Решение № 95 от 05.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Перник, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Юл. Колев при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело № 20251720102249 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. Г. М. срещу Д. С. Г. с твърдението, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 6682/2024 г. по описа на Районен съд Перник за сума представляваща стойността на незаплатени режийни разноски от ответника – наемател.

Ищецът твърди, че между него в качеството на наемодател и ответника е била налице облигационна връзка по договор за наем на апартамент от ******, находящ се в ****************** (Договора). Пояснява, че Договорът бил сключен за период от една година, след което е продължен за неопределен срок, тъй като ответникът продължил да плаща наемната цена и да обитава апартамента. Този договор бил прекратен на ****** с предаването на ключа от наемателя на наемодателя.

Твърди, че съгласно чл. 11 от Договора ответникът е следвало да заплаща всички режийни разноски, но това не било сторено. Към настоящият момент размерът на задълженията за режийни разноски възлизал на сума в общ размер на 9828,66 лева, разпределени по пера, както следва:

1.

Незаплатена сума за електрическа енергия – 22,43 лева за периода от 23.08.2024 г. до ******, погасени от ищеца;

2.

Незаплатена сума за ВиК услуги – 155,52 лева, от които 138,69 лева в периода от ****** до 30.05.2023 г. и 16,88 лева в периода от 01.06.2023 до 30.07.2023 г., непогасени към депозиране на исковата молба.

3.

Незаплатена сума за топлинна енергия в общ размер на 9650,17 лева за периода от 01.12.2017 г. до 30.09.2024 г., от които 549,02 лева от 01.12.2017 до 30.04.2018 г., 566,87 лева от 01.12.2018 до 30.04.2019 г., 898,01 лева от 01.05.2019 до 30.04.2020 г., 1059,93 лева от 01.05.2020 до 30.04.2021 г., 2059,53 лева от 01.05.2021 до 30.04.2022 г., 1872,42 лева от 01.05.2022 до 30.04.2023 г., 2644,93 лева от 01.05.2023 до 30.09.2024 г.

1

С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 9828,66 лева (сбора на незаплатените режийни разноски) във връзка с договор за наем на апартамент от ******, находящ се в

******************, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.11.2024 г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6682/2024 г. по описа на Районен съд Перник.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично като поддържа предявения иск.

Ответникът се представлява като оспорва претенцията. Депозирания отговор е извън законоустановения срок.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за наем между ищеца и ответника в процесния период, както и конкретна уговорка, произтичаща от договора, режийните разноски да се заплащат от наемателя, в унисон диапозитивната разпоредба на чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД, както и конкретния размер на всяка една от трите претенции за режийни разноски за срока на Договора.

От представените по делото писмени доказателства – договор за наем от ****** се установява, че между ищеца и ответника е била налице твърдяната облигационна връзка с предмет наем на апартамент в ****************** (Имота). Договорът е двустранно подписан, като по правилото на чл. 180 ГПК съдът приема, че авторството на подписа на ответника се установява безспорно. Срокът на Договора е една година, считано от ****** Предвидена е възможност срокът да бъде продължен по взаимно съгласие на страните (чл. 19). Съгласно чл. 11 от Договора, наемателят се задължава да заплаща разходите за вода, електроенергия, отопление, асансьор и др., свързани с ползването на наетия имот. Представен е Протокол от ******, съгласно който ответникът предава ключовете на апартамента. Протоколът е подписан от ищеца и трето за спора лице – свидетел. Направено е изявление, че считано от ****** договорът за наем се прекратява.

Представено е платежно, съгласно което разноските за електроенергия на Имота, по партида на ищеца са платени в размер на 22,43 лева за периода от 2

23.08.2024 г. до ******

Представено е извлечение, издадено от „Топлофикация Перник“ АД, съгласно което непогасените задължения за топлинна енергия за Имота са в общ размер на 9650,17 лева за периода от 01.12.2017 г. до 30.09.2024 г., от които 549,02 лева от 01.12.2017 до 30.04.2018 г., 566,87 лева от 01.12.2018 до 30.04.2019 г., 898,01 лева от 01.05.2019 до 30.04.2020 г., 1059,93 лева от 01.05.2020 до 30.04.2021 г., 2059,53 лева от 01.05.2021 до 30.04.2022 г., 1872,42 лева от 01.05.2022 до 30.04.2023 г., 2644,93 лева от 01.05.2023 до 30.09.2024 г. Част от сумите са „блокирани“, вкл. и съдебно установени.

Представено е извлечение, издадено от „ВиК“ Перник, съгласно което непогасените задължения за ВиК услуги за Имота са в общ размер на 155,52 лева, от които 138,69 лева в периода от ****** до 30.05.2023 г. и 16,88 лева в периода от 01.06.2023 до 30.07.2023 г., непогасени към депозиране на исковата молба.

Съдът намира, че от приетите по делото доказателства безспорно се установява валидна облигационна връзка между страните по договор за наем. Тук посоченото облигационно правоотношение представлява двустранен, неформален, възмезден договор, като писмената форма е единствено за доказване. Правно приложимо е срокът на установения с писмен акт договор за наем да бъде продължен за неопределен срок и без изрично писмено изявление, което пряко произтича от нормата на чл. 236 ЗЗД. Ограничение е визирано единствено в разпоредбата на чл. 229, ал. 1 и 2 ЗЗД, но настоящата хипотеза не попада в приложното поле на тази норма .

Ответникът не е твърдял да е напуснал имота преди ******, поради което съдът приема, че Договорът е бил в сила между страните именно за посочения от ищеца период – от ****** до ****** При този извод, в този период за него е съществувало и задължението да заплаща режийните разноски – арг. чл. 11 от Договора. Аналогичен е изводът, достигнат в Решение № 11 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 560/2010 г., III г. о., ГК, в което се приема, че неплащането на свързани с ползването на вещта разходи за отопление и вода поражда отговорност и съответно вреда за наемодателясобственик, който е страна по правоотношението с предприятията, предоставящи посочените услуги.

Ответникът не е представил доказателства за изпълнение на договорното си задължение към доставчиците на съответните услуги, той не и твърдял такова, поради което съдът приема, че исковете са доказани в своето основание.

По отношение на размера съдът кредитира приложените по делото справки за задължения по партида на ищеца и относими за имота, предмет на Договора, пряко касаещи исковия период. Нито един от тук цитираните документи не е оспорен от ответника, поради което съдът намира, че те доказват исковете по размер.

По разноските:

При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски (платена държавна такса в исково и заповедно производство в общ размер на 489,03 лева. Други разноски не са доказани.

Ответникът няма право на разноски.

Общо дължимите се суми и разноски следва да бъдат присъдени в евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД, че В ПОЛЗА на И. Г. М., ЕГН ********** СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Д. С. Г., ЕГН ********** за сума в общ размер на 5025,31 евро, представляваща сбор от дължимите се режийни разноски за електроенергия, топлоенергия и ВиК услуги за апартамент, находящ се в ****************** за периода от ****** до ******, които задължения е следвало да бъдат заплатени от ответника на основание чл. 11 от по Договор за наем на апартамент от ******, и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 6682/2024 г. по описа на Районен съд Перник.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. Г. да заплати на И. Г. М. сумата от 250,04 евро – разноски пред Районен съд Перник в исковото и заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4