Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20458 от 29.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 4344/2026
Вид
Определение № 20458
Подписан
29.09.2026
В сила
29.09.2026
Състав
Красимир Мазгалов, Златка Чолева, Цветелина Александрова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46,ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20458 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504344 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Съдът е сезиран с възражение по чл.423 от ГПК подадено от В. Й. Д. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 26.10.2020 г. , издадена по ч.гр.дело № 39939/2020г. по описа на СРС, 24 състав в полза на „Юробанк България“ АД за 1/3 от следните суми: 1013,95 лева, представляваща главница по договор за кредит , ведно със законната лихва от 26.08.2020г. – до окончателното изплащане, 78,54лева-лихва за периода 16.07.2018г.- 16.06.2019г.; 246,17 лева- мораторна лихва за периода 16.07.2018г.- 20.12.2019г.; 30,00лева- такса за периода 16.07.2018г. до 16.08.2019г., 387,37лева- разноски по делото.

Във възражението длъжникът В. Й. Д. поддържа, че е узнала за заповедта за изпълнение на 09.02.2026г., когато е била уведомена от „Фронтекс интернешънъл“ ЕООД, че дължи суми по договор за кредит, сключен от починалата й майка с „Юробанк България“ АД. Твърди нередовно връчване на заповедта за изпълнение. Възразява, че лицето , на което заповедта за изпълнение е връчена на адреса по местоработата й не е служител на работодателя й, както и че в поканата за доброволно изпълнение, чрез която е реализирано връчването не е ясно и еднозначно отбелязано какви приложения към нея са връчени, включително и самата заповед за изпълнение. Ето защо, длъжникът В. Д. заявява искане за приемане на възражението й по чл.423 от ГПК.

Насрещната страна по възражението – кредиторът „Юробанк България“ АД заявява възражение за недопустимост на възражението. Поддържа, че заповедта за изпълнение е връчена в съответствие със законовата норма на чл.46,ал.2 от ГПК. Счита, че законът не изисква наличието на формално трудово правоотношение , а е достатъчно получателят да е свързан с дейността на адресата и да се намира на мястото на връчването. Твърди, че 1 длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение през 2022г., поради което и възражението по чл.423 от ГПК се явява просрочено. Намира част от доводите на длъжника, изложени във възражението, за неотносими в рамките на настоящото производство.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема следното:

Възражението е допустимо, като подадено в законовоустановения едномесечен срок – длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 09.02.2026г., а възражението е подадено на 05.03.2026г. чрез ЕПЕП , съгласно справката на СРС от 12.06.2026г. Заедно с възражението по чл.423 от ГПК от длъжника е подадено и възражението по чл.414 от ГПК. Разгледано по същество съдът намира възражението по чл.423 от ГПК за основателно по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран от кредитора „Юробанк България“ АД със заявление вх.№ /09.06.2016г. за издаване за заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците: Й. Н.Д., В. Й. Д. и Й. Й. Д. в качеството им на наследници по закон на З.П. Д. за следните суми: 1013,95 лева, представляваща главница по договор за кредит , ведно със законната лихва от 26.08.2020г. – до окончателното изплащане, 78,54лева- възнаградителна лихва за периода 16.07.2018г.- 16.06.2019г.; 246,17 лева- мораторна лихва за периода 16.07.2018г.- 20.12.2019г.; 30,00лева- такса за периода 16.07.2018г. до 16.08.2019г. и 387,37лева- разноски по делото.

Сумите се претендират разделно от тримата длъжника – от всеки по 1/3 от тях.

На 26.10.2020г. от първоинстанционния съд е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора горепосочените суми – всеки поотделно по 1/3 от сумите, като е разпоредено издаването на изпълнителен лист за тези суми.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от заявителя е посочен адрес на длъжника В. Й. Д. гр.София, ж.к.****.

При извършената от съда служебна справка по реда на Наредба № 14/2009г. е установено, че длъжникът В. Й. Д. има регистриран постоянен и настоящ адрес: гр.София, ж.к.****.

От изпратеното по заповедното дело копие от поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 45610/ 11.11.2022г. по изп.дело № 20218440400747 по описа на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ, адресирана до длъжника В. Д., с която е връчена и заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и препис от документа въз основа, на който е издадена,е видно, че ПДИ, с препис от заповедта за изпълнение са изпратени на адрес: гр.София бул.**** – чрез „Счетоводна къща Офис 2001“ ЕООД по месторабота в „ЕРС-3“ ЕООД , чрез личен състав. ПДИ е получена на И.Д., за който е указано, че работи в Счетоводството на дата 18.11.2022г.

В рамките на настоящото производство по чл.423 от ГПК е представено писмено доказателство- Справка от НОИ с изх.№ 1023-40-210 от 02.09.2026г., 2 с която е удостоверено, че за месец ноември 2022г., когато е връчена ПДИ на длъжника, в информационната система на НОИ фигурират следните служители на дружеството-работодател на длъжника В. Д.- „ЕРС-3“ ЕООД : самата длъжница В. Д., Д.С.Г., Я.И.Й., Ц.П.Т., С.П.Д. и С.Р.Р.. Липсва служител с имена И.Д..

При така установените обстоятелства съдът приема, че е налице хипотезата на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК – нередовно връчване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК. На първо място в тази връзка съдът съобразява, че липсват данни за причините, поради които заповедта за изпълнение не е връчена на посочения от кредитора адрес на длъжника в заявлението по чл.417 от ГПК, съвпадат с неговия постоянен и настоящ адрес. На следващо място, връчването на заповедта и на адреса по месторабота на длъжника също се явява нередовно, доколкото от събраните в рамките на производството по чл.423 от ГПК доказателства /справката от НОИ/ се установи, че лицето, получило ПДИ с приложен към нея препис от заповедта за изпълнение , не от кръга на посочените в чл.46,ал.2 от ГПК – не е нито работодател, нито работник, нито служител на работодателя на длъжника. Като последица от това съдът приема, че заповедта не е редовно връчена на длъжника В. Д. при условията на чл.46,ал.2 от ГПК и е налице основанието по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК – за приемане на възражението, като делото следва да бъде върнато на СРС – за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК.

Що се отнася до доводите на длъжника, изложени във възражението по чл.423 от ГПК , касаещи наличието или липса на редовно обявена предсрочна изискуемост на кредита, както и тези относно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, от който произтичат вземанията на кредитора, то те са неотносими към предмета на настоящото производство , поради което и съдът не ги обсъжда. Тези доводи имат отношение към защитата на длъжника по чл.419 от ГПК, но поради липса на изрично уточнение на същите дали се поддържат по реда на чл.419 от ГПК и при тази хипотеза – при дължимо надлежно администириране, включително със събрана държавна такса, настоящата съдебна инстанция приема, че не дължи произнасяне по тях.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК, подадено от подадено от В. Й. Д. с ЕГН **********срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 26.10.2020 г. , издадена по ч.гр.дело № 39939/2020г. по описа на СРС, 24 състав в полза на „Юробанк България“ АД за 1/3 от следните суми: 1013,95 лева, представляваща главница по договор за кредит , ведно със законната лихва от 26.08.2020г. – до окончателното изплащане, 78,54лева-лихва за периода 16.07.2018г.16.06.2019г.; 246,17 лева- мораторна лихва за периода 16.07.2018г.3 20.12.2019г.; 30,00лева- такса за периода 16.07.2018г. до 16.08.2019г., 387,,37лева- разноски по делото.

ВРЪЩА делото на СРС, 24 състав за изпълнение на процедурата по чл.

415, ал. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4