Решение № 57 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. П., 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500010 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1205 от 14.10.2024г. постановено по гр.д.№20235220103058 по описа на същия съд за 2023г., Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът С. Т. К. с ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул. „В. Л." №* е собственик на 2/6 ид. части от баня и тоалетна с площ 2.41 кв.м., разположена на стълбищата площадка на първия етаж, и 2/6 ид. части от избено помещение с площ 27.53 кв.м., разположено под първия етаж на сградата с вход от дворното място, които помещения представляват общи части в сграда етажна собственост, представляваща двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., разположена в УПИ XXVIII - 1045 в кв. 70 по плана на гр. С., с административен адрес: гр. С., обл. П., ул. „В. Л." №*, и на основание чл.108 ЗС СА ОСЪДЕНИ ответниците Т. Г. П. с ЕГН ********** и Р. В. П. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., обл. П., ул. „В. Л." №* да предадат на ищеца С. Т. К. владението върху тези идеални части от общите помещения, КАТО Е 1

ОТХВЪРЛЕН ИСКА по отношение на останалите 4/6 ид. части от двете общи помещения, както и изцяло по отношение на ищцата В. А. К. с ЕГН********** от гр. С., обл. П., ул. „В. Л." №*. Със същото решение са осъдени ответниците Т. Г. П. и Р. В. П. да заплатят на ищеца С. Т. К. съдебни разноски в размер на 155 лв., а от своя страна ищцата В. А. К. е осъдена да заплати на ответниците Т. Г. П. и Р. В. П. съдебни разноски в размер на 2065 лв.

Решението се обжалва и от двете страни в производството.

Жалбоподателят-ищец В. А. К., ЕГН-********** лично за себе си и като пълномощник на сина си С. Т. К., чрез пълномощника си адв.Р. З. от АК-П. с подадената въззивна жалба с вх.№26610 от 28.10.2024г., обжалва решението в неговите отхвърлителни части-по отношение на отхвърлените 4/6 идеални части от двете общи помещения по отношение на ищеца С. Т. К. и изцяло отхвърлената искова претенция за двете помещения предявена от ищцата В.

К., с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ищците са предявили иск по чл.108 от ЗС, с предмет - признаване собствеността и предаване на владението върху баня с тоалетна с площ от 2.41 кв.м., и избено помещение с площ от 27.53 кв.м., намиращи се в приземния етаж на двуетажна жилищна сграда — на първия етаж, обитаван от ответниците, а на втория етаж - от ищците, като ответниците отнели владението върху процесните помещенията чрез насилие, което представлявало всяко действие, извършено против изричната или предполагаемата воля на владелеца, дори и това действие да не е придружено от принуда или заплаха и че насилието следва да е насочено срещу владелеца както било в случая, а не срещу вещта. Твърди се още, че нарушението на владението е извършено и по скрит начин - отнасяло се за момента на неговото извършване. Счита, че по делото е доказано, че ищците са владеели процесните помещения още от построяването на сградата както и в периода след като първият етаж е придобит в собственост на ответниците, които чрез насилие лишили ищците от владеенето; че успешното провеждане на иск с правно основание чл.108 от ЗС, е предпоставено от няколко условия: ищецът да е собственик на процесния имот, същият да се владее от ответника и това да става без правно основание. Твърди се още, че ищците са собственици на процесните помещения на база на Нотариален акт за 2 собственост на недвижим имот придобит по покупка и давностно владение №20 том XII, дело № 6218/1975г., на нотариус В. К.- РС-П.; нотариален акт за дарение на недвижим имот №36, том XX, дело №6219/1975г., на същия нотариус. Считат жалбоподателите , че в тежест на ответниците е да докажат основанието, на което ползват процесните помещения, но такова доказване не е проведено. Акцентира се, че и ищците не са дали разрешение на ответниците да ползват помещенията; че ответниците нямат и качество на владелци - нито добросъвестни нито недобросъвестни, нямат качество дори и на държатели; че същите упражняват фактическа власт върху процесните помещения без правно основание, а ищците са лишени от ползването им, като фактическа власт е установена от тях по скрит начин и чрез насилие. Сочи се, че в представения по делото Протокол №1865 от 08.07.2020г., издаден от Вик-П., е дадено заключение, че ”имота преди е бил еднофамилен и водопровода на 2-рия етаж минава през „банята на 1-вия етаж”, както и ”лицето В. К. живуща на 2-рия етаж има изградена самостоятелна шахта и водомерен възел”. Анализира се и отговора № 9400-954-1 от 18.06.2018г. на Община С., с който е бил констатиран факта, че ”ответниците Т. П. и Р. П. са преградили стълбищната площадка с ПВС врата и по този начин възпрепятстват използването на общите части на сградата“. Допълва се, че в съдебно решение №1039 от 28.12.2016г., по ГД№ 3334/2015г., на Районен съд-П., по предявен иск от В. К. срещу Т. П. и Р. П. по чл.45 от 33Д, в мотивната му част било посочено, -цитира се, че ”безспорно се установи по делото, а и не е спорно, че ответниците са придобили посредством възмездна сделка 1-я етаж от процесната жилищва сграда, както и че чрез след закупуването му през 2009г., са лишили ищцата от ползването на процесното санитарно помещение и са разрушили направените от ищцата подобрения в него. С оглед на това съда намира, че ответниците дължат възстановяване на щетите на ищцата причинени в резултат от противоправното им поведение.”

