че на 01.07.2021година свидетелят Д. Анг. Д. съвместно с колегата си св. Ант. В. Вл., при изпълнение на служебните си задължения в гр. Любимец на ул.Бяло море около 20.50часа спрели за проверка движещият лек автомобил марка Сеат Кордоба с рег.№ Х 4335 ВК,който се движел по посока към кръстовището с ул.Стара планина и бил управляван от жалбоподателя.

При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият автомобил бил собственост на Паскал Иванов Пенев от с.Узунджово, но МПС било прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП на 28.06.2021г.

Полицейските служители приели,че има извършено нарушение от страна на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на 01.07.2021год. съставили акт за установяване на административно нарушение на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на жалбоподателят , който е вписал възражения по акта,а именно,че преди 20дни закупил от негов познат МПС и не знаел,че МПС е с прекратена регистрация.

Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило друго писмено възражение.

С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 27.10.2021г. ,прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград отказал да се образува досъдебно производство,като е прекратил преписката и е изпратил материалите на АНО за ангажиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.

АНО е получил процесното Постановление с писмо входирано в 2 регистратурата му на 03.11.2021г. .

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП,за което е била уведомена и съответната прокуратура.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,поради което на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание

„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6месеца .

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач.

Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.

Анг. Д. и Ант. В. Вл., така също и от приетите писмени доказателства – процесното НП,АУАН, писма,постановление на РП Хасково,ТО Свиленград,Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,справка за прекратена регистрация , последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Д. Анг. Д. и Ант. В. Вл., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така 3 предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от тях през процесният ден.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях/с посочените изключения/.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на Група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма,като доводът изложен в жалбата в тази му част не се споделя от съда.

Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени 4 процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат неговата отмяна.

Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическото нарушение, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.

Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементи се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил предвидените административни наказания.

Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече, последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.

Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата материалноправна квалификация на всяко от твърдяните нарушения, между констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически и правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7 – 5 относимо към НП, се е произнесъл и АНО подвеждайки нарушението с неговите обективни елементи, под действието на приложимият за същото санкционен

-административнонаказателен състав, на основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността по правното му квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в крайния заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.

От материалноправна страна, преценено с оглед материалния закон, съдът намира следното. приложението на

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин ,че на 01.07.2021 г., въззивникът жалбоподател управлявал процесният лек автомобил, като се движел в гр.Любимец по ул.Бяло море посока кръстовището с улица Стара планина .

Безспорно е и това, че около 20,50часа, бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР Свиленград.Установява се от гласните доказателства, че при извършената проверка полицейските служители установили, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателят е бил със служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил регистриран по съответния законов ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване.

Липсват ангажирани от страна на АНО доказателства,които да установяват,че процесното МПС е било предмет на разпоредителна сделка,както и че в двумесечен срок от придобиването ,новият собственик не е изпълни 6 задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, ,но това обстоятелство не се оспорва от страна на въззивника.