Решение № 3135 от 11.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3135 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100500750 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А 1 България“ срещу решение № 20895/17.11.2025г., постановено по гр. д. № 58591/2024г. на СРС, 64 с-в.

С обжалваното решение „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, е осъдено да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 22.78 лв. с вкл. ДДС – недължимо платени такси, начислени с фактура *** за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото е останало недоказано плащането на фактурата. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

СРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 22.78 лв. с вкл. ДДС – недължимо платени такси, начислени с фактура *** за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът фактурира сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и фактурира в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената такава. Изложени са доводи, че ответникът е издал фактура с № 0442093208 за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги. Посочил е, че е заплатил пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като сумата платена в повече възлизала на общо 22.78 с ДДС.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявения иск.

Изложил е съображения, че процесната сума била заплатена не от служител на „Минолби“ ЕООД, а от трето лице, в качеството му на ползвател на услугата, и именно това лице е материално легитимирано за предяви иска. Посочил е, че ищцовото дружество не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че друго лице, а не служител на „Минолби“ е заплатил сумата по фактурата. Приел е, че без значение за производството е какви биха били отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, но задължено лице по процесната фактура е именно ответникът, както и че именно от негово име са заплатени сумите по същата фактура.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически 2 констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

По така предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца, сега въззиваем, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил на ответника посочената в исковата молба сума, вследствие от което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника се е увеличило без да има основание за това. При установяване на тези факти в тежест на ответника е пълно и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената сума.

С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания правният спор се концентрира около обстоятелството заплатена ли е сумата по фактурата от „Минолби“.

В производството пред СРС не са били спорни обстоятелствата относно наличието на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронносъобщителни услуги, че във връзка с договора е издадена процесната фактура, както и, че стойността на последната е заплатена. Не е било спорно и, че е издадено кредитно известие за сумата.

Според разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на облагаемата доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Тоест с издаването на известие към фактурата се констатира, че стойността на сделката е различна или че сделката е била развалена. По арг. от чл. 115, ал. 3 ЗЗД при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа се издава кредитно известие.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че неправилно СРС е приел, че стойността на фактурата е платена. С отговора на исковата молба въззивникът не е оспорил плащането на сумата по фактурата. Не е оспорил и, че плащането е извършено в полза на „Минолби“. Оспорил е единствено обстоятелството, че плащането не е извършено от служител на това дружество. Ето защо, безпредметно е било СРС да допуска ССЕ относно обстоятелството дали процесната фактура е била платена, след като не е имало спор в тази връзка. Въпреки това, правилно СРС не е кредитирал експертизата в тази част, изготвена по счетоводни данни на ответника, с оглед липсата на оспорване на плащане в срока по чл. 131 ГПК.

На следващо място, правилни са изводите на СРС, че кредитните известия са издадени едва след оплакване от страна на клиента – възззиваем. Видно от представеното писмо от ОДМВР Бургас „А 1 България“ ЕАД е издало кредитно/дебитно известие едва след оплакването от ищеца и извършването на проверка. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че не може да се установи кога е извършена проверката. Видно от номера на преписката, същата е образувана на 28.04.2022г., тоест кредитното известие е издадено най – рано след тази дата, поради което правилно СРС е приел, че известието е 3 издадено след плащане на фактурата на 03.02.2022г. / която дата на плащане е установена от ССЕ/.

Недоказани, а и ирелевантни към предмета на настоящия спор, са твърденията на ответника, сега въззивник, че би могло друго лице, различно от служител на „Минолби“, да е извършило плащането. Следва да се има предвид, че така направеното твърдение е хипотетично и се обосновава с това, че дружеството има малък брой служители, както и, че не обявява финансови отчети, а ползва голям брой мобилни услуги. Както беше посочено по – горе, не се оспорва да е било извършено плащане в полза на „Минолби“.

Съгласно чл. 73 от ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Задължено лице по фактурата е именно въззиваемият, поради което и той дължи плащане на начислените по фактурата суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, с него се погасяват задължения на „Минолби“ и от името на това дружество. Действително не е представена касова бележка или друг документ, от който да е видно извършеното плащане, но както беше посочено по – горе, това обстоятелство не е било оспорено от ответника, сега въззивник. Не на последно място следва да се има предвид и, че договорът е сключен между мобилния оператор и „Минолби“, поради което и при неизпълнение „А 1 България“ ще търси дължимите суми именно от въззиваемия, а не от трето лице. Ето защо, след като е платено задължение на дружеството и от името на дружеството, то именно то е материалноправно легетимирано да търси връщане на недължимо платените суми, като страна по договора. Съгласно приетото в определение № 2142/29.04.2025г., постановено по гр. д. № 4745//2024г. на ВКС, IV ГО, по аргумент от чл. 73 от ЗЗД няма пречка изпълнението на задължение да е престирано от трето лице, а въпрос на вътрешни отношения между ищеца и третото лице е да уредят финансовите си взаимоотношения.

С оглед на изложеното по – горе, „Минолби“ ЕООД установява заплащане на сумата. От друга страна жалбоподателят не доказва основание за задържане на същата.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На въззиваемия, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 51.13 евро /100 лв./ за адвокатско възнаграждение.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20895/17.11.2025г., постановено по гр. д.

№ 58591/2024г. на СРС, 64 с-в.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 51.13 евро /100 лв./, представляваща направените във въззивното производство разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5