Твърди се още, че през всички години ищцата е декларирала в Община-С., собствеността върху процесните помещения и е заплащала дължимите за тях местни данъци и такси, като с плащането на следващите се данъци и такси за процесните помещения, ищцата манифестирала собственическите си претенции пред владеещите ги ответници и се противопоставяла на фактическата власт, която упражняват и че тази фактическа власт е била 3 прекъсната, а ответниците са нямали намерение за своене по чл.68, ал.1 от ЗС.

Твърди се още, че за изясняване на спора от фактическа страна по делото е приета единична съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение относно това дали приземният етаж се намира на нивото на прилежащия терен или е вкопан в него, като в заключението на вещото лице е посочило в т. 1.3, че ”под първия надземен етаж е обособено помещение вкопано в земята, като достъпа до помещението се осъществява от дворното място от външен вход от югоизток, до който се достига чрез открито вкопано стълбище”, а в т.4 било посочено, че тоалетната с баня с ПП от 2.41 кв.м., е разположена под изградената обща стълбищна клетка с от 7.35 кв.м., в стълбищното пространство на сградата”.

Допълват жалбоподателите, че ищците са собственици на помещенията, като същевременно ответниците се намират в тяхно владение, противопоставяйки възражение за настъпил ефект на придобивна давност.

Според жалбоподателите-ищци, от свидетелските показания е било опровергано, твърдението на ответниците за упражнявано от тях владение за период, надхвърлящ определеният от чл.79, ал.1 от ЗС. Посочва се, че са правени ремонти и подобрения от ищцата, като според показанията на свидетелите ищцата не е престанала да се интересува от собствеността си, като през годините е подавала множество жалби, за да получи достъп до тях.

Твърди се, че ответниците не са придобили на оригинерно правно основание придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, собственост върху помещенията, тъй като владението не е било спокойно и непрекъснато; че придобиване на правото на собственост въз основа на изтекла придобивна давност в полза на позоваващите се на нея, като оригинерен способ може да измести право на придобилия въз основа на деривативен способ-чрез прехвърлителните сделки, доколкото обаче съдържанието че фактическия състав на придобивната давност, като оригинерен способ включва: владение върху вещта чрез упражнявана върху нея фактическа власт, което да не е било прекъсвано или обезпокоявано, както и владението да е продължило в определен период от време, в зависимост от това дали лицето разполага с правно основание за владението, и намерение на упражняващия фактическа власт да свои вещта.

Счита се, че в случая този фактически състав не е налице, тъй като от събраните по делото доказателства се установило, че ищците ползват процесните помещения от години, а и периода, в който са завладяни от 4 ответниците е прекъсван и че манифестираното намерение от ответниците да своят вещта е било постоянно осуетявано и отричано от страна на притежаващата законно право на собственост върху тях ищца. Твърди се, че ищцата е установила правото си на собственост върху процесните помещения, чрез титули за собственост-нотариални актове, отделно от това са обективирани и извършвани разпоредителни действия в полза на ответниците за покупка на първият етаж от сградата. Посочва, че нарушението представлява действие, което лишава изцяло или отчасти владелеца от неговата фактическа власт върху вещта, като в случая ответниците с насилие, чрез поставяне на ПВЦ врата са лишили ищцата от ползване на процесните помещения, за множество жалби от ищцата до полицията и водени съдебни дела, както и е било направено и възражение за нищожността на проведената съдебна делба по ГД 2009/1996г., на Районен съд-П., което би следвало да бъде разгледано и като индиция по спора. Било установено, че ищцата е обитавала процесните помещения под първия етаж на сградата за задоволяване на своите жилищни нужди, непрекъснато в периода след изграждането и че не е налице, постигнатото съгласие между В. К. и С. К. с праводателят на ответниците- респективно със самите ответниците, те да ползват процесните помещенията под първият етаж.

Считат ищците, че основателността на ревандикационния иск следва от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която установила, че процесните помещения съществуват като самостоятелно обособени обекти, и представляват част от общо помещение, обединяващо така наречения подстълбищен обект, като били налице преградни стени между тях; че тези помещения не са прилежащи към отделните обособени обекти в сградата - представляващи етажи от къща, като придадени идеални части към тях от общите части на сградата и че описаната, реално обособена част от ”приземния” етаж има статут на самостоятелен обект, тъй като съдържа основните задължителни характеристики, според действащите към момента на построяване на двуетажната къща, строителни правила и норми.

Допълва се, че тази част е проектирана и изградена, като избен етаж и поради това ответниците, ставайки собственици на първият етаж от сградата, не са придобили собствеността върху процесните помещения, поради това, че праводателят на ответниците не е могъл валидно да им прехвърли нещо, което той не притежава.

5

Във въззивната жалба е направено възражение за прекомерност на присъдените с решението разноски, по което исковият съд се е произнесъл с определение по чл.248 от ГПК №3446 от 27.11.2024г. с което е оставил без разглеждане искането за изменение на решението в частта за разноските.

Молят ищците да се отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен изцяло ревандикационния иска по отношение на ищцата В. К. против двамата ответници, както и иска на С. К. за разликата от 4/6 ид.ч. и се приеме за установено, че ищците са изцяло собственици на санитарен възел и мазе, и се осъдят ответниците да им предадат владението върху тях на баня и тоалетна с площ 2 41 кв.м.: на стълбищната площадка на първия етаж, и 4/6 ид.ч. от избено помещение с площ 27.53 под първия етаж на сградата, които помещения представляват общи части на сграда етажна собственост, представляваща двуетажна сграда със застроена площ от 81 кв.м. УПИXXVIII-1045, кв.70, по плана на гр.С., адрес: гр.С., ул.“В. Л." №*